Решение № 34 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

Жалбата е подадена от дружеството чрез законния му представител Н.Г.И., чрез адв. Р. Н. от Адвокатска колегия – Варна.

Административнонаказващият юрисконсулт И. А.. орган се представлява в съдебното заседание от

Участваща страна Районна прокуратура – Силистра не изпраща представител.

Жалбата против НП е депозирана в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. Наказателното постановление е получено от жалбоподателя на 16.10.2023 г. Жалбата е входирана в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра на 01.11.2023 г.

По делото са приобщени: наказателното постановление; АУАН № *** г.; протоколи и декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ; заверено копие от трудов договор № *** г. (в част от материалите и като № *** г.); данни за вписване в регистъра на заетостта (протокол за вписани/невписани електронни трудови записи); както и заповеди относно правомощията на контролните органи.

Съдът е събрал и гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и свидетелите по акта, както и на свидетел, воден от жалбоподателя. Прието е и заверено копие на стокова разписка от ** г.

От наказателното постановление и АУАН се установява, че на *** г. в ** ч. е извършена проверка в шивашки цех, находящ се в *** , стопанисван от „***“ ЕООД. В хода на проверката е 1 заварено лицето Гюлтен Ахмед Тепик да извършва трудова дейност (шиене на машина), като е изискана и попълнена декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, в която са посочени дата на постъпване (*** г.), работно време (08:00–17:00 ч.) и възнаграждение на брой изработена калъфка/столовка.

На **** г. в ДИТ – Силистра е представен трудов договор № *** г. (в наказателното постановление е индивидуализиран и като № *** г.), по силата на който лицето изпълнява длъжността „шивач“ при 8-часов работен ден и договорено месечно възнаграждение ****лв.

Жалбоподателят поддържа, че към датата на проверката лицето не е било в трудово правоотношение с дружеството, тъй като било освободено в края на юли; на *** г. било „повикано“ поР. неотложност за еднодневна работа по изправяне на дефекти по минала поръчка, с кратък срок, определен от възложителя „****“ ЕООД, със седалище в ***** като се сочи риск от санкционни неустойки по веригата доставки към търговска верига „****“.

В писмените бележки се развиват доводи за недоказаност и за нарушение на изискванията за описание на място на нарушението, като се поддържа, че част от проверките са били в друг обект (в ******), а двама от посочените в актовете инспектори не били присъствали на констатациите в ******.

Съдът обсъди показанията на свидетелите:

Актосъставителят Р. И. Ж. заявява, че проверката на *** г. в ** ч. в шивашкия цех в ****** е извършена съвместно с икономическа полиция, РПУ – Дулово и служители на Национален осигурителен институт. Посочва, че лично е заварила лицето да шие калъфки, предоставила му е декларация, от която се установило постъпване на работа на *** г., а впоследствие (****** г.) в ДИТ е представен трудов договор № *** г.

Показанията са последователни относно ключовите за състава обстоятелства: конкретно възприет полаган труд, момент на проверката и последващо представяне на трудов договор. Те се подкрепят от писмените доказателства (НП/АУАН, опис на материали).

Свидетелката М. Д. Г. заявява, че в деня на проверката е извършена съвместна проверка на два обекта на фирмата; тя и колегата били в ****, а колежката Ж. – в****** по съвместната проверка. Свидетелката изрично посочва, че не е присъствала на констатацията в *****, но актът е съставен и връчен в ДИТ – Силистра в присъствието на нарушителя.

Свидетелят Д. Р. Ц. потвърждава механизма на разпределение на екипите: трима инспектори, разделени на два екипа; той и свидетелката Г. са проверявали обекта в *****, а колежката Ж. е била с екип от НОИ и икономическа полиция в *****. Посочва, че на място в**** е отишъл след приключване на проверката на колежката Ж. и не може да каже какво е констатирала „на терен“. Той заявява още, че на******г. е бил свидетел по съставяне/връчване на АУАН, изготвен и връчен в присъствието на управителя, като е вписан като свидетел при връчване на АУАН.

В тази част съдът приема, че показанията на Г. и Ц. са относими не към непосредственото установяване на полагания труд в ***** (за което те не са очевидци), а към начина на организация на проверката и към обстоятелствата по съставяне и връчване на АУАН. Тези показания не оборват прекия разказ на актосъставителя за лично възприетата трудова дейност на лицето.

Свидетелят, воден от жалбоподателя, Г.А. И.твърди, че поР. характерния спад на работа през август хората били насочени към бюрото по труда до ***, но на **** са работили поР. върната „некачествена стока“ и кратък срок за корекция; извикани били лица, които са ушили изделията, като поР. проверката около ***ч. не е могло да се работи и хората са си тръгнали около ****.

Свидетелят назовава фирмата възложител като „****“ – **** и посочва кореспонденция със служител, посочен от него като С.П., както и транспортна организация през фирма, намираща се в *****.

Съдът кредитира показанията на този свидетел по отношение на причините, поР. които на *** г. е организирана работа (върната продукция и кратък срок), но същите не отричат, а потвърждават фактическото полагане на труд от извиканите лица на тази дата. Следователно те не подкрепят тезата на жалбоподателя, че липсва трудова дейност/трудово предоставяне на работна сила.

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва преди постъпването на работа.

2

Нормата има императивен характер и цели да гарантира законосъобразното възникване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В конкретния случай от доказателствата се установява, че на *** г. лицето е било заварено да шие на машина в контролирания обект, при заявено работно време (08:00–17:00 ч.) и възнаграждение на брой изделие, като по указание на управителя е изпълнявало трудови задължения на длъжност „шивач“. Тези белези (работно място в предприятието, организация на работното време, възнаграждение и включване в трудовия процес на работодателя) са типични за предоставяне на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ.

Аргументът на жалбоподателя, че работата е била „еднодневна“ и продиктувана от стопанска неотложност, не дерогира императивната уредба на чл. 61, ал. 1 КТ: дори и при краткотрайна необходимост от труд, работодателят разполага с възможности за законосъобразно уреждане (включително срочни трудови договори), но не и за допускане до работа преди сключване на трудов договор. Самата цел на нормата е да предотврати недекларирания труд и да осигури защита на работника и публичните интереси (осигуряване/контрол).

Освен това, последващото представяне на трудов договор № *** г. за същото лице и същия обект потвърждава, че страните са формализирали именно трудово правоотношение (а не гражданско правоотношение за резултат), но след датата на фактическото допускане до работа.

Съдът отчита, че декларациите по чл. 40 2, ал. 1, т. 3 КТ са допустимо доказателствено средство, но по своя характер представляват частни свидетелстващи документи и сами по себе си не винаги са достатъчни за пълно доказване на характера на правоотношението. В тази насока е практиката на Административен съд София-град, която приема, че декларацията не притежава обвързваща материална доказателствена сила и при липса на други убедителни констатации не може да обезпечи „пълно доказване“ на спорното правоотношение.

Настоящият случай обаче се отличава от хипотезите, при които административният орган се е позовал единствено на декларация: тук са налице преки възприятия на актосъставителя за полагане на труд на място, свидетелски показания, които потвърждават факта на работа на ** (макар и мотивирана от „спешност“), както и последващо представяне на трудов договор за същото лице и обект. В съвкупност тези доказателства установяват сигурно фактическо допускане до работа преди сключване на трудов договор.

Жалбоподателят поддържа, че тъй като двама инспектори (Г. и Ц.) не са присъствали на констатацията в ****, това поставяло под съмнение доказателствената стойност на АУАН/НП.

Съдът намира този довод за неоснователен, по следните съображения:

Първо, от показанията на самите свидетели Г. и Ц. се установява, че те са били включени в общата проверка и са били свидетели по съставяне/връчване на АУАН, изготвен и връчен в присъствието на управителя, но не и очевидци на констатацията в *****. Това не представлява порок по ЗАНН.

Второ, ЗАНН изрично допуска при отсъствие на свидетели на нарушението актът да се състави в присъствието на други двама свидетели (свидетели по съставяне), а дори и в отсъствието на свидетели при условията на ал. 4.

Трето, в съдебната практика се приема, че свидетелите по ЗАНН в тези хипотези са „свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение“, като ролята им е декларативна и отсъствието/липсата на втори свидетел, когато не е ограничено правото на защита, не води до съществен порок. Така например е прието в решение на Добрички районен съд, което подробно разяснява приложението на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН.

В конкретното дело актът е съставен на ****** г. в присъствието на управителя и в присъствието на свидетели, а мястото и времето на нарушението са ясно индивидуализирани: *** г., ** ч., шивашки цех в *****, ул. „***“ №****.

Следователно съдът не констатира съществени процесуални нарушения от категорията на тези, които биха довели до отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Няма спор, че АУАН и НП са издадени и връчени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН и 3 при спазване на процесуалния ред (АУАН – *****г.; НП – ***** г.).

Компетентността на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ да издава наказателни постановления по КТ произтича от чл. 416, ал. 5 КТ, а за актосъставителя – от правомощията на контролните органи по КТ.

Жалбоподателят настоява за приложение на чл. 28 ЗАНН, като се позовава на обстоятелства за „формално нарушение“ без вреди и на Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на Върховен касационен съд, според което преценката за маловажност е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съдът приема, че по принцип тълкувателното решение правилно сочи, че съдът контролира законосъобразността на преценката за „маловажен случай“ (чл. 28 ЗАНН). В настоящата материя обаче законодателят е въвел специален режим в Кодекса на труда. Чл. 415в, ал.

2 КТ изрично постановява, че нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ не са маловажни. В този смисъл е и устойчива административнонаказателна практика, напр. решения на съдилищата приемат, че при наличието на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ общият институт на чл. 28 ЗАНН е неприложим за тези нарушения, тъй като законодателят е отнел възможността същите да се квалифицират като „маловажни“.

Ето защо възражението за маловажност се явява неоснователно.

За нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ санкционната рамка следва от чл. 414, ал. 3 КТ (имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. за работодател).

Наложената имуществена санкция от 1 600 лв. е близка до законовия минимум и съдът не намира основания да я приеме за явно несъразмерна или несправедлива при установено допускане до работа преди сключване на трудов договор. Аналогично, в практиката на административните съдилища по чл. 61, ал. 1 КТ се приема, че при доказано започване на работа преди подписване на договора е налице нарушение и санкцията следва да е най-малко в минималния размер по чл. 414, ал. 3 КТ, като възраженията за чл. 28 ЗАНН се отхвърлят с оглед специалния режим на чл. 415в КТ.