Решение № 389 от 29.09.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 596/2025
- Вид
- Решение № 389
- Подписан
- 29.09.2025
- В сила
- 29.09.2025
- Състав
- Румен Петров, Виолета Магдалинчева, Светла Букова
Цитирани разпоредби
- чл. 6, параграф 4 · Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство
- чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
- член 216, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 218в, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 2-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 2-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 253, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 - чл. 317 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 - чл. 317 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 - чл. 317 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 - чл. 317 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 - чл. 317 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2-4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2-4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2-4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 350, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 2-5 · Наказателно-процесуален кодекс
- член 371, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 374 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 389 гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румен Петров
Членове:
Светла Букова
Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200596 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.
Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея на а. И. защитник на подсъдимия В. А. А., против въззивна присъда от 12.03.2025 г. по в.н.о.х.д. № 7238/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 2. въззивен състав.
В сезиращите настоящата инстанция процесуални документи са наведени доводи за нарушение на материалния закон и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационният повод по чл.
348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивира с неоснователния отказ на въззивния съд да приеме, че извършеното от подсъдимия представлява маловажен случай на повреждане на чужда вещ и да приложи член 216, ал. 4 НК. В подкрепа на аргументацията за допуснато съществено процесуално нарушение защитникът твърди, че атакуваният акт страда от липса на мотиви, че в диспозитива на присъдата не са били индивидуализирани по вид и стойност повредените вещи и че подсъдимият е осъден по непредявено обвинение.
Защитникът изразява несъгласие с аналитичната дейност на въззивната инстанция, която оценява като несъответна на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила този съд се е позовал на веществено доказателство, което не е приобщено по надлежния ред. Отбелязва, че предвид развитието на производството по реда на глава двадесет и седма от НПК в алтернативата й по член 371, т. 1 НПК 1 градският съд не е следвало да допуска, събира и приема доказателства непосредствено. Отправеното от защитата искане е за отмяна на присъдата и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд, а алтернативно – за изменение на обжалвания акт и за преквалифициране на деянието в такова по чл. 216, ал. 4 НК.
В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационната жалба и отправените с нея искания.
Подсъдимият В. А. А. подкрепя казаното от своя защитник и в последната си дума моли съда за справедливо решение.
Представителят на ВКП счита касационната жалба и допълнението към нея за неоснователни. Смята, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, а също така, че материалният закон е бил приложен правилно. Пледира обжалваната въззивна присъда да бъде потвърдена.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
По обвинителен акт срещу подсъдимия В. А. А., внесен за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, с вреда на стойност 500.91 лева, в Софийски районен съд е било образувано н.о.х.д. № 6852/2023 г., поверено за разглеждане на 147. наказателен състав.
След като подсъдимият и неговият защитник са дали съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, производството по делото се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие в неговата алтернатива по чл. 371, т. 1 НПК.
По това дело с присъда №505 от 13.11.2023 г. подсъдимият А. е оправдан за престъплението, за което е бил предаден на съд.
Срещу така постановената присъда е бил подаден въззивен протест от прокурор при СРП, въз основа на който в СГС е било образувано в.н.о.х.д.
№7238/2024 г.
По това дело при наличие на съответен протест с нова въззивна присъда от 12.03.2025 г. първоинстанционната присъда е била отменена, като подсъдимият В. А. е бил признат за виновен в това, че на 21.09.2020 г., в гр.
София, чрез нанасяне на удари с чук, повредил противозаконно чужд недвижим имот – апартамент 43, в ж.к. „Лагера“, бл. 39, вх. А, ет. 6, собственост на М.Н.М. и М.Б.М., като счупил плочки, стъклен фриз и подов сифон в банята на жилището на обща стойност 405.48 лева, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК го е осъдил на пробация с приложение на двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК – всяка от тях за срок от по шест месеца, а първата с 2 периодичност два пъти седмично.
В частта относно оправдаването на подсъдимия за разликата над сумата от 405.48 лева до размера на щетата по обвинителен акт от 500.91 лева първоинстанционната присъда е била потвърдена.
В съответствие с изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК на подсъдимия А. са били възложени разноските по делото.
Новата въззивна осъдителна присъда е предмет на касационен контрол – първи по своя ред.
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 2 от НПК.
По същество жалбата е неоснователна.
1. По твърдението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
2.
Твърдението за липса на мотиви е неоснователно.
Никога не е имало спор в доктрината и в практиката, че липсата на мотиви е процесуално нарушение от категорията на съществените и абсолютните. Освен че е конституционно установено в чл. 121, ал. 4 от Конституцията и е било обект на тълкуване в решение по к.д. № 11/2019 г., мотивирането на съдебните актове е основна гаранция за правото на справедлив процес по чл. 6 КПЧОС. То създава и ясната външна убедителност пред страните, че съдът е имал сериозна професионална ангажираност към техния казус, че ефективно е оценил фактите, които са му поднесли, че правилно е приложил законовите правила и в крайна сметка, че вярно е решил делото. В конкретния случай и по отношение на конкретно обжалвания акт това нарушение не би могло да се приеме за налично. Напротив – мотивите на въззивната присъда имат всички необходими реквизити, за да се приеме, че актът е юридически прецизен и качествен откъм съдържание. Мотивите носят информация за оспорения пред градския съд акт, съдържат кратко изложение на съображенията в протеста и на доводите на страните по време на пренията, съдържат фактологични и правни твърдения по казуса, становище по наказанието, като отделно, подробно и мотивирано в тях е отговорено на всеки довод на защитата и на публичното обвинение. Макар на л. 6-8 от допълнението към касационната жалба защитникът да е коментирал подробно липсата на мотиви, доводите му са общи и с принципни постулати за този процесуален порок, с които поначало, именно поради тяхната принципност, касационната инстанция изразява съгласие. В тези доводи обаче няма никаква 1.
3 конкретика по въпроса на кои съществени защитни възражения градският съд не е отговорил и кои релевантни доказателства с противоречиво съдържание не е обсъдил. При това положение и след като и проверката откъм съдържание на мотивите, която касационната инстанция извърши, не установи пропуски в процесуалната дейност на градския съд този довод на защитата следва да бъде приет за несъстоятелен.
1.2. Не само мотивите на присъдата, но и нейният диспозитив не страдат от процесуален порок.
Защитата въвежда довод за нарушение на изискванията на чл. 305, ал. 4, вр. с чл. 301 НПК, обосновавайки се с твърдението, че в диспозитива не е индивидуализирано по вид и отделна оценъчна стойност повреденото от подсъдимия имущество. Вярно е, че в диспозитива на въззивната присъда се съдържа обобщено описание на увреденото имущество, посочено като „плочки, стъклен фриз и подов сифон на обща стойност от 405.48 лева“. Това описание обаче с нищо не нарушава изискванията на процесуалния закон, справедливостта на процеса или правата на страните, тъй като чрез него е дадена ясна, макар и обобщена, представа за вида и стойността на предмета на престъплението. Едновременно с това в мотивите към присъдата, които са неразделна част и съответно продължение на нейния диспозитив (л. 4 и л. 6 от същите) повредените вещи са описани по брой, вид и модел. Следва да се подчертае, че диспозитивът на присъдата представлява волеизявлението на съда по основните въпроси на делото – виновността на подсъдимия, правната квалификация на деянието, вида и размера на наложеното наказание, както и произнасянето по съпътстващи въпроси като граждански иск, разноски и други. Нормативно диспозитивът не следва да възпроизвежда доказателствените обстоятелства по делото, нито е задължително да съдържа изчерпателна индивидуализация на всеки обект, предмет на престъплението.
В процесуален аспект е напълно допустимо предметът на престъплението да бъде обобщено посочен в диспозитива, а детайлното му описание и индивидуализиция да бъдат направени в мотивите към присъдата, както е сторено в случая. Липсата на конкретизация в диспозитива относно точния вид и оценъчна стойност на всяка повредена вещ не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като в съвкупност с мотивите присъдата съдържа яснота относно предмета на престъплението и не накърнява правата на страните, които са информирани за този предмет и във връзка с него са могли да наведат доводи от значение за обосноваване на собствената си теза.
1.3. Несъстоятелно е твърдението на защитата, че градският съд е осъдил подсъдимия по непредявено обвинение. В принципен план вярно е, че с оглед правото на защита на подсъдимия е недопустимо осъждане по непредявено обвинение. Казусът обаче не показва такава конкретика.
С обвинителния акт подсъдимият В. А. е предаден на съд за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК – за това, че на 21.09.2020 г., в банята на апартамент в гр. София, в ж.к. „Лагера“ бл. 39 е повредил недвижим имот с 4 чук и в частност 69 броя подови и стенни плочки, фриз и сифон на стойност 500.91 лева.
С обжалваната въззивна присъда подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, като е прието, че на горната дата и място е повредил 65 броя подови и стенни плочки, фриз и сифон на стойност 405.48 лева.
Съпоставката между повдигнатото с обвинителния акт обвинение и онова, за което подсъдимият е признат за виновен с въззивната присъда, показва съвпадение във фактическите (словесни) и правни (юридически) признаци на обвинението. Единственото отклонение във въззивната присъда е по отношение на броя на повредените подови и стенни плочки, а оттук и в размера на причинената щета. Разликата обаче е в посока стесняване на обхвата на фактическото обвинение – намаляване на броя повреденото имущество и намаляване на общата оценъчна стойност на вредата. В този случай няма съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а частично оправдаване (по-скоро споделяне на правните изводи на първия съд за оправдаване за разликата над щета от 405.48 лева) по отношение на вече посочен от прокурора и предявен на подсъдимия предмет на повреденото имущество, по който той ефективно е имал възможност да се подготви и защитава. Подсъдимият е бил информиран за причината и характера на обвинението, за фактическите обстоятелства на деянието, на които това обвинение се основава, защото е осъден за това да е повредил същите, но по-малко на брой плочки от онези, които прокурорът е твърдял.
Той нито е бил принуден да се защитава по нови съставомерни признаци, нито е трябвало да се бори пред ново обвинение, нито е бил поставен в условията на процесуална изненада. Не е допуснато следователно нарушение на правото на защита, респ. на чл. 6 КПЧОС и чл. 6, параграф 4 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство.
1.4. Не намира опора нито в закона, нито в утвърдената съдебна практика- Решение № 123 от 09.08.2018 г. по н.д. № 485/2018 г., Н. К., ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 289 от 15.05.2024 г. по н.д. № 1162/2023 г., Н. К., І н.о. на ВКС, Решение №94/18.05.2016 г. по н.д. 279/2016 г., НК, І н.о. на ВКС възражението на защитата, че в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК съдът е лишен от процесуалната възможност да разпитва свидетели и вещи лица, чиито показания са били приобщени по реда на чл.
Разпечатката съдържа 44 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60715973-b711-4a4b-baed-d462855994fe