Решение № 241 от 16.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330204369 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 7539580 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на Л. Г. П., ЕГН **********, адрес с.С., ул.“******" №** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1200 / хиляда и двеста / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.4, вр ал.1, т.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез повереник моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения изложени в жалбата. Претендира и разноски.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище по делото претендира потвърждаване на процесния фиш. Възразява за размера на адвокатското възнаграждение, в случай на отмяна на ЕФ.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане като подадена в срок и от лице имащо правен интерес, а по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

На 15.05.2023г. около 16.07ч автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ********** собственост на жалбоподателя, се движел в с. Д. М., общ. К., обл.П. по ул.„*******”. В близост до №* скоростта му била 93 км/ч, при ограничение за движение с нарочен знак В-26 от 50 км/ч. Горното било заснето с АТСС тип TFR1-M № 511. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя. С него обаче било вменено цифром нарушение по чл.182, ал.4 ЗДвП, без привръзка с нормата на ал.1, т.5 от с.з.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, както и справка за регистрация на МПС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че при издаване на процесния фиш са допуснати нарушения на процесуалните правила. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. На следващо място законът сочи, че образец на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. В последния са ясно посочени три имена , адрес и ЕГН на жалбоподателя, с което той е индивидуализиран. По делото чрез писма от Община Калояново и Кметство с.Долна Махала се установи , че действиетолно към дата на деянието в последното населено място в участъка посочен в ЕФ има валидно поставен знак В-26, ограничаващ скоростта до 50 км/ч, макар да се касае за урбанизирана територия и по този начин да действа общото правило за същата скорост по смисъла на ал.1, от чл.21 на ЗДвП. Формално обаче в процесния казус нарушението действително касае нормата на ал.2, в р ал.1 чл.21 ЗДвП, доколкото все пак се касае за нарушение на пътен знак, макар със същата скорост на движение като общото правило на закона.

На следващо място по делото са приложени удостоверение за одобрен 2 тип и протокол от изпитване на техническото средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването, с което не са нарушени правата на жалбоподателя в тази насока. Основателно е обаче възражението на повереника за налично разминаване в протокола по чл.10 от Наредбата досежно регистрационния номер на автомобила, в който е било разположено автоматичното техническо средство, според който той е РВ 2022 АМ, а приложената фотоснимка е на полицейски автомобил с рег. № РВ 5352ВС. Последното опорочава изискването да е приложена снимка на техническото средство, което е от преносим тип и това всява съмнение в годността на ползваното такова. На следващо място налице е разминаване в съдържанието на ЕФ, който е бил връчен на жалбоподателя – приложен в оригинал на л.15 от делото, и този приложен по административната преписка от наказващия орган. В първия нарушението от правна страна е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2, вр с ал.1 ЗДвП, вр с чл.182, ал.4 ЗДвП, но без привръзката с ал.1, т.5 от с.з. А именно последната сочи разликата според превишението на скоростта и превръща в съставомерно деянието на нарушителя. Липсата на това съдържание очевидно сочи на непълнота, която няма как самия жалбоподател по тълкувателен път да запълва сам, а е следвало това да стори учреждението издало процесния фиш. В образеца приложен по делото тази пълнота е вече запълнена с добавянето на пълния състав на нарушението и привръзката с ал.1, т.5 на чл.182 ЗДвП. Подобно нещо обаче не е допустимо, тъй като връчения на жалбоподателя екземпляр не следва да се различава от оригинала, а наказващия орган не може да „дописва“ каквото и да било съдържание, след като вече е бил връчен екземпляр на жалбоподателя.

Именно по последния той се защитава, като в противен случай би се стигнало до ситуация едва след обжалване да се допусне „корекция“ на всякакви неточности в административен акт, с което практически се влошава положението на жалбоподателя. В конкретния казус липсва част от изпълнителното деяние на нарушението в екземпляра на ЕФ връчен на жалбоподателя, което прави издадения акт незаконосъобразен. Ето защо процесния ЕФ следва да се отмени.

С оглед този изход на делото жалбоподателя има право на разноски на основание нормата на чл.63д ЗАНН. Налице е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не е основателно. Видно от приложения договор е била заплатена сумата от 400 лева. Същата е на минимума съгласно 3

НМРАВ. Тя следва да се възложи в тежест на ОДМВР Пловдив.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 7539580 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на Л. Г. П., ЕГН **********, адрес с.С., ул.“*******“№** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1200 / хиляда и двеста / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр ал.1, вр. с чл.182, ал.4, вр ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя Л. Г. П., ЕГН **********, адрес с.С., ул.“*****“№*** сумата от 400 лева разноски за възнаграждение на повереник пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4