Решение № 168 от 02.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Русе, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20254520201814 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ ТЕОДОР

СТОЕВ“ЕООД с ЕИК 207100432 д о Районен съд – гр.Русе против Наказателно постановление № 18-2500390/05.11.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Русе, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. /766,94 евро/.

Иска се от съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощен представител на ю.л.-жалбоподател, които поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, издателят на НП, редовно призован, изпраща упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по случая.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установен а следната фактическа обстановка:

На 25.08.2025г., контролен орган на ДИТ-Русе е констатирал, че работодателят е сключил трудов договор с А.К.Г. на 03.06.2025г.

Работодателят не е застраховал за риск „трудова злополука“ А.К.Г. на длъжност „Общ работник, строителство на сгради“, въпреки че коефициентът на трудов травматизъм (определен за 2025г. във Заповед №РД-06-45 от 30.10.2024г. на Министъра на труда и социалната политика) на икономическа дейност (КИД 41 - Строителство на сгради), към която принадлежи дружеството е по-висок (Ктт=1.20) от средния за страната (Ктт=0,63).

Нарушението е от 03.06.2025г., когато бил подписан трудовия договор с ю.л.жалбоподател.

За допуснатото нарушение срещу дружеството бил съставен АУАН. Въз основа на този акт, директора на “Инспекция по труда”-Русе издал обжалваното наказателното постановление.

Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

1

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е предпоставка за отмяна на наказателното постановление на това основание.

От събраните по делото доказателствата се установява, че състава на нарушението по с чл.414, ал.3 от КТ от Кодекса на труда е осъществен от обективна страна от “СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ ТЕОДОР

СТОЕВ“ЕООД.

Нарушението е квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.

След като не е спазил задължението си да не е застраховал за риск „трудова злополука“ А.К.Г., жалбоподателят е нарушил императивна законова норма, но в случая наказващият орган не е преценил дали не се касае за “маловажен случай”.

От приложените по делото трудови договори, списъци и застрахователни полици от страна на жалбоподателя и от АНО, както и от свидетелските показания на св.Х.Г. става ясно, че за всички работници и служители, които са били назначавани във търговско дружество „Строителство и монтажи Теодор Стоев “ ЕООД, е била сключена застраховка „Трудова злополука“. Единствено такава не е направена само по отношение на назначения по трудово правоотношение за два часа работен ден в ю.л.-жалбоподател на допълнителен трудов договор работник А.К.Г.. От показанията на разпитания в с.з. свидетел Г. се установява, че причината да не бъде сключена такава застраховка е била вече сключената, по данни на работника и в негова полза, застраховка „Трудова злополука“ от друго ю.л., където той е работил на основен трудов договор, поради което и при липса на възможност на две застраховки по отношение на един застрахователен риск да бъдат сключени, спрямо него такава не е направена от ю.л.-жалбопадател.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в КТ.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение за неспазване на ЗДвП се явява явно несъразмерно с наложената санкция в нейния единствено възможен размер. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай. Жалбоподателят не е наказван за други нарушения от този вид.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното наказателно постановление.

2

Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице множество други смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.414, ал.3 от КТ.

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН /във вр. с определението по Допълнителна разпоредба - §.1, ал.1 ,т.4 от ЗАНН/ е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

Процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 500 лева /255,65 евро/, за което е представил Договор за правна защита. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по страните имат право на присъждане на разноски по реда на

Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.144 от АПК за неуредените в раздела въпроси се прилага субсидиарно ГПК. Издаденото по прилагане на чл. 78, ал. 1 ГПК/отговорност за разноски/ ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдържа в т. 1 задължително тълкуване, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай по делото е представен освен договора за правна защита и съдействие и списък за разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът намира за доказана претенцията на жалбоподателя за реално направени съдебни разноски по настоящото дело, поради което и следва да се присъдят такива в негова полза, а адвокатският хонорар в този размер е изцяло обоснован.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-2500390/05.11.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Русе, “СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ ТЕОДОР СТОЕВ“ЕООД с ЕИК 207100432, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. /766,94 евро/.

ПРЕДУПРЕЖДАВА “СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ ТЕОДОР

СТОЕВ“ЕООД с ЕИК 207100432, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Русе, да заплати на “СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ ТЕОДОР СТОЕВ“ЕООД с ЕИК 207100432 , с представляващ и управител Теодор Николаев Стоев сумата от 450 лв. /230,80 евро/ за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4