Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260000 от 07.01.2021, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Административно наказателно дело 681/2020
Вид
Решение № 260000
Подписан
07.01.2021
В сила
05.02.2021
Състав
ГЮРАЙ АЛИЕВ МУРАДОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.163 · Закон за ветеринарномедицинската дейност

Р Е Ш

Е Н И Е

№………… гр. К., 07.01.2021 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

КАРЛОВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов с участието на секретаря Красимира Божакова, като разгледа НАХД № 681 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № * от 21.08.2020г. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на А. А. А. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.471а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /в сила към момента на извършване на деянието/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.163 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.

Наказателното постановление се атакува като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и се представлява от процесуален представител – адв. О.П., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Ц.Б., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Оспорва размера на разноските на жалбоподателя и претендира разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния

7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е

ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

По постъпил сигнал в ОДБХ П. била организирана проверка на обект, находящ се на територията на „В.М.З. гр. С.в който били отглеждани кучета и котки. Проверката била извършена в рамките на 3 дни – 28.05.2020г., 29.05.2020г. и 02.06.2020г., като в нея участвали служители на ОДБХ П., включително и св. И.Г.А. и св.А.Х.И. и на РУП К. – св. К.Г.М.. При тези проверки било установено, че действително на територията на „В.М.З. гр. С.има обект - бившия кучкарник на дружеството, в който има кучета и котки, като те били отглеждани от Ф.Ш.“ с представител А. А. А. с ЕГН **********

***. Свидетелите И.А., А.И. и К.М., подпомагани от А.А. преброили и проверили животните намиращи се в обекта, като било установено, че са 152 кучета и 30 котки. За установено при проверката били съставени констативни протоколи. В близост до обекта в който се отглеждали животните проверяващите установили и МПС – лек автомобил с рег. № *, за който жалбоподателката заявила, че е нейна собственост. Представителите на ОДБХ преценили, че именно с това МПС се превозват животните до мястото на което се полагали грижи за тях. Била извършена справка в БАБХ от която се установило, че за този автомобил не е издаван лиценз за транспортиране /превоз/ на животни. Било прието, че е нарушен чл.163 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. За това на жалбоподателя бил съставен АУАН №** от ** г.. в който било вписано, че се извършва превоз на животни с нерегламентиран транспорт, а именно с лек автомобил с рег. № **, като по данни на БАБХ, този автомобил не разполага с лиценз за превоз.

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.163 от ЗВМД. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който вписал становище в него. В законовия срок постъпило възражение от А. А. А. срещу съставения АУАН.

Въпреки това, въз основа на съставения

АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентично описани с акта обстоятелства по нарушението, на А. А. А. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.471а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /в сила към момента на извършване на деянието/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 лева за нарушение на чл.163 от ЗВМД.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № 247/27.08.2020г. на Директора на ОДБХ - П., ведно с оригинал на известие за доставяне, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0002227/05.06.2020г., Възражение от А.А. с вх. № 2259/10.06.2020г. срещу АУАН № 0002227/05.06.2020г., Заповед № РД

**. на Изпълнителния Директор на Българската агенция по безопасност на храните, Констативен протокол от 28.05.2020г. от извършена проверка - копие; Протокол от 29.05.2020г. от извършена проверка - копие; Констативен протокол от 02.06.2020г. от извършена проверка - копие; Сигнал с вх. №7620/12.05.2020г. в ЦУ на БАБХ и МЗХГ - копие; Уведомително писмо от Директора на ОДБХ - П. до Директора на РИОСВ - П., писмо от Директора на В.М.З.до ОДБХ /л.35/, писмо от ОДБХ до Директора на В.М.З./л.36/, длъжности характеристики, Заповед № ОСПД-. и свидетелските показания на свидетелите И.А., А.И. и

К.М..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правили при съставяне на акта и при издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на последното.

Не са спазени императивните изисквания на нормата на чл.42, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които в АУАН и в НП следва да се посочи датата и мястото на извършване на нарушението. И в двата акта на администрацията въобще липсва дата и място на извършване на нарушението. Посочени са единствено датите на извършената проверка от служители на ОДБХ гр. П., но не и датата, на която се твърди, че животните са транспортирани от А. А. А. с ЕГН ********** *** с МПС – лек автомобил с рег. № **, като това очевидно не е станало нито на 28.05.2020г., нито на 29.05.2020г. нито на 02.06.2020г. В тежест на актосъставителя и на наказващия орган е било да установят датата на извършване на нарушението и да посочат същата в издадените от тях административни актове. В нарушение на посочените по-горе разпоредби на ЗАНН същите не са я отразили в съставения АУАН и в издаденото НП. Спазването на изискването за посочване на датата на извършване на нарушението в конкретния случай изисква отбелязване в АУАН и в НП, кога жалбоподателят е осъществил състава на възведеното спрямо него административно нарушение. Не посочване на датата на извършване на нарушението води до незаконосъобразност на съставения акт и на издаденото въз основа на него НП поради неспазване на изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН, съотв. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Отбелязване на датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП, от една страна, с оглед преценката дали са спазени преклузивните срокове предвидени в чл.34, ал.1 от ЗАНН за реализиране на административно наказателната отговорност, а от друга страна, допуснатото нарушение на процесуалните правила води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и поставя същия в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва кога същото е сторено.

На следващо място в АУАН и НП не е описано къде е извършено нарушението. Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.52, ал.1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В конкретния случай в АУАН не е описано къде е извършено нарушението. Това нарушение е допуснато и в НП и е нямало никаква възможност да бъде преодоляно от АНО. Това нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените и е свързано с правото на защита на жалбоподателя.

Така, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, респективно за акта и за наказателното постановление, същите следва да съдържат дата и място на извършване на нарушението. В акта и в НП не се сочи изрично изброения задължителен реквизит по смисъла на ЗАНН /място на извършване на нарушението/.

Посочено е единствено, че при извършена физическа проверка на 28.05.2020г., 29.05.2020г. и 02.06.2020г., и по данни на собственика на МПС – А.А. се извършва превоз на животни с нерегламентиран транспорт.

Непосочването на мястото на извършване на административното нарушение води до незаконосъобразност на съставения акт и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради неспазване на законовите формалности по смисъла на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и поставя същия в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва къде същото е извършено.

Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на наказаното лице и също са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На следващо място за да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно-наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и, че то е извършено виновно от лицето посочено като нарушител. Разбира се, при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато обаче са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно-наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и, че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.