Определение № 1206 от 08.05.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………..../………..04.2020г. гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдията Атанасов въззивно частно търговско дело №460 по описа за

2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ”Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” №68, действащо чрез ю.к.Г.

Р., против Определение №1817 от 29.01.2020г. по гр.д.№9402/2019г. по описа на РС Варна, с което оставена без уважение молбата на жалбоподателя-ответник за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като същите се възложат в тежест на ищеца Г.К.К., с ЕГН *********.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съдът, че е налице основание за възлагане на разноските по делото в тежест на ответника. Поддържа се, че в случая са налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК, респективно че всички разноски по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Моли се отмяна на атакувания съдебен акт и за присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответника по частната жалба, е подал отговор на същата, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Сочи се, че в случая не са налице кумулативно двете предпоставки визирани в чл.78, ал.2 от ГПК. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане разноски за настоящото производство.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това, са следните:

Производството по гр.д.№9402/2019г. на РС Варна има за предмет частичен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 10лв. от общо 41.70лв. начислена върху главница, съставляваща вече присъдено по съдебен ред застрахователно обезщетение за периода от 09.02.2018г.-датата на деликта до 01.05.2018г.-денят предхождащ датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение.

С отговора на исковата молба ответника е признал изцяло предявеният частичен размер на иска за мораторна лихва, като е оспорил началната дата, от която се дължи лихвата с твърдения, че такава се дължи, считано от 0.3.03.2018г.

С Решение №5609/10.12.2019г. по г.д.№9402/2019г. на РС Варна, е уважен частичния иск за сумата от 10лв., съставляваща мораторна лихва за периода 03.03.2018г.-01.05.2018г., като е отхвърлена претенцията по отношение на периода 09.02.2018г.-03.03.2018г. С въпросното решение, са присъдени всички претендирани от ищеца деловодни разноски в общ размер от 410лв.

След подадена от ответникът молба по чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд, е постановил атакуваното определение, като е отказал да измени решението си, като присъди разноски в полза на ответника.

При тези данни настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение, е неправилно и незаконосъобразно, като съображенията за това, са следните

Съобразно чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, като двете предпоставки следва да са налице едновременно. В случая обаче не е налице пълно признание на иска, доколкото ответникът е оспорил дължимостта на мораторна лихва за периода 09.02.2018г.-03.03.2018г. Ето защо не са налице условията за приложение на цитираната правна норма.

От друга страна обаче, не е било налице основание за присъждане на разноски в полза на ищеца, предвид факта, че предявеният иск е отхвърлен по отношение на периода 09.02.2018г.-03.03.2018г.

При този изход на първоинстанционното производство съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, в полза на всяка от страните се дължат разноски. Ето защо и предвид факта, че е предмет на делото, е частична претенция и че отхвърлителната част, не е дефинирана с материален интерес и като се съобрази процесуалното поведение на страните, разноските по делото е следвало да останат в тежест на всяка от тях, така както са направени.

С оглед горното настоящият състав на съдът намира, че като е присъдил разноски в полза на ищеца, респективно като е отказал да измени решението си по реда на чл.248 от ГПК, районният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Относно разноските за настоящото производство:

Съобразно актуалната съдебна практика в производството по чл.248 от ГПК, не се дължат съдебни разноски, тъй като то не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, съответно е и е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебния акт /така в Опр.№627/18.08.2014г. по ч.гр.д.№696/2014г., ІІІ г.о. на ВКС; Опр.№114/20.05.2016г. по ч.гр.д.№1847/2016г., ІІ г.о. на ВКС; Опр.№683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№ 5089/2015г., ІІІ г.о. на ВКСи др./. Извода, че производството по чл.248 ГПК, е несамостоятелно, се подкрепя и от факта, че по отношение на него, не е предвидено заплащането на държавна такса. Ето защо и по аналогия не следва да се присъждат разноски за процесуална защита и съдействие в производството по чл.248 ГПК. На следващо място присъждането на разноски в настоящото производство противоречи на същността на института на разноските, тъй като процесуално право на всяка от страните е да иска изменение и/или допълнение на акта, постановен на съответната инстанция в частта относно разноските, без да носи отговорност за направените разноски в инициираното по нейна молба производство.

Опасността от кумулирането на нови задължения за разноски, в случай че молбата на страната бъде оставена без уважение, противоречи на целта на предоставената процесуална възможност за изменение на акта в частта относно разноските, без да бъде обжалван по същество и на практика води до ограничава правото на защита на страните.

В заключение въззивният състав на съдът приема, че не следва да се присъждат разноски на страните за настоящото производство.

Воден от горното, съдът

О

П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №1817 от

29.01.2020г. по гр.д.№9402/2019г. по описа на РС Варна, с което оставена без уважение молбата на Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК ********* за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, вместо което постановява ИЗМЕНЯ Решение №5609/10.12.2019г. по гр.д.№9402/2019г. по описа на РС Варна, като го ОТМЕНЯ частта, с която ”Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” №68, е осъдено да заплати на Г.К.К., с ЕГН *********, с адрес: ***, сумата от 410лв., съставляваща деловодни разноски.

Не се присъждат разноски на страните за настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.