Решение № 1601 от 27.12.2010, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е

Ш Е Н И Е

№

668 гр.Г., 27.12.2010г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Горнооряховски районен съд, втори състав в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година в състав:

Председател: Еманоел

Вардаров при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . .

. . . . ., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2325/2010г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.149 от СК и чл.146 ал.1 от СК.

Ишцата Х.К.Х.

- майка и законна представителка на М.Х.Х. с ЕГН********** и Красен Х.Х. с ЕГН**********,*** от ВТАК, твърди в молбата си, че ответникът Х.Й.Х. е баща на децата. Твърди се, че връзката между родителите била прекратена към 18.01.2010г., като от раздялата с ответника и досега той не е участвал във възпитанието на децата и не е давал средства за тяхната издръжка. Твърди се също, че доходите на майката са от месечни обезщетения и детски надбавки. Моли съда да осъди ответната страна да заплаща мес.издръжка на децата чрез тяхната законна представителка в размер на по 80.00лв.(за всяко дете) до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите, както и да заплати издръжка за минало време за периода:

18.01.2010г.-19.10.2010г.(датата на завеждане на настоящите искове) в размер на по 80.00лв.(за всяко дете) месечно, ведно със законната лихва за просрочие до окончателното изплащане на сумата. С молба от 26.11.2010г. прави уточнение в петитума на молбата от 19.10.2010г.

Ответникът Х. Й.Х., представляван в съдебно заседание адв.Ст.Л. от ВТАК, оспорва исковете. В депозирания отговор се твърди, че исковете са недопустими с оглед представителната власт на майката, тъй като малолетните не биха могли да упълномощават майка си, а същата би могла да предяви исковете. Оспорва исковете и като неоснователни, тъй като ищцата напуснала сама семейното жилище на 23.01.2010г. Твърди, че не е бил допускан до децата. Не притежавал месечни доходи, тъй като бил безработен. Оспорва и претенцията за минало време, тъй като бил изпращал пари и продукти на ищцата, но тя ги отказвала. Твърди, че претенцията за минало време следвало да се компенсира и със средствата, които са били отделяни за нея, когато живяла в жилището на родителите на ответника. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях съображения, и прецени събраните по делото доказателства съобразно ГПК, приема за установено следното:

Видно от приложеното удостоверения се установява, че Х. Кр.Х. и Х. Й.Х. са родители на малолетните М.Х.Х. с ЕГН********** и К. Х.Х. с ЕГН**********. Не се спори, че след раздялата на родителите(на 23.01.2010г.

– дата, която се приема и с оглед становището на ответната страна при липса на други доказателства в тази насока) децата живеят с майка си в гр.Г., а от началото на м.септември.2010г. посещават ОДЗ”Божур” гр.Г..

Установи се, че децата и майката живеят при своите баба и дядо по майчина линия) в гр.Г. във ведомствено жилище, за което се плащал наем. Х. Кр.Х. е в отпуск по майчинство, като получава 240.00лв.(месечно), както и 105.00лв.(помощи за децата-близнаци). От проведените социални анкети се установява, че бащата е декларирал месечни доходи към 300.00лв., но без да уточнява произхода на доходите си. Не се спори, че на практика от фактическата раздяла бащата не е виждал децата. Правени са опити от страна на бащата да се види с децата, но контакт с тях не се бил осъществил. Изложеното се установи чрез свидетелските показания на К. Хр.Ц.(бащата на Х. Кр.Х.) и М. Тр.Ц.(баба на Х. Й.Х. по бащина линия), преценени през разпоредбата на чл.172 от ГПК, както и от приложения социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето(неоспорен от страните).

При така установените факти съдът счита предявеният иск за частично основателен.

Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника. Според чл.143 ал.2 от