Решение № 92 от 15.04.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Сливен, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава К.а при участието на секретаря Пенка Сп. И.а като разгледа докладваното от Светослава К.а Гражданско дело № 20242200100459 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от Т. Й. М. против „Дженерали застраховане“ АД, в която се твърди че на 01.08.21г. С. Й. В., нейна сестра, е пострадала в ПТП, като е пътувала като пасажер на задна седалка в лек автомобил, марка „С.“, управляван от Р. И. Б.. Около 10.00 часа на 01.08.21 г. на път І-5 км 267 плюс 186 между с. *******, л.а., управляван от Р. Б. се е движил в посока от гр. СЗ към гр. Д. и в резултат на внезапно влошаване на здравословното му състояние, управляваният от него лек автомобил навлиза в насрещното пътно платно и се удря в движещия се насреща лек автомобил, марка „П“, управляван от водача С. М. М., движещ се в посока от гр. Д. към гр. СЗ. Малко след произшествието на място е пристигнал екип на Бърза помощ и екип на МВР, като са констатирали смъртта на С. Б., настъпила в резултат на удара между двата автомобила. Като причина за смъртта е посочена съчетана травма, несъвместима с живота, предизвикана от станалото на 01.08.21г. ПТП.

Сочи се, че с постановление на ОП Хасково е прекратено воденото ДП № 438/21г. по описа на РУ Д., като Окръжна прокуратура приема, че ПТП, при което е настъпила смъртта на С. Б. не е в резултат на виновно поведение на водача Р. Б. и е случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Водачът Р. Б. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди последиците от ПТП. Постановлението е влязло в законна сила, след обжалването му по реда на НПК.

Сочи се че, лекият автомобил, с който е настъпило ПТП е застрахован и за него е налице валидно сключена към 01.08.21 г. застрахователна полица „ГО“ при ответното застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД. Ищцата твърди, че в резултат на загубата на нейната сестра е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от липсата на единствената й сестра, с която приживе са били в много силна привързаност и са изпитвали взаимна сестринска обич. Загубата на нейната 1 сестра е необратима и непрежалима, тъй като ищцата е била отгледана в детството си предимно от своята сестра и заедно са израснали под нейните грижи и контрол. Починалата сестра е полагала грижи за възпитанието, отглеждането и всички проблеми в ежедневието, които ищцата е споделяла единствено и само с нея. Загубата й, в сравнително млада възраст, е лишила ищцата завинаги от сестринска обич и грижи. Сочи се, че контакта е бил ежедневен, като разговорите са били продължителни, а след тях и двете са изпитвали удовлетворение и спокойствие от това, че са споделили проблемите и ежедневието си, чувствали са се уверени и силни от това, че са заедно, като сестрата С. е била опора в живота на ищцата. Винаги я е слушала и се е ръководила от съветите й.

Ищцата е преживяла много тежко внезапната и неочаквана смърт на своята сестра и в продължение на около три години изпитва силна и непреодолима мъка от неочакваната загуба, която е прераснала в депресивно състояние, пречещо да извършва обичайните си ежедневни ангажименти и задачи. Ищцата е спряла да контактува с близки и познати, и от един ведър и щастлив човек се е превърнала в затворена, неконтактна и тъжна личност, изпитваща непреодолима мъка по загубата на опората в живота си. Не може да преодолее и превъзмогне стреса и страданията, предизвикани от внезапната и непредвидима загуба на своята сестра.

На 08.03.24г. в деловодството на ответното дружество, ищцата е депозирала молба-заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по повод процесното ПТП. Със съобщение от 24.03.24г. ответното дружество е отказало да изплати обезщетение по предявеното заявление.

Предвид гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което присъди на ищцата обезщетение в размер на 80 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сестрата С. Й. Б., настъпила на 01.08.21г., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.08.21г. до окончателно изплащане на сумата.

Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се оспорва качеството на застраховател по застраховка „ГО“. Не се оспорва и обстоятелството, че на 01.08.21г. е настъпило ПТП. Твърди се, че не са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството, тъй като ищцата не е ангажирала твърдения и доказателства във връзка с наличието на изключителност по отношение на тяхната сестринска връзка.

Оспорват се твърденията, че ищцата е живяла от дълги години със своята сестра, тъй като двете са живели в две отделни домакинства. Сочи се, че изложеното в исковата молба насочва по-скоро за нормален израз на тъга и скръб от загубата на сестрата, което не се отличава с изключителност. Оспорва се и предявеният иск по отношение на претендираната лихва, по отношение именно на датата, от която се претендира законната лихва, като се твърди, че по отношение на претенцията е изтекла специалната 3-годишна давност и заявено възражение в този смисъл. Заявени са доказателствени искания.

2

От фактическа страна се установява следното :

На 01.08.2021 г. около 10:45 часа на път 1-5, км 267+186м между с.******* в посока юг- север се е движил лек автомобил П 307 с per. № *******, управляван от С. М. М.. По същият път в посока север-юг, при наличие на десен завой лек автомобил С. Балено с per. № *******, управляван от Р. И. Б. е загубил контрол над автомобила и напуска собствената си лента за движение. Скоростта на движение на автомобила С. преди ПТП е била около 110 km/h, каквато е била и към момента на удара с автомобила П около 110 km/h, тъй като няма оставени спирачни следи и липсват данни за намаляване на скоростта с аварийно спиране.

Водачът на автомобила С. е загубил контрол при преминаване през десен завой, като се е движил при транслация и ротация на автомобила С..

След загубата на контрол от водача на автомобила С., то той се отклонява надясно, като навлиза в дясно от неговата лента в уширение с настилка от чакъл, като продължава движението си при загуба на управление и пресича косо западната лента за движение.

Автомобилът С. продължава движението си при странично плъзгне, като е навлязал в насрещната пътна лента за движение, където се движи в процес на аварийно спиране автомобил П.

Между двата автомобила настъпва удар в източната лента за движение в лентата за движение на автомобила П. Автомобилът П е бил в процес на аварийно спиране, когато настъпва първия удар. Ударът е челен в предната част за автомобила П и страничен за автомобила С.. Автомобилът С. е бил косо разположен в насрещната пътна лента, като удря със страничната си дясна част автомобила П в предната част. Автомобилът С. се е движел при транслация и ротация при загуба на контрол от водача Р. И. Б.. След първия удар на автомобила С. в автомобила П, възниква ударен импулс за автомобила П, който се е завърта в посока на часовата стрелка, като спира в положението в което е намерен след ПТП до източната предпазна еластична оградамантинела, с предна част насочена на югоизток.

След първия удар автомобила С. е бил в процес на транслация и ротация в посока на часовата стрелка, като се удря в източната мантинела, като я деформира и преминава след нея в банкета и канавката, които са обрасли с трева и храсти, като се установява в покой в наклонена канавка, насочен с предната си част на юг.

В процеса на втория удар на автомобила С. в еластичната ограда, автомобилът преминава след еластичната ограда, като при този удар изпада пасажерката от задната седалка от автомобила С.. Пострадалата С. Й. В. е намерена след ПТП до задната лява част на автомобила С..

Основната техническа причини за настъпилото ПТП е движение със скорост над допустимата от 90km/h за участъка от пътя намиращ се извън населено място в зоната на десен завой. Вследствие на превишената скорост е допусната загуба на контрол над управлението от водача Р. И. Б. (след 3 евентуално здравословен проблем) на лек автомобил С. Балено. При загубата на контрол на автомобила С. навлиза в лентата за движение на автомобила П.

Водачът на автомобила П С. М. М. е извършил технически правилни действия, като предприема аварийно спиране в собствената си лента за движение.

Водачът на автомобила С. е имал техническата възможност да предотврати настъпилото ПТП, като управлява с допустимата скорост до 90km/h и да контролира постоянно движението на автомобила си, като не напуска собствената си лента за движение.

По делото няма данни починалата С. Й. В. да е ползвала обезопасителен колан при настъпилото ПТП. Уврежданията по тялото на С. Й. В. са характерни за травма в купето на автомобила, която е стояла на задната седалка без правилно поставен обезопасителен колан.

Причината за смъртта на С. Й. В. е съчетана автомобилна травма, която е несъвместима с живота и е причинила смъртта за минути.

От събраните гласни доказателства се установява, че за ищцата загиналата е била единствена и по – голяма сестра, морална опора в живота на ищцата. Сестринската обич и привързаност между двете и отношенията им са били топли и стабилни. Чували са се ежедневно по телефона, като са споделяли житейските си проблеми. Още от младежките години загиналата е полага грижи за своята по – малка сестра, оказвала й е помощ и подкрепа.

Връзката между сестрите не е била нарушена, дори и след като и двете са живели в различни населени места и са създали семейства. Заедно са празнували семейните празниците, като са събирали семействата си както в гр.Кърджали така и в гр.Нова Загора. Внезапното прекъсване на силната връзка между двете сестри е довело до редица страдания от емоционално и физическо естество за ищцата. Същата често говорела за своята сестра и се разплаквала, имала проблеми със съня и здравословни проблеми.

Назначената по делото СПЕ, установява след изследване на ищцата, че поради неусложена реакция на скръб ищцата не е потърсила специализирана намеса непосредствено след събитието. Поради това липсват обективни данни какво е било нейното състояние от гледна точка на проявление. Но така или иначе ходът на скръбта е повлияла други процеси, които са повишили нейната значимост. Това може да бъде изведено като се наблюдават двата остатъчни симптома - разстройството на съня и завишените нива на тревожност. Само по себе си, обаче, настоящото състояние на ищцата не се квалифицира като патологично, тоест тя не е психично болен, въпреки, че преживяното от нея страдание, има характер на рецидивиращо. Тоест този епизод, който тя малко след загубата на сестра си е преживяла, може да се повтори, под една или друга форма, защото такъв е характерът на подобен род страдания. Няма патология. По отношение на емоционално психичното състояние към момента е настъпил оздравителен процес.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът кредитира изцяло 4 свидетелските показания, както и изготвените по делото компетентни и добросъвестни експертни заключения.

Установеното от фактическа страна, мотивира следните изводи от правно естество :

Правно основание на претендираните права - чл. 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

С ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци, др. В традиционните за българското общество семейни отношения сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Подчертано е обаче, че е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като в тези случаи не е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.