Решение № 4862 от 11.08.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5264/2019
- Вид
- Решение № 4862
- Подписан
- 11.08.2020
- В сила
- 26.02.2022
- Състав
- МИЛЕНА БОГДАНОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н И Е гр.София
11.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №5264 по описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.Х.Г. ЕГН
********** с адрес *** и В.Н.К. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. В.О. от САК със съдебен адрес *** срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.П.Л.и Р.К.осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка ГО относно автобус марка „Ютонг“ модел ******с рег.№******, чийто водач е виновен за настъпило ПТП на 09.05.2018г. да заплати на ищците обезщетение, съответстващо на причинените им неимуществени вреди – болки, страдания и стрес от процесното ПТП както следва: за Г.Х.Г. обезщетение в размер на 26000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2018г.
– датата на която ответника е следвало да заплати обезщетението, до окончателното й изплащане, за В.Н.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., ведно със законната лихва от 26.01.2019г. – датата на която ответника е следвало да му заплати обезщетение до окончателното й изплащане. Претендират сторените по делото разноски.
Ищците твърдят, че на 09.05.2018г. около
18.55ч. в гр.София С.И.Ф. управлявал автобус марка „Ютонг“ модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег.№****** по бул.“Тотлебен“ с посока на движение от бул.“Акад.Иван Гешов“ към площад „Руски паметник“.
Ищците пътували в автобуса, който поради движение с несъобразена скорост напуснал очертанията на пътното платно, качил се върху тротоара, където реализирал ПТП с пешеходка, след което самокатастрофирал в метален стълб. Поради рязкото спиране на автобуса ищецът Г.Х.Г. паднал от седалката си, като ударил силно главата си и загубил съзнание. Ищецът В.К. се държал с една ръка за метална тръба в автобуса, при удара залитнал, ударил дясната си ръка в металната тръба и паднал по гръб на пода в автобуса. В резултат на Г.Х.Г. били причинени следните травматични увреждания – мозъчно сътресение; малък хидром в дясно фронтално с максимално отслояване 18мм; разкъсно-контузна рана на главата в лявата челна област; разкъсно-контузни рани на двете подбедрици. След ПТП ищецът Г. бил откаран в БМП в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ и настанен за лечение в отделение по невротравматология. На 14.05.2018г. бил изписан с препоръки за активно наблюдение и провеждане на КТ на главен мозък в планов порядък.
Ищецът твърди, че месеци след това бил в тежко физическо състояние, изпитвал силно главоболие, световъртеж, гадене, обща подтиснатост, болки в долните крайници. Трудно преодолявал стреса, станал чувствителен, изпитвал страх да излезе извън жилището си. Оздравителния процес бил дълъг.
Ищецът В.Н.К. получил следните травми от процесното ПТП – масивно кръвонасядане на ляв горен крайник; оток на лява мишница. Изпитвал продължително време силни болки на левия горен крайник.
Твърди се, че срещу виновния било образувано ДП №11172/2018г. по описа на СДВР пр.пр.№19900/2018г. по описа на СГП, прекратено с Постановление от 29.01.2019г.
Твърди се, че към момента на настъпване на
ПТП за процесния автобус е била валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП №BG/03/117000619832, валидна от 20.10.2017г. до 19.10.2018г., сключена с ответника. Ищците твърдят, че са депозирали молби вх.№ЦУ99-2840/06.06.2018г. от името на Г.Г. и молба вх.№ЦУ99-5418/25.10.2018г. от В.К., с които са предявили пред З.О. АД писмена претенция за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди, но до момента ответникът не бил определил и изплатил обезщетение, с което обосновават правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността на предявения иск.
Оспорва да е причинен деликт.
Поддържа, че не е изяснен механизма на ПТП.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния автобус.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите ищци, които не са се държали докато са се возили, поради което са загубили равновесие и са паднали.
Оспорва претендирания размер на обезщетение като завишен и в противоречие с нормата на чл.52 от ЗЗД.
Претендира разноски.
Съдът е връчил препис от писмения отговор на ищците с указания по чл.372 от ГПК.
Постъпила е Допълнителна ИМ. Развиват се подробни доводи по всяко едно от възраженията на ответника.
Допълнителен отговор е постъпил. Поддържат се направените възражения.
От фактическа страна съдът приема за установено следното.
По делото е представен Констативен протокол за ПТП №К-308 от 09.05.2018г., станало на същата дата около 18.55ч. в гр.София на бул.“Тотлебен“ в района на спирка МГТ №0273 бул.“Акад. Иван Гешов“, паднали пътници в автобус и пешеходец.
Според представената Епикриза към ИЗ №17471/2018г., издадена от УМБАЛСМ Пирогов, клиника по Неврохирургия, отделение Невротравматология, Г.Х.Г. е постъпил на 10.05.2018г. и изписан на 14.05.2018г. Посочена е окончателна диагноза- контузия и разкъсно-контузна рана на главата в лявата челна област.
Мозъчно сътресение. Контузия и разкъсно-контузни рани на подбедриците. Бил изписан с обективно състояние – ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика. Били му назначени два контролни прегледа.
Според болничен лист №Е20181480869 издаден от
Пирогов за 35дни, считано от 10.05.2018г. до 13.06.2018г., пет дни е бил в болнично лечение и 30 дни домашен стаен режим на лечение с диагноза „открита рана на окосмената част на главата“.
Според болничен лист №Е201814009649, издаден от МДЦ Кристал АД за 30 дни от
14.06.2018г. до 13.07.2018г. е бил предписан на Г. домашен амбулаторен режим на лечение с диагноза Открита рана по космената част на главата.
Според представеното съдебно-медицинско удостоверение, издадено на 13.05.2018г. от д-р П.К.– съдебен лекар,ищецът В.К. е получил масивно кръвонасядане на ляв горен крайник, оток на лява мишница.
Не се оспорва от ответника, че е застраховател на виновния водач С.Ф. за периода 20.10.2017г. – 19.10.2018г. Не се констатира произнасяне от ответното дружество.
От представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.01.2019г. на прокурор при СРП, се установява, че образуваното наказателно производство по ДП пор пр.пр.№19900/2018г. по описа на СРП е било прекратено по искане на пострадалите.
Според изслушаната КСМАЕ, изготвена от вещите лица д-р Е.И. и инж.В.П. се установява, че при процесното ПТП ищецът Г.Г. е получил следните травматични увреждания – мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата челна област, разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана на лява подбедрица. Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение. Ищецът В.К. е получил – оток на лявата мишница и масивно кръвонасядане на лявата мишница и предмишница по задната им повърхност. Всички травматични увреждания отговарят да са получени в условията на процесното ПТП. Според вещото лице възстановяването при ищеца В.К. е за срок от около 25-30дни, а при Г.Г. за около 65 дни. Вещото лице е посочило, че към момента на прегледа и двамата ищци са съобщили, че са в добро здравословно състояние, без остатъчни симптоми от получените травми. Отразено е, че оплакването на ищеца К. за болка в ляво рамо, изтръпване, изпускане на предмети от лявата ръка, не може да бъде обяснено с получената травма на левия горен крайник във вида, в който е описана – оток и масивно кръвонасядане.
В обобщение е посочено, че не се очаква в бъдеще и при двамата ищци да се проявят симптоми, свързани с получените травматични увреждания от процесното ПТП. Налице е пълно възстановване и при двамата ищци.
Според вещото лице инж.В.П., механизмът на ПТП е следният: непосредствено преди настъпилото ПТП автобусът „Ютонг“ е бил в процес на равноускорително движение в посока „напред“ и „надясно“ и със скорост от около 20км/ч. От дясно на автобуса се намирала тротоарна площ с наличен върху нея метален стълб. След потегляне, по неясни причини, автобусът напуснал платното за движение, качва се върху тротоара и реализира удар с металния стълб. Липсвали данни за наличие на обекти, ограничаващи видимостта на водача.
Пътниците, намиращи се в автобуса загубили устойчивост и са реализирали контакт с различни части от вътрешното оборудване на превозното средство, като са получили различни по степен и локализация травматични увреждания. Според вещото лице околната среда и пътят не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Липсвали данни за възникнала техническа неизправност или авария в процеса на движение на автобуса. Причините според него са от субективен характер. Ищецът К. се държал за метална тръба в автобуса, предназначена да предпази от падане при движение на автобуса. Ищецът Г. е бил седнал, като не било предвидено допълнително средство за захващане на седалката или предпазен колан, който да го задържи на мястото. Вещото лице е обяснило, че на седалките в автобуси тип „градски“ липсват места за захващане на пътниците, пътуващи в положение „седнал“, както и колани за обезопасяването им. Обезопасителни колани са налични само и единствено на местата за превоз на колички. При внезапно спиране седящият пътник под действието на инерционни сили се е придвижил в посока напред и е реализирал контакт с намиращата се пред него седалка. Другият пострадал е в положение прав, държейки се за тръбен държач и под действието на инерционните сили се е придвижил в посока напред, инстинктивно се е опитал да се подпре с дясната си ръка в опорна повърхност и е реализирал контакт с части от интериора на автобуса.
По искане на ищците съдът е допуснал съдебно-психологическа експертиза. В заключението си вещото лице К.К. обобщава, че ищците са преживели негативни емоции – тревожност, страх, но не е налице хронична психологична травма, достигаща до ниво посттравматично стресово разстройство, разстройство в адаптацията или до психично разстройство в смисъла на психична болест.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си разпитания свидетел С.Ф. – шофьор на процесния автобус, твърди, че не си спомня да е извършвал някаква маневра, тръгнал, когато светнал зелен светофар, след което му се губели всички моменти. Твърди, че не бил почивал от 9-10 дни.
Движел се по бул.“Акад.Иван Гешов“ в дясната лента за движение за свиване в дясно в посока площад „Руски паметник“, след което не помнел нищо.
Според показанията на св.Л.И., водачът на автобуса, след като направил завой на бул.“Цар Борис“ забравил да изправи волана. Ударил се в стълб, ударил и една жена, която чакала на спирката трамвая. Свидетелят бил на първата седалка до шофьора, бил седнал. Счупил предпазното стъкло при удара.
Според показанията на свидетеля Ю.К. – брат на ищеца В.К., които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, видял брат си след катастрофата на следващия ден. Ръката му била посиняла, като в следващите дни все повече посинявала и не можел да я движи. Изпитвал болки, бил изплашен.
Възстановявал се поне петнадесет дни. Свидетелят твърди, че ищецът Г. бил по-тежко пострадал, бил лекуван и в Пирогов. Наложило се да му помагат с брат му при пазаруването. Твърди, че поне месец лично той му е пазарувал, тъй като живеел сам.
При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало
/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Претендираното обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.