Решение № 5114 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5114 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100513420 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. Д., срещу решение № 16703/12.09.2025г., постановено по гр.д. № 23044/2022г. по описа на СРС, 182-и състав, с което са уважени предявените от „Дженерали Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 385.85 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 210765037, ведно със законната лихва от 29.04.2022г. до окончателното изплащане, и сумата от 276.38 лева, представляваща мораторна лихва върху същата главница за периода от 08.03.2022г. до 28.04.2022г.

Жалбоподателят намира постановеното първоинстанционно съдебно решение за неправилно и необосновано. Кредитирани били показанията само на един от разпитаните свидетели – св. П., възприела неточно механизма на ПТП. Същата заявила, че на мястото, където станало ПТП нямало кръстовище, като показанията й в тази част били в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Ударът настъпил, когато свидетелят П. отворила вратата и преди да предприеме слизане от автомобила. Нямало данни да се огледала преди да предприеме отваряне. Свидетелят П. описала и различен механизъм от възприетия в САТЕ. Неправилни били изводите на СРС, че вината за настъпването на произшествието била изцяло на застрахования при ответника водач. Първоинстанционният съд възприел механизъм, който не 1 съответствал на събраните доказателства. Водачът на застрахования при ищеца по имуществена застраховка л.а. „Ленд Ровър“, св. П., паркирала в непосредствена близост до кръстовище и отворила вратата на автомобила си без да се увери, че това било безопасно и че отварянето няма да застраши движението по улицата. В ДКП за ПТП водачът на застрахования при ответника автомобил не признала вината си, а посочила липса на видимост. Същата нямало как да установи и да очаква отварянето на вратата на спрелия автомобил. ПТП настъпило именно поради отварянето на вратата и вината била изключително на св. П.. Мораторна лихва не била дължима поради неоснователност на иска за главница. Оспорва като завишен размера на претендираното обезщетение за забава. Моли решението да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. К., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Механизмът на настъпилото ПТП бил несъмнено изяснен и от доказателствата по делото било установено, че ПТП не се случило в непосредствена близост до кръстовище, от където ответникът черпел и аргументи за неправилно паркиране от страна на св. П.. В този смисъл – показанията на св. П., сателитна снимка, снимка от инцидента, САТЕ. Спирането било на регламентирано за това място. При разпита си водачът на преминаващия автомобил „Хонда ЦРВ“ посочила, че пътното платно пред нея било силно задимено от друг преминал автомобил и нямала видимост, но въпреки това не си подсигурила достатъчна дистанция, която да й даде възможност да наблюдава пътната обстановка. В случая от доказателствата било установено, че пътното платно било достатъчно широко – две ленти плюс лента за синя зона и водачът на л.а. „Хонда“ можела да спази безопасна дистанция от паркираните автомобили. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна полица № 0320209907008390 за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ и общи условия на застрахователя се установява, че ищецът и „Мото Пфое“ ЕООД – собственик на застрахования автомобил съгласно свидетелство за регистрация на л. 24 2 от преписката на делото на СРС, сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. марка „Ленд Роувър“, с рег. № ********, с клауза „Пълно Каско“, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 63 911 евро и период на покритие на застраховката от 28.04.2020г. до 27.04.2021г.

От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от 05.01.2021г., искане за оценка за вреди по застраховка „Каско на МПС“ от същата дата, попълнена от водача С. П. анкетна карта, описи-заключение от 05.01.2021г. и от 07.01.2021г., по щета № 210765037, уведомление за щета от 02.03.2021г. от водача А.К.Т. до ответника-застраховател, заключението на изслушаната по делото САТЕ и гласните доказателства, събрани чрез разпита на св.

А.Т. и св. С. П. се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 05.01.2021г., в гр. Варна, около 08.50 часа, л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № ********, управляван от св. А.Т., се движил по бул. „8-и Приморски полк“ с посока от ул.

„Капитан Рончевски“ към бул. „Васил Левски“. На кръстовището с ул. „Царевец“ водачът А.Т. завила наляво по ул. „Царевец“. По същата улица на „Синя зона“ от дясната страна бил паркиран процесният л.а. „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър Велар“ с рег. № ********. Водачът на този автомобил – св. С. П. предприела отваряне на предна лява врата за слизане от автомобила, при което настъпило съприкосновение на отварящата се врата и преминаващия отляво автомобил „Ленд Роувър“ с рег. № ********, управляван от св. А.Т.. След настъпилото съприкосновение л.а „Хонда ЦРВ“ с рег. № ******** имал увреди в предния десен калник и дясно огледало, а увредите на процесния л.а. „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър Велар“ с рег. № ******** били в предната лява врата.

Разпитана св. А.Т. – британска гражданка, излага, че чакала на светофара.

Завила наляво от светофара. Видимостта й била намалена от пушек от ауспуха на военен джип пред нея. Шофирала с нормална скорост, когато усетила удара. Една госпожа от дясната й страна си отворила вратата на автомобила. Нямало индикации за това отваряне. Подписали двустранен констативен протокол. Потвърждава, че положила подпис в предявения й документ, за водач „А“.

Св. С. П. излага, че спряла на „Синя зона“ вдясно на пътното платно. На мястото, където настъпил ударът нямало кръстовище. Движението било еднопосочно.

Когато отворила шофьорската врата била блъсната от преминаваща кола. Свидетелят П. не може да каже с каква скорост се движил този автомобил. Водачът не говорела български език. Съставили двустранен констативен протокол, в който св. П. потвърждава положения от нея подпис в полето за водач „Б“.

Показанията на свидетелите в гореобсъдените части се кредитират от съда, тъй 3 като те взаимно си кореспондират и кореспондират с останалия събран доказателствен материал и заключение на САТЕ.

От събраните по делото доказателства и от приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а. „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър Велар“ с рег. № ********, отговарят на установения механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от писмените доказателства по делото – протокол за ПТП, описи по образуваната при ищеца щета, ликвидационен акт по щетата.

Нормата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство преди да започне отварянето на вратата на автомобила да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава водачите с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, до не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди. Предвид мястото на настъпване на увредите по преминаващия л.а. „Хонда ЦРВ“ – преден десен калник и огледало, настоящият съдебен състав приема, че л.а. „Хонда“ вече започнал преминаването покрай паркирания автомобил, когато вратата се отворила. Тя се отворила в неговия преден десен калник, което ще рече, че предната броня на л.а. „Хонда“ вече била преминала точката на отваряне. С поведението си св. П. - водач на л.а. „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър Велар“ с рег. № ********, нарушила нормата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, като преди да започне да отваря вратата на автомобила си, не се уверила, че това било напълно безопасно.

Същевременно зоната, където паркирала св. П. била обособена от компетентната за това администрация и обозначена за като зона за платено паркиране (чл. 99 ЗДвП). Това обстоятелство се установява от показанията на св. П., заключението на САТЕ, както и приложения по делото снимков материал, изготвен от мястото на удара. Доколкото несъмнено мястото било обособено за платено паркиране, не са налице основания съдът да приеме, че ПТП настъпило в непосредствена близост до кръстовището. Противно на доводите в жалбата показанията на св. П. не са недостоверни в частта, в която същата описва мястото – улица с еднопосочно движение, вдясно на която била зоната за платено паркиране, а вляво – достатъчно широка лента за движение. Така също и от показанията на св. Т. – след като направила левия завой и вече се движила по улицата, настъпил и ударът в отворилата се врата.

Мястото – прав участък от улица с обособена зона за паркиране вдясно, успоредно на тротоара, и достатъчно широка пътна лента за движение, е видимо и от представения снимков материал (л. 28 от преписката на делото на СРС) и изчертаната в ДКП за ПТП схема на настъпване на произшествието (отделно достоверността на горното се 4 установява и при проверка в публичния масив на Гугъл мапс). Така от една страна св.

Т. била наясно, че зоната в дясно била нарочно обособена такава за платено паркиране, а от друга – свободната за движението й пътна лента била достатъчно широка, за да премине покрай неподвижните автомобили вдясно от нея безопасно, вкл. и при възможно отваряне на врата на паркиран автомобил. Водачът А.Т. също имала задължението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП да не създава с поведението си опасности и пречки за движението, до не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че с поведението си св. Т. също допринесла за настъпването на ПТП.

По горните мотиви настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на ответника, въведено с отговора на исковата молба, за изключителна вина на св. П. за настъпването на процесното ПТП. Основателно е обаче евентуално заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Преценявайки обстоятелствата, при които настъпило произшествието, поведението на водачите на двете превозни средства с оглед доказателствата по делото, настоящият състав намира, че съпричиняването на водача на л.а. „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър Велар“ с рег. № ******** за настъпване на ПТП следва да се определи на 75%, а отговорността на св. А.Т. - на 25%. Това е така, тъй като обстоятелството, че пътната лента за движение била достатъчно широка за безпроблемното преминаване на управлявания от св. Т. автомобил не освобождава водача на превозното средство св. П. от задължението й по чл. 95, ал. 1 ЗДвП преди да предприеме каквото и да е отваряне на вратата да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.