Определение № 40707 от 14.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40707 гр. София, 14.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20211110167572 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск на Гаранционния фонд, който встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 7 от чл. 558 от Кодекса за застраховането след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 от същата разпоредба с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорит, предявен от Г.Ф. с БУЛСТАТ****** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „Г. И.“ №2 на етаж IV, представляван от изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С., против Б. Х. М. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. в част I на жилищен комплекс Н. в блок **** на етаж II в апартамент VII, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. в жилищен квартал на ул. „И.В.“ №6 на етаж I чрез особената представителка адвокат В. Х. К. . Искът подлежи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 29. V. 2023 година, е постъпил такъв от ответната страна.

С отговора на исковата молба е направено искане съдът да изиска служебно ХХХ от ХХХ по реда на чл. 192, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Според посочената разпоредба всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. От логическото тълкуване на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че страната може да иска представянето на конкретен документ, за който има данни, че се намира у трето за делото лице. В случая се иска посочено от ответника учреждение да състави и издаде удостоверения и справки. Горното следва да се извърши по реда на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс като съдът снабди ищеца със съдебни удостоверения.

Ищецът прави искане съдът да изиска служебно от Отдел пътна полиция на Столична дирекция на вътрешните работи официалните документи и удостоверения по реда на чл. 186, изречение II, предложение I. Според изречение I от същата разпоредба обаче, официалните документи и удостоверения се представят от страните. Изречение II урежда две възможни хипотези, в случай, че някоя от страните не разполага с официален документ или удостоверение и е необходимо да се снабди с такива от съответното учреждение: съдът може да ги изиска от учреждението или

1 да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях.

От граматическото тълкуване на разпоредбата (използван е глаголът „може“) настоящият съдебен състав стига до извода, че съдът има задължението да упражни едно от двете правомощия, които му дава чл. 186, изречение II от Гражданския процесуален кодекс, но изборът кое от тях да предпочете зависи изцяло и единствено от преценката му. В настоящият случай съдът приема за целесъобразно да снабди особената представителка на ответника с удостоверение, въз основа на което тя да изиска от посоченото в отговора на исковата молба учреждение издаване на официални документи или удостоверения.

Следва да се има предвид още, че според последното изречение на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната разпоредба съдът стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е и да го изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а не на насрещната страна или на трето за спора лице. Поради горното особената представителка на ответника следва да бъде предупредена, че за задължението да получи от учреждението издадените документи и да ги представи в съда най-късно в първото открито заседание по делото или да представи в същия срок доказателства, че въпреки положената грижа представянето на документите в срок е невъзможно. В противен случай съдът ще изключи документите, за които е издадено съдебното удостоверение от доказателствата по делото.

С отговора на исковата молба особената представителка на ответника навежда доводи, че ищецът не е представил доказателства за част от твърденията си. Не са направени обаче изрични възражения срещу тези обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че волята на страните следва да бъде ясно изразена както в исковата молба, така и в отговора. Недопустимо е становището на съда да замества волеизявленията на страните. Поради горните съображения съдът взема предвид и докладва само твърденията и възраженията, направени изрично от участниците в процеса. Становището, че някоя от страните не представя доказателства за твърденията си, не е изрично възражение и не следва да бъде взето предвид от съда.

След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.

Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 157 от същия кодекс, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:

Ищецът-застраховател твърди, че на 28. I. 2018 година в 22 00 часа в гр. С. ответникът управлявал лек автомобил марка „О.“ модел „А.“ с регистрационен №****, собственост на П.М.М. I EHK***, живеещ в гр. С. в жилищен комплекс М., по ул. „Б.Б.” с посока на движение към бул. „М.“. Непосредствено пред него Д.Д.Б. с ЕГН****, живееща в гр. С. в жилищен квартал Л.Т. в блок LVI във вход А на етаж VI в апартамент ****, управлявала собствения си лек автомобил марка „С.“ модел „К.“ с регистрационен №******. Когато 2 достига до кръстовището с ул. „****”, водачката на лек автомобил марка „С.“ модел „К.“ с регистрационен №****** спира. Движещият се след нея ответник не спазва необходимата дистанция и не успява да спре навреме. Така предизвиква сблъсък между моторните превозни средства и виновно причинява пътно-транспортно произшествие.

Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие причинителят на вредата нямал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, затова ищецът изплатил обезщетение на пострадалата. Ответникът обаче не платил на ищеца претендираните общо 7 000.00 лева.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

7 000.00 лева, платени от ищеца като застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 22. ХІ. 2021 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Особената представителка на ответника представя отговор на исковата молба в срока по чл.

131 от Гражданския процесуален кодекс. Оспорва иска, включително по размер. Твърди, че по време на настъпването на произшествието за управлявания от ответника автомобил била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. На ответника не било изпратено съобщение за доброволно плащане на процесната сума. Уврежданията, обезщетени от ищеца, настъпили в следствие на друго събитие. Ответникът не нарушил правилата на движение. Произшествието било съпричинено от водачката на лек автомобил марка „С.“ модел „К.“ с регистрационен №******, която го управлявала без поставен предпазен колан.

2. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:

В тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това число: настъпването на пътнотранспортно произшествие на посочената в исковата молба дата и по описания в същата молба начин; виновното противоправно поведение на ответника; обстоятелството, че към момента на произшествието ответникът управлявал моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“; настъпването на имуществени и неимуществени вреди в посочения в исковата молба размер; наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника, настъпването на произшествието и на описаните в исковата молба вреди; искането за заплащане на обезщетение, отправено към ответника.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията си, включително: обстоятелството, че пътнотранспортното произшествие настъпило по начин, различен от описания в исковата молба; обстоятелството, че към момента на произшествието ответникът управлявал моторно превозно средство със сключена застраховка „Гражданска отговорност“; обстоятелството, че ищецът платил застрахователно обезщетение в завишен размер;

3 обстоятелството, че уврежданията били причинени от друго събитие; съпричиняването от страна водачката на лек автомобил марка „С.“ модел „К.“ с регистрационен №****** на произшествието – управление на превозното средство без поставен предпазен колан.

3. В изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс УКАЗВА на страните, че не са представили доказателства за следните си твърдения: ищецът не е представил доказателства за причинно-следствената връзка между настъпилото произшествие и настъпилите вреди; ответникът не е представил доказателства за следните твърдения: съпричиняването от страна водачката на лек автомобил марка „С.“ модел „К.“ с регистрационен №****** на произшествието – управление на превозното средство без поставен предпазен колан; наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

4. ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

5. На основание чл. 193, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и във връзка с направено от особената представителка на ответника оспорване на представени с исковата молба документи ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заяви в открито съдебно заседание дали ще си ползва от този документ, като във връзка с горното: на основание чл. 101 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА особената представителка на ответника в едноседмичен срок да уточни дали оспорва съдържанието или авторството на представените от ищеца документи.

ПРЕДУПРЕЖДАВА особената представителка на ответника, че ако не изложи становище в срок, съдът ще счита, че не поддържа оспорването на представените от ищеца документи.

ПРЕДУПРЕЖДАВА особената представителка на ответника за последиците от неотстраняване на нередовностите в срок по чл. 101, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: че при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

6. На основание чл. 190, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА ищеца в първото открито съдебно заседание да представи намиращи се у него документи, посочени в отговора на исковата молба. На основание втората алинея от същата разпоредба, ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ще преценява непредставянето на документите съгласно чл.

161 от Гражданския процесуален кодекс и с оглед на обстоятелствата по делото ще може да приеме за доказани фактите, относно които са създадени пречки за събиране на допуснати доказателства.

7. ОТХВЪРЛЯ направеното от особената представителка на ответника искане съдът да се снабди служебно с преписи от официални документи и с удостоверения по реда на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс.

8. На особената представителка на ответника ДА СЕ ИЗДАДЕ НЕЗАБАВНО съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди от Отдел Пътна полиция на Столичната дирекция на вътрешните работи с преписи от официални документи и с удостоверения, и ДА СЕ ОСТАВИ на разположение в деловодството на съда, като във връзка с горното:

ПРЕДУПРЕЖДАВА ОСОБЕНАТА ПРЕДСТАВИТЕЛКА НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ

УДОСТОВЕРЕНИЕТО Е ИЗДАДЕНО И ОСТАВЕНО НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ В

ДЕЛОВОДСТВОТО НА СЪДА.

4

ПРЕДУПРЕЖДАВА учреждението, до което е адресирано съдебното удостоверение: за задължението да издаде исканите официални документи в едноседмичен срок от получаването на удостоверението или в същия срок да обясни причините за неиздаването им. че ако не издаде документите в посочения срок, съдът ще наложи глоба на основание чл. 89, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.