Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17132/2023
Вид
Решение № 121
Подписан
09.01.2025
В сила
11.03.2025
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330117132 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ФАМИЛЕКС" ООД, против „МАРКЕТ БЪЛГАРИЯ 1" ЕООД, с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 9759.84 лева, представляваща неизплатен остатък от стойността на доставени стоки, съгласно фактура с № 0011108097 от 26.04.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 3327.63 лева за периода от 27.05.2021 год. до 23.11.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.11.2023 г., до пълното погасяване на задължението /цената на акцесорната претенция е съобразена с допуснатото изменение на иска по чл. 86 ЗЗД в с.з. от 09.12.2024 год./.

Твърди се от ищцовото дружество, че на 22.04.2021 год. ответното дружество е направило заявка до ищеца за доставка на хранителни стоки, обособени в 132 позиции, съгласно Поръчка 0100140242/22.04.2021 год.. От направената поръчка на 26.04.2021 год. били изпълнени и изпратени на ответника 125 позиции, за което бил съставен документ № 404673/26.04.2021 год. Продажната цена на стоките възлизала на обща стойност 18319.52 лева с ДДС. За продажбата от ищеца била издадена фактура с № 0011108097 от 26.04.2021 год на обща стойност 18319.52 лева с ДДС, платима по банков път до 26.05.2021 год. Фактурата била подписана от служител на ответното дружество, който получил доставените стоки. На 18.01.2022 год. и 20.01.2022 год. по банков път на ищеца по издадената фактура била платена общо сумата 1 от 8559.68 лева. Незаплатена останала сумата от 9759.84 лева.

Поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата сума ищцовото дружество подало молба за обезпечение на бъдещ иск, която била уважена с Определение № 2490/25.10.2023 год., постановено по в.ч.гр.дело 2849/2023 год. по описа на ОС Пловдив.

Иска се от съда да постановите решение, с което да осъди „МАРКЕТ БЪЛГАРИЯ 1" ЕООД, да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 9759.84 лева, представляваща неизплатен остатък от стойността на доставени стоки, съгласно фактура с № 0011108097 от 26.04.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 2662.98 лева за периода от 27.05.2021 год. до 23.11.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.11.2023 г. до пълното погасяване на задължението.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от ответното дружество не е постъпил писмен отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Поръчка № 0100140242/22.04.2021 год., видно от която дружеството – ответник е заявило покупка от дружество – ищец, на 135 позиции различни хранителни стоки на обща стойност 19364.49 лева.

Представен и търговски документ 404673/26.04.2021, отразяващ доставката на 124 позиции от заявените 135. Представена е и фактура № 0011108097 от 26.04.2021 год., с падеж: 26.05.2021 г., с посочен издател ищеца и получател – ответника, за сумата от 18319.52 лева с ДДС, представляваща стойността на хранителни стоки, обособени в 125 позиции.

Представени са и три броя платежни нареждания /л.19-21/, видно от които на 18.01.2022 год., 20.01.2022 год. ответното дружество е заплатило на ищцовото сумата от общо 9360 лева по процесната фактура № 0011108097 от 26.04.2021 год. и по фактура 0011108100.

По делото е допусната и приета съдебно счетоводна експертиза /л. 7478/, от заключението на вещото лице по която се установява, че фактура № 0011108097 от 26.04.2021 год. на стойност 18319.52 лева е осчетоводена от ответното дружество, като по нея, ответникът е извършил плащания на 18.01.2022 год. и 20.01.2022 год. в общ размер на 8559.68 лева, а дължимата лихва за периода 27.05.2021 год. до 23.11.2023 год. е в размер на 3227.63 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като изготвено от експерт, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 327 ТЗ.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнал по 2 надлежен ред договор за продажба и доставка на стоки. Следва да установи вида на продадената стока, нейната цена, както и че е изпълнил задължението си да я предаде на купувача и да прехвърли собствеността върху нея. Ищецът следва да установи падежа на вземанията, както и размера на претендираното обезщетение за забава.

Не се оспорва от страните /в с.з. от 04.10.2024 год. лично управителя на ответното дружество е заявил, че между страните съществуват търговски отношения, както и че стоките, предмет на договора за продажба са доставени от ответника/, а и от представените писмени документи - поръчка № 0100140242/22.04.2021 год., търговски документ 404673/26.04.2021 год. /л. 712/ и фактура № 0011108097 от 26.04.2021 год. /л.56-60/ се установява, че между ищцовото дружество и ответното такова е сключен договор за продажба и доставка на хранителни стоки от 22.04.2024 год., от които обособените 125 позиции са доставени на ответника и са на обща стойност 18319.52 лева с ДДС с падежна дата – 26.04.2021 год.

От изготвената съдебно счетоводна експертиза се установява, че за извършената доставка на обща стойност 18319.52 лева, за която е издадена процесната фактура от 26.04.2021 год. от ответника е платена сумата от общо 8559.68 лева. Тоест, дължима е останала сумата от 9759.84 лева, която сума се претендира и от ищеца по настоящото производство. Досежно претенцията за законна лихва, от приетото заключение се установява, че дължимата такава за претендирания период 27.05.2021 год. до 23.11.2023 год. е в размер на 3227.63 лева. Следва да се отбележи, макар че ответникът в съдебно заседание от 04.10.2024 год. не отрича частично плащане по процесната фактура и че практиката на касационната инстанция е безпротиворечива, че отразяването на парична престация като дължима в счетоводството на ответника съставлява извънсъдебно признание на задължението (Решение № 172/13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 на I т.о. на ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, и др. )

Предвид всичко гореизложеното, съдът намира, че предявената главна претенция е основателна и следва да бъде уважена. Като последица от уважаването на главната претенция следва да бъде уважена и претенцията за обезщетение за забава.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. Доказателства за такива са представени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1821 лева, държавна такса в размер на общо 520.02 лева депозит за вещо лице – 150 лева - всички в настоящото производство и за сторени такива по образуваното ч.гр.дело 15004/2023 год. по описа на РС Пловдив по реда на чл. 390 ГПК в размер на общо 790 лева, от които 40 лева – държавна такса и 750 лева – адвокатско възнаграждение.

Предвид неизпълнение на дадените в с.з. от 09.12.2024 год. указания до ищцовата страна да доплати за изготвената съдебно счетоводна експертиза сумата от 100 лева, то на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден 3 ответника да заплати на вещото лице Й. П. сумата от 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „МАРКЕТ БЪЛГАРИЯ 1" ЕООД с ЕИК 204911337 да заплати на „ФАМИЛЕКС" ООД с ЕИК 115096961, сумата от 9759.84 лева, представляваща неизплатен остатък от стойността на доставени стоки по възникнал между страните договор за продажба и доставка на хранителни стоки от 22.04.2024 год. на обща стойност 18319.52 лева, за която сума е издадена фактура с № 0011108097 от 26.04.2021 год., както и сумата от 3327.63 лева, представляваща лихва за забава, дължима за периода от 27.05.2021 год. до 23.11.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.11.2023 г., до пълното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , „МАРКЕТ БЪЛГАРИЯ 1" ЕООД с ЕИК 204911337 да заплати на „ФАМИЛЕКС" ООД с ЕИК 115096961, сумата от общо 3281.02 лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.дело 15004/2023 год. по описа на РС Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК, „ФАМИЛЕКС" ООД с ЕИК 115096961, да заплати на вещото лице Й. П. П. сумата от 100 лева, представляваща доплащане на възнаграждение за изготвена съдебно счетоводна експертиза по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните. срок от

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4