Решение № 179 от 01.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Монтана, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630103307 по описа за 2025 година

Разглеждат се обективно кумулативно съединени: установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1- во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК; осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

Ищцата П. Ц. А., ЕГН *********** с адрес: гр.Монтана, **********, ап.13 е предявила срещу ответното дружество ,,Б***********‘ООД, ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление: гр.София, район

,,*********** обективно кумулативно съединени искове с искане/петитум/:

-Да бъде обявен за нищожен сключеният между страните Договор за кредит МАХ500080193/13.12.2024 г. на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на императивни законови разпоредби;

- Ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 571,52 евро-платена сума без основание във връзка със сключения между страните Договор, посочен по-горе.

Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.

Към исковата молба се прилагат относими по делото писмени доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на 1 исковата молба, в който исковете се оспорват като неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени от съда с решението, за което се излагат подробни съображения. Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.3 от ГПК.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо искане. Разгледани по същество, исковете са основателни.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени,.

Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за кредит МАХ500080193/13.12.2024 г. със следните параметри:

-Размер на кредита: 4000лв.;

- Размер на погасителна вноска: 296,59лв.;

- Годишен процент на разходите/ГПР/: 64,10%;

- Брой вноски:20;

- Фиксиран годишен лихвен процент: 49,04 %;

-срок на кредита: 20м;

-Обща стойност на плащанията: 5 931,80 лв.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да

2 бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.

В посочения размер на ГПР от 64,10% не са включени двете допълнителни такси-за бързо разглеждане и динамично плащане. Това от една страна ще доведе до още по-висок и недопустим размер на ГПР по кредита, като следва да се отбележи, че дори официално посочения в Договора размер на ГПР от 64,10% съществено надвишава допустимия петкратен размер на законната лихва, което води до недействителност на целия кредит. На следващо място, по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно съществените параметри и крайните разходи по кредита, както и относно изискването за ясно и точно посочване на всички параметри по кредита, което е нарушение на императивните разпоредби на:чл.19, ал.4 от ЗПК; чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 10, ал.1 от ЗПК- основание за прогласяване на кредита за недействителен от съда.

Предвид недействителността на кредита и съгласно чл. 23 от ЗПК, по него е дължимо от кредитополучателя единствено вземането за главница/чистата стойност на кредита/- без лихви, такси и разноски. В случая, главницата е в размер от 4000 лв., респективно ищецът няма да дължи никакви други лихви, такси и разноски и каквито и да е било вземания по кредита, освен ,,чистата‘‘ му стойност-главницата. Видно е от приложената на л.24 от делото ,,Справка за плащанията по кредит с № 500080193, че ищцата е надплатила над вземането за главница сума в общ размер от 571,52 евро- за законна лихва, договорна лихва, както и за динамично плащане. Тези суми са недължими.

Съгласно чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Вземането по едно недействително правоотношение е един типичен случай на неоснователно обогатяване, поради което ответникът следва да върне на ищцата получената без правно основание сума от 571,52 евро надплатена над главницата.

Предвид горното, съдът намира, че обективно кумулативно съединените искове, като изцяло доказани по основание и размер, следва да се уважат от съда.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски, съгласно приложения на л. 30 от делото списък на разноските- 21,00 евро- за внесена държавна такса и 511,29 евро- за платено адвокатско възнаграждение, или общо сторени деловодни разноски от 533,28евро.

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между: П. Ц.

А., ЕГН *********** с адрес: гр.Монтана, **********, ап. 13 и ,,Б***********‘ООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,***********

Договор за кредит МАХ500080193/13.12.2024 г. на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК е недействителен, поради нарушение на императивни законови разпоредби;

ОСЪЖДА ,,************‘‘ООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,*********** ДА ЗАПЛАТИ на П. Ц. А., ЕГН *********** с адрес: гр.Монтана, **********, ап.13 сумата от 571,52 евро- платена сума без основание във връзка със сключения между страните Договор, посочен по-горе.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,************‘‘ООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,*********** ДА ЗАПЛАТИ на П. Ц. А., ЕГН *********** с адрес: гр.Монтана, **********, ап.13 533,28евро-сторени деловодни разноски по делото. сумата от общо

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4