Решение № 4 от 13.01.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Перник, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211700600239 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 260009/ 09.03.2021 г., постановена по НОХД № 612/2020 год. по описа на районен съд Перник е признат подсъдимия В. А. П., със снета самоличност и адрес, за ВИНОВЕН в това, че на ***, в с. ***, общ.***, е причинил чрез нанасяне на удари с юмрук средна телесна повреда на В. В. С., изразяваща се в избиване на първи зъб горе вляво, без който се затруднява дъвченето и говоренето, поради което на основание чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.54, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.б, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от Наказателния кодекс е ОСЪДЕН на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с продължителност 6 /шест/ месеца, с периодичност два пъти седмично, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, с продължителност 6 /шест/ месеца.

Със същата присъда районния съд се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил съответни разноски.

Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник. В жалбата се сочи, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като П. е признат за виновен при погрешна интерпретация на събраните по делото доказателства. Според защитата от доказателствения 1 материал не може да се направи обоснован извод за наличие на умишлени действия довели до вредоносния резултат. Иска се постановяване на нова оправдателна присъда. В съдебно заседание се развиват доводи за наличие хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. А. П. е роден на *** в ***. Живее ***, общ. ***. *** образование е, женен- с две деца. Не е осъждан.

Към 2018 г. П. и съпругата му- свидетелката М. П. стопанисвали механа „***“, находяща се в махала „***“ в село ***, Община ***. Като персонал, на длъжност „***“, в заведението работела и свидетелката Д.Д..

Н а ***, вечерта, в посочената кръчма се била събрала компания. Всички консумирали различни напитки и си приказвали. Компанията се състояла от свидетелите Р.П.Н., С.Д.С., Д. В. Д., М.С.М., Г.С.С. и лице с име Ц.- неустановен по делото, като всички се познавали помежду си и се намирали в приятелски отношения. На същата маса от време на време сядал и подсъдимият В. П., тъй като се познавал с горепосочените лица и поддържал приятелски отношения с тях. На отделна маса първоначално бил седнал сам свидетеля Р.Н., тъй като от лицата на съседната маса познавал и бил приятел единствено с подсъдимия. На по-късен етап обаче този свидетел се преместил при тях. Обстановката в заведението била спокойна, нямало конфликти, а настроението на присъстващите било приповдигнато, включително и поради употребения алкохол. Подсъдимият В. П. не консумирал алкохол, тъй като бил на работа.

Същата вечер на работа, като *** била свид. Д.Д., а на бара работела съпругата на П.- М. П..

Около 18:00 ч. в механата влезли свид. В. В. С. заедно с братовчед си св. Р.Ю.Б..

В. С. познавал всички присъстващи в заведението, но не поддържал конкретни отношения с някого- нито приятелски, нито проблемни такива. Двамата седнали на отделна маса.

Поръчали си храна и бутилка водка, от която започнали да си наливат алкохол.

Малко по-късно С. поръчал втора бутилка с водка, с която почерпил цялата съседна нему маса. В хода на така създалата се добронамерена атмосфера, мъжете решили да съединят двете маси, за да седят всички по-близо, като продължили да консумират напитките си и да си приказват. Свидетелят В. С. поръчал за себе си и за братовчед си трета бутилка водка.

Около 22:00 ч. С. вече се намирал в състояние на сериозно алкохолно опиване следствие изпитото количество водка. В това си състояние той започнал да се заяжда с почти всички присъстващи в заведението- предявил парични претенции спрямо св. Д. Д., 2 след което хвърлил по него запалка, която го ударила в главата; заяждал се и с присъстващия Ц., който не консумирал алкохол и го провокирал да излязат навън да се разберат; изсипал върху главата на заспалия на масата в състояние на много тежко алкохолно опиване свид.

Р.Н. чаша с „Кока- кола“, след което блъснал стола на който седял и свидетелят паднал на земята; счупил самоцелно няколко чаши от инвентара на заведението в пода; заявил на свид.

Р.Н., че ще го бие и да си мълчи, заплашвал свид. С.С., че ще му откъсне главата.

По същото време свид. Р.Б. вече се намирал в силно пияно състояние поради употребения алкохол, при което си тръгнал сам от заведението и се прибрал у дома си.

Поради създадената в заведението неприятна обстановка си тръгнал и Ц.. Същевременно свид. С. отправил предложения на всички присъстващи да донесе „бело“ /имайки предвид наркотици/ и да ги черпи. Присъстващите неколкократно и настойчиво го приканвали да преустанови поведението си и да не им досажда.

От своя страна подсъдимият В. П. също се намесвал- настоятелно увещавал свидетеля да си тръгва и да не създава проблеми и двукратно го извеждал от заведението, съпровождайки го до изхода. След всеки от двата случая обаче, С. се връщал обратно, извинявайки се и молейки да бъде пуснат, като обещавал, че ще се държи добре. При едно от връщанията той ударил ръката на подсъдимия с външната врата на заведението. Веднага след като бил допускан вътре продължавал да притеснява, да обижда и ругае хората.

Помолен от свидетелката Д.Д. да заплати поръчаната трета бутилка водка, С. я нарекъл с думите „***“, „проститутка“ и „боклук нещастен“ и поискал от нея да излезе с него пред заведението и да ***, а той да я черпи с „бело“. Това принудило Д. да извика М. П. от дома й.

Последната се приближила до пияния посетител и го помолила да си плати сметката и да напусне заведението. С. обаче отказал да стори това, като й заявил, че ще избие всички и ще запали заведението, изправил се и рязко я блъснал, при което жената паднала на пода и ударила главата си. Като възприел последното подсъдимият В. П. станал от стола си и нанесъл силен удар с юмрук в главата му от който последният паднал на пода. Там подсъдимият му нанесъл още няколко удара с юмрук в областта на лицето.

След това П. изправил С., отвел го до изхода и го изблъскал навън.

Вследствие на нанесените му удари с юмрук от страна на подсъдимия В. П. свидетелят С. усетил, че му е избит преден горен зъб, който изплюл в ръката си. Същият веднага подал сигнал на телефон 112 и съобщил за инцидента, а впоследствие отишъл в сградата на 01 РУ ОД МВР гр.Перник и разказал за случая.

Непосредствено след това, в 01.03 ч. посетил СПО към МБАЛ „***, където също съобщил, че му е нанесен побой. При извършения преглед били констатирани подутини и оток в областта на главата, дясно темпорално и окципитално, както и разкъсване на долната устна. Насочен бил за рентгенологично изследване, от което не били констатирани данни за фрактури на ребрата и фрактурни изменения на черепа и лицевите кости. Посещението му в СПО- Перник било отразено в лист за преглед на пациент № *** и в амбулаторната книга на лечебното заведение.

Същият ден свидетелят В. С. посетил дентален лекар за преглед, при който била 3 констатирана липса на първи зъб горе вляво, както и частична фрактура на първи зъб горе вдясно. Издадено му било медицинско свидетелство № ***, в което било отразено, че прегледаният носи липсващия зъб.

Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на възприетата и от първоинстанционния съд и се установи след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване, включително и с проведеното въззивно съдебно следствие. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина.

Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи, като първия съд е отграничил спорното от безспорното.

Няма никакво съмнение относно провокативното поведение на пострадалия през вечерта на *** Действията му са установени с годни доказателствени средства- разпити на очевидци. Част от тези действия са и престъпни, тъй като са се изразили в нанасяне на обиди и унищожаване на инвентар. Напълно изяснен със заключението по изслушаната тройна колективна СМЕ е и механизма на причиняване на инкриминираната телесна повредадиректен удар в областта на устата с твърд, тъп предмет с ограничена удряща повърхност.

Категорично е изключена възможността увреждането осъществяващо критериите на медикобиологичния признак „избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето“ да е получено чрез падане от собствен ръст. При обосноваване на авторството на деянието и конкретния механизъм с който е нанесено увреждането районния съд е изложил изключително подробни и убедителни мотиви, които настоящият състав приема изцяло, като свои и затова не се налага тяхното преповтаряне. Отчетени са всички противоречия /вътрешни и помежду им/ на събрания гласен доказателствен материал, както и причините за тях. Правилно в тази насока първия съд е кредитирал показанията на пострадалия, които са подкрепени от изслушаните заключения по медицинските експертизи, както и от действията му непосредствено след инцидента.

При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и конкретно устната на С. му е причинил избиване на първи зъб горе вляво, частично счупване на първи зъб горе вдясно, разкъсване на долна устна, подутини и оток в областта на главата.

При така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството на деянието и частично относно правната квалификация на същото.

4

Правилно съдът е установил, че с деянието си подсъдимия е причинил на пострадалия С. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, изразяваща се в избиване на първи зъб горе вляво, без който се затруднява дъвченето и говоренето. Погрешно обаче с обжалваната присъда е отхвърлена възможността това да е станало в хипотезата на чл.132 НК. Прецизния анализ на събраните доказателства и установените действия на подсъдимия показват точно това.

В течение на вечерта, на инкриминираната дата, след като пострадалия повлиян от консумирания алкохол е започнал да дразни хората и да агресира, първоначалните действия на подсъдимия се са ограничили до устни забележки и спокойно извеждане на С. навън. В същност поведението на П. може условно да се раздели на два етапа- действия по повод на поведението на пострадалия, изразяващо се в чупене на чаши и обиди към гости на заведението и *** и действия предприети при отправената заплаха за запалване на заведението и блъскане на съпругата му на пода. Както се посочи, при първите подсъдимия е бил слабо активен, като е отправял устни забележки на С. наравно с останалите свидетели.

Той е извеждал два пъти последния вън от механата, при което обаче до конфликт не се е стигнало за което свидетелствува това, че и двата пъти пострадалия се е връщал и е бил допускан отново вътре. В тази насока- за липса на сериозен конфликт говорят и действията на свидетелката Д., която е потърсила помощ не от подсъдимия, а от съпругата му, която по това време се е била прибрала в къщи и се е наложило да се върне.