Определение № 151 от 10.02.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Перник, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500817 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 32750/03.12.2025 г., подадена от „Юробанк България“ АД с EИК:000694749 чрез адвокат Д. М. от САК срещу разпореждане № 21303/20.11.2025 г., постановено по гр. дело № 7003/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 180.00 лв. - разходи за уведомяване.

По изложени съображения за неправилност на разпореждането в обжалваната му част, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени. Излага съображения за недопустимост на разпореждането в обжалваната му част поради произнасяне на съда извън правомощията му, доколкото се е произнесъл по същество относно дължимостта на вземането, както и излага доводи за неправилност извода на съда за недължимост на вземането от 180 лв. - разходи за уведомяване.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

1

Заповедното производството под № 7003/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу Н. И. А..

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част относно сумата от 180 лв. - разходи за уведомяване, заповедният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като е приел, че се касае за договор за потребителски кредит.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на разпореждането в обжалваната му част. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен, освен за формалната редовност, да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Според жалбоподателя претендираните разноски в размер на 180 лв. (разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост) били направени във връзка с неизпълнението на задължението от страна на длъжника по договора за кредит и не били действия по управление на кредита, поради което следвало да бъдат понесени от него.

Настоящият състав намира, че становището на жалбоподателя е неоснователно.

Съгласно чл.20.3 от приложимите към договора Общи условия всички съдебни разходи, съответните признати възнаграждения на адвокатите на банката и евентуалните разходи за принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на банката, са за сметка на кредитополучателя. Дори да се приеме, че с тази клауза в общите условия в тежест на потребителя се възлагат и всички такси/разходи за изпращане и връчване на писма, покани и други, то заявлението в тази част е неоснователно поради противоречието на клаузата с чл. 10а от Закона за потребителския кредит.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно, тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.

Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това този разход не е обявен конкретно в договора, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 17 от ЗПК.

Настоящият състав споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното разпореждане относно противоречието на посочената клауза с чл. 33 от ЗПК. В случая не се касае за предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита като допълнително благо за клиента, а за вземане, предназначено да компенсира кредитора за дейности, изцяло и в негов интерес, които е извършил или възнамерява да 2 извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане.

Подобно обезщетение обаче противоречи на забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за вреди от неизпълнение над законната лихва за забава (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Ето защо, какъвто и да е характерът на действията на кредитора в случай на пропускане на изискуем падеж, събирането на такса за тях противоречи на специалния закон.

Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налага извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитор, предоставящ потребителски кредит при условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.

По така изложените съображения, разпореждането в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 21303/20.11.2025 г., постановено по гр. дело № 7003/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД срещу Н. И. А. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 180.00 лв. разходи за уведомяване.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Перник, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500817 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 32750/03.12.2025 г., подадена от „Юробанк България“ АД с EИК:000694749 чрез адвокат Д. М. от САК срещу разпореждане № 21303/20.11.2025 г., постановено по гр. дело № 7003/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 180.00 лв. - разходи за уведомяване.

По изложени съображения за неправилност на разпореждането в обжалваната му част, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени. Излага съображения за недопустимост на разпореждането в обжалваната му част поради произнасяне на съда извън правомощията му, доколкото се е произнесъл по същество относно дължимостта на вземането, както и излага доводи за неправилност извода на съда за недължимост на вземането от 180 лв. - разходи за уведомяване.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

1

Заповедното производството под № 7003/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу Н. И. А..

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част относно сумата от 180 лв. - разходи за уведомяване, заповедният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като е приел, че се касае за договор за потребителски кредит.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на разпореждането в обжалваната му част. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен, освен за формалната редовност, да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Според жалбоподателя претендираните разноски в размер на 180 лв. (разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост) били направени във връзка с неизпълнението на задължението от страна на длъжника по договора за кредит и не били действия по управление на кредита, поради което следвало да бъдат понесени от него.

Настоящият състав намира, че становището на жалбоподателя е неоснователно.

Съгласно чл.20.3 от приложимите към договора Общи условия всички съдебни разходи, съответните признати възнаграждения на адвокатите на банката и евентуалните разходи за принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на банката, са за сметка на кредитополучателя. Дори да се приеме, че с тази клауза в общите условия в тежест на потребителя се възлагат и всички такси/разходи за изпращане и връчване на писма, покани и други, то заявлението в тази част е неоснователно поради противоречието на клаузата с чл. 10а от Закона за потребителския кредит.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно, тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.

Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това този разход не е обявен конкретно в договора, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 17 от ЗПК.

Настоящият състав споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното разпореждане относно противоречието на посочената клауза с чл. 33 от ЗПК. В случая не се касае за предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита като допълнително благо за клиента, а за вземане, предназначено да компенсира кредитора за дейности, изцяло и в негов интерес, които е извършил или възнамерява да 2 извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане.