Решение № 3957 от 03.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3957 гр. Пловдив, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330100597 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. с член 52 от ЗЗО.

В исковата молба от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД против Г. П. Ш., ЕГН ********** се твърди, че ответникът е постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД – гр. П., с оплакване че е ухапан от куче в областта на лява подбедрица. Твърди се, че тъй като спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, ответникът бил насочена към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия. Същият бил хоспитализиран в клиника на 8.11.2021г., с диагноза „множество открити рани на подбедреницата“. Към момента на приемането ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не бил възстановил по смисъла на чл. 109, ал. 3 ЗЗО през времето на болничния си престой, продължил до деня на изписването му. На ответника била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № **** „*********“, чиито изисквания били посочени в Приложение №17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020-2022г.

При постъпването му била съставена история на заболяването /ИЗ/ 1

№***** г. Била издадена епикриза, в която били описани извършените медицински дейности – процедури, консултации и изследвания, включени в диагностично - лечебния алгоритъм на КП № ****. Ответникът бил дехоспитализиран на 16.11.2021 г. с окончателна диагноза „*******“. Твърди се, че към дата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното лечение ответникът бил неосигурен по смисъла на ЗЗО. На основание чл.109,ал.1 ЗЗО, следвало сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в общ размер на 800 лева. Заявява се, че дължимата сума била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, гр. Пловдив. Твърди се, че на 27.05.2022 г. ищецът изпратил покана за доброволно плащане, която била получена от ответницата, но поради неплащане на дължимата сума от нея, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по член 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12305/2022г. по описа на ПРС. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия иск в срока по член 415 ГПК. Моли се искът да бъде уважен. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по член 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. Ц. Т., с който се оспорва искът като неоснователен.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 12305 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено ответникът да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД сумата 800 лева главница, законната лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лв.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок, е предявене и настоящия иск, поради което същият е процесуално 2 допустим, като предпоставки. подаден при наличие на съответните процесуални

Представен е лист за преглед на пациент от 8.11.2021г., , декларация от ответника за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД П., Втора хирургична клиника, резултати от проведени кръвни и образно-диагностични изследвания, История на заболяването на ответника С., сметка на пациент на стойност 800 лв., справка относно здравноосигурителния статус на ответника, според която лицето е с прекъснати здравноосигурителни права.

Представена е заповед № ***** на лечебното заведение, с която е утвърден Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. П. както и Ценоразпис на платените услуги. По делото е постъпило писмо от ТД на НАП Пловдив, според което ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права за процесния период.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело, че издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на член 47, ал. 5 ГПК.

В рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки. От представената медицинска документация се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил във Втора хирургична клиника при УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД – гр. П. на твърдяната дата, с диагноза: „множество открити рани на подбедреницата“.

По време на престоя в болницата са извършени редица лабораторни и образни изследвания, видно и от представената епикриза, като претендираната от ищцовата страна сума от 800 лв. представлява сбор от цената на всяка от медицинските услуги, извършени на пациента. Поради изложеното съдът намира за доказано и оказването на медицинска помощ чрез осъществяване на посочените в молбата изследвания и манипулации. Приетите множество медицински документи 3 епикриза, направление за хоспитализация, история на заболяването, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа.

От изложеното следва, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащане на съответните услуги.

От представените писмени доказателства – справка от НАП се установява, че към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период вкл., ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.

В разпоредбата на член 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл.

83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. При това положение ответницата следва да плати стойността на оказаната медицинска помощ, на основание чл.

109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ, представляваща сбор от извършените дейности, по представения Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от лечебното заведение.

С оглед на събраните доказателства искът е установен по основание, както и по размер за сумата от 800 лв.

С оглед разясненията, дадени по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът 4 намира, че на ищцовото дружество следва да се присъдят направените разноски. Направените от лечебното заведение разноски по заповедното производство възлизат на сумата от 25 лв. държавна такса, а по исковото производство – на сумата от 730 лв. /от които 25 лв. държавна такса, 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лв. внесен депозит за особен представител и 5 лева за издадено СУ/, които ще се присъдят.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. П. Ш., ЕГН ********** дължи на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.

П., бул. „***“ № *****сумата от 800 лв., представляваща стойност на предоставената на лицето медицинска помощ и услуги по време на болничен престой за периода от 8.11.2021г. – 16.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.08.2022г. до пълното изплащане на изпълнението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 12305 описа на ПРС за 2022г.

ОСЪЖДА Г. П. Ш., ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. П., бул. „****“ №**** сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) по ч. гр. дело № 12305 по описа за 2022г. на Районен съд Пловдив, както и 730 лв. разноски по настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________/п/________ 5