Присъда № 17 от 07.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към присъда по н.о.х.д. №495/2020 год. по описа на Окръжен съдБлагоевград Окръжна прокуратура-Благоевград е обвинила К. Б. М. в извършването на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 НК, тъй като в качеството си представляващ и управляващ „С.“ ЕООД, гр.Благоевград на 14.03.2011 г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС за внасяне в размер на 80 396,14 лева, като в СД по ЗДДС с № 01001207834/14.03.2011 г. подадена пред ТД на НАП гр.София, офис Благоевград по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период месец февруари 2011 г. е потвърдил неистина - в Раздел Б, графа 41– ДДС с право на пълен данъчен кредит декларирал 80 703,57 лева, вместо 307,43 лева и в раздел В – резултат за периода, графа 50 – ДДС за внасяне декларирал ДДС за внасяне в размер на 4,24 лева, вместо 80 400,38 лева, като използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводство:

1. фактура № 34/02.02.2011 г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 34 304,00 лева и ДДС 6 860,80 лева;

2. фактура № 36/04.02.2011 г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 31 400, 00 лева и ДДС 6280,00 лева;

3. фактура № 39/09.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и ДДС 5 939,20 лева, 4. фактура № 40/13.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 16 780,00 лева и ДДС 3359,00 лева, 5. фактура № 42/01.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и ДДС 7850,10 лева, 6. фактура № 44/03.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и 9872,00 лева, 7. фактура № 86/02.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 38 578,50 лева и ДДС 7 715,70 лева;

8. фактура № 87/03.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 34 915.00 лева и ДДС 6 983,00 лева;

9. фактура № 89/07.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 25 488,00 лева и ДДС 5 097,60 лева;

10. фактура № 91/08.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 27 435,00 лева и ДДС 5 487,00 лева;

11. фактура № 41/09.02.2011 г., издадена от „С. “ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 40 841,70 лева и ДДС 8 168,34 лева;

12. фактура № 43/13.02.2011 г., издадена от „С. “ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 33 917,00 лева и ДДС 6 783,40 лева; без реално да са извършени такива доставки и използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органа по приходите – ТД на НАП гр.София, офис Благоевград – дневник за покупки за данъчен период месец февруари 2011 г., в който са отразени горепосочените фактури и по този начин е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 80 396,14 лева.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, поддържайки обвинителната си теза (както за фактическата обстановка, така и за правната квалификация), изразява становище за виновност на подсъдимия, поради което и прави 1 искане за наказването му с лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в минимално предвидения му размер. Освен това предлага, основано на чл. 66 от НК, изпълнението му да се отложи. Според прокурора е доказано, че в конкретната подадена декларация е потвърдена целенасочено неистина, защото тя, както и дневниците преди това, не отразяват вярното действително положение към данъчния период - месец февруари 2011 г., тъй като са използвани фактури за нереални доставки от трите дружества - „А. „В.“ и „С.“. Първото дружество няма данъчна регистрация, а другите две не са извършвали реална доставка към дружеството, на което управител и собственик е бил подс.М.. Нелогично е той да не е знаел за неверността на фактите от фактурите, защото е бил такъв в един дълъг период от време за времето от 13.11.2008 г. до 01.08.2013 г., а свид. Р.С., която е обслужвала счетоводството на процесното дружество е комуникирала с него по повод на търговската му дейност.

Защитникът с пледирането си очертава, че основните спорни въпроси са за годността на подсъдимия да е субект на престъплението по чл. 255 от НК, както и този за недоказаността на правното твърдение, че самата справка-декларация е с невярно съдържание. На основата на тези правни възражения се претендира обективна и субективна несъставомерност на престъпния състав. Първото правно възражение е основано на твърденията на счетоводителката Р.С., че всички първични счетоводни документи, които тя е осчетоводявала и нанасяла в дневниците за покупко-продажба на дружеството, на базата на които е изготвила и справки-декларациите по ЗДДС, не са й били предоставени от подсъдимия, а от предишния управител - Б.М. или от Н.И.С., като подсъдимият не се е и запознавал със справките-декларации, нито са му били предоставяни за подписване.

Конкретно за инкриминирания период на месец 02.2011 г. тя е категорична, че е получила всички фактури именно от С.. Фактът, че процесната декларация е подадена по електронен път с подпис на С.М. също сочи, че подсъдимият изобщо не е имал представа за съдържанието й. Не е знаел и за ревизионния доклад, съответно ревизионния акт, защото същият е връчен на предишния собственик Б.М.. Престъплението не е доказано от обективна страна, защото счетоводната експертиза е основана на ревизионният акт, а той не е бил връчен на подс. М., който е бил управител към онзи момент на дружеството.

Подсъдимият в лична защита също настоява за оправдаването си, тъй като чрез обясненията си отрича да е знаел за укриването на данъка, установен при данъчната ревизия, защото никога не се е занимавал с дейността на дружеството, на което се е съгласил да е временно управител, вместо братовчед си.

Доказани са следните факти:

Подсъдимият К. Б. М. и Б. К. М. са първи братовчеди.

За времето от 13.11.2008 г. до 01.08.2013 г. подсъдимият е вписаният в Търговския регистър управител и едноличен собственик на капитала на „С.“ ЕООД /съгласно промяната за прехвърляне на дружествените дялове първо от Б. К. М. на К. Б. М. , а след това от връщането й им – от подсъдимия на Б.М. в справка на л.103 от том 1 на ДП/.

Дружеството е регистрирано с решение № 2081/22.06.2007 г. на БлОС по ф.д. № 1241/2007 г. „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр.Благоевград, ул.Д.Б. № 11 и с едноличен собственик на капитала Б. К. М. от гр.Х. /л.27от том 5 на ДП/.

Справка за трудовите му договори на стр. 58 от том 13 от ДП сочи, че от 14.10.2005 год. до 11.06.2013 год. подсъдимият е имал сключен трудов договор със С.“ ЕООД, със седалище Благоевград, което е с управител и едноличен собственик на капитала - Б. К. М.

/съгласно стр. 36 от том 8 от ДП/, като работел като барман в заведение.

Съпругата на Б.М. – свидетелката С. Н. М. е дъщеря на починалия на 09.05.2012 год.

2

Н.И.С. /съгласно справка от НБД „Население“ на стр. 127 от делото/.

„С.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП-София, офис Благоевград с ЕИК по Булстат *, считано от 24.09.2007 г.

За периода от 2008 г. до 2014 г. по силата на граждански договор, сключен с управителя Б.М., свидетелката Р.С. осъществявала счетоводното обслужване на дружеството.

Фактурите, които са изброени в дневника за покупки и продажби за месец февруари 2011 год.:

1. от „А.“ ЕООД с.М., общ.П., представлявано от И.З. с ЕИК * - фактура № 34/02.02.2011 г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 34 304,00 лева и ДДС 6 860,80 лева; фактура № 36/04.02.2011 г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 31 400, 00 лева и ДДС 6280,00 лева; фактура № 39/09.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 29 696,00 лева и ДДС 5 939,20 лева; фактура № 40/13.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 16 780,00 лева и ДДС 3359,00 лева; фактура № 42/01.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 39 250,50 лева и ДДС 7850,10 лева и фактура № 44/03.02.2011г., издадена от „А.п.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с посочена данъчна основа 49 360,00 лева и 9872,00 лева.

2. от „В. 2007“ ЕООД гр.П., ЕИК 101759858, представлявано от Е.А.: фактура № 86/02.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 38 578,50 лева и ДДС 7 715,70 лева; фактура № 87/03.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 34 915.00 лева и ДДС 6 983,00 лева; фактура № 89/07.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 25 488,00 лева и ДДС 5 097,60 лева; фактура № 91/08.02.2011 г., издадена от „В.“ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 27 435,00 лева и ДДС 5 487,00 лева;

3. и от „С.“ ЕООД гр. П., представлявано от К. К. с ЕИК *: фактура № 41/09.02.2011 г., издадена от „С. “ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 40 841,70 лева и ДДС 8 168,34 лева; фактура № 43/13.02.2011 г., издадена от „С. “ ЕООД, ЕИК * за доставка на строителни материали с данъчна основа 33 917,00 лева и ДДС 6 783,40 лева, били донесени и предадени на счетоводителката от Н. С.. Тя го познавала, защото той имал друго дружество, което тя също счетоводно обслужвала.

Направил й впечатление „големия документооборот за този месец“, но той и казал:

„Това са документите. Длъжна си да ги обработиш“. Свидетелката знаела, че по документи управител се води подсъдимият, но тя много рядко го била виждала, защото „предишният управител си водел дейността“ /от непосредствените й показания/.

Посечените фактури не отразяват реални търговски взаимоотношения по възмездни доставки. Доставчикът „А.“ ЕООД не е регистрирано лице по ЗДДС към момента на процесните доставки /съгласно уточнението, направено от в.л. С. при изслушването му/ и не е имал търговски отношения с процесното дружество, а и подписът във фактурите не е на 3 представляващия и управляващя - свид.И.З. /съгласно изричните му отрицания/.

Дружеството „В. 2007“ ЕООД, което видно от справка на стр. 34 от том 8 от ДП, е с управител и едноличен собственик на капитала Е.А., е регистрирано по ЗДДС, но за м.февруари 2011 г. това дружеството е подало нулева справка –декларация СД за ДДС.

Фактурите за „С.“ ЕООД, което видно от справка на стр. 28 от том 8 от ДП е с управител и едноличен собственик на капитала К. К., не са отразени в дневника за продажби за това дружество.

Тези 12 броя фактури /както и фактура № 43416 от 07.02.2011 г. с контрагент „Е“ ЕООД за вноска по договор с данъчна основа на доставка с пълен данъчен кредит в размер на 1537,13 лева и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит от 307,43 лева, която била с вярно съдържание / били отразени от счетоводителката С. в Дневника за покупки на „С.“ ЕООД. Въз основа на него тя изготвила СД по ЗДДС с № 01001207834/14.03.2011 г., заедно с отчетните регистри /дневник за покупки и дневник за продажби за месец февруари 2011 г.

/. В раздел Б, графа 31 посочила сумата с право на пълен данъчен кредит в размер на 403 502,83 лева, като в графа 41 бил начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 80 703, 57 лева. В сумата с право на пълен данъчен кредит са включени стойностите по посочените по-горе фактури, т.е в раздел Б, графа 41 е следвало да посочи 307,43 лева.

Свидетелката не предоставила на подсъдимия за подпис декларацията, а запознала с нея С. /изрично от показанията й/.

Съгласно проверка в информационната система на НАП, справката –декларация по ЗДДС с № 01001207834/14.03.2011 г. е подадена по електронен път с КЕП от С. Н. М.

/отговор на ТД на НАП Офис Благоевград на стр. 135 от делото/ .

Разпечатката съдържа 38 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/606ac44e-d323-4d91-ae50-d2870ba6f645