Решение № 493 от 13.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Велико Търново, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20224100500716 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Д. В. Т. от гр. С., подадена чрез пълномощника й адв. И. И. от ВТАК против решение № 66 от 12.04.2012г. по гр. д. № 533/2021г. по описа на РС С., с което е отхвърлен предявения от нея срещу ответниците Й. Л. Х. и Н. Е. Х., двамата от гр. С., ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаването й за собственик на избено помещение № 18 с площ от 3, 33 кв.м., находящо се на адрес гр. С., ул. „***“ № *** и за предаване владението върху него.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се оспорва извода на районният съд, че жалбоподателката не е собственик на процесното мазе като противоречащ на разпоредбата на чл. 40 ал. 1 ЗУТ, тъй като то е принадлежност към жилището й и е единственото складово помещение. Развиват се оплаквания, че същото не е с променен статут и че не може да бъде придобито по давност от ответниците, както неправилно е приел първоинстанционния съд, тъй като те не притежават друг самостоятелен обект в жилищната сграда, а и поради факта, че към жилищния й имот няма друг склад. С оглед на последното се развиват доводи, че съществуващата в апартамента ниша или 1 вграден шкаф не може да се приеме за складово помещение, а по – скоро представлява дрешник. По тези съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което ревандикационния иск да бъде уважен с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на така подадената въззивна жалба.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който ищцата иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че е собственик на избено помещение № 18 с площ от 3, 33 кв.м., находящо се в сграда на адрес гр. С., ул. „***“ № *** и същите да бъдат осъдени да й предадат владението върху него. Ищцата излага твърдения, че с нотариален акт от 2008г. е закупила от ответниците апартамент № ***, находящ се на горепосочения адрес и че в него изрично е предвидено, че жилището се прехвърля без прилежащото мазе № 18, което остава собственост на ответниците. Ищцата счита тази уговорка за нищожна, поради противоречието й със закона – чл. 26 ал. 1 пред. 1 ЗЗД, тъй като я лишава от единственото складово помещение към жилищния й обект, каквото задължително следва да има съгласно изискванията на чл. 40 ал. 1 ЗУТ. Извеждайки доводи от нормата на чл. 98 ЗС ищцата смята, че е недопустимо неговото отделяне от главната вещ и че като принадлежност към нея то следва собствеността й. По тези съображения счита себе си за собственик на процесния имот и твърди че ответниците го владеят без основание, тъй като не могат да се легитимират като носители на правото на 2 собственост върху него, предвид нищожността на уговорката за изключването му от обема на прехвърленото право.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват предявения иск като неоснователен. Признават, че между страните е сключена продажбена сделка, с която процесния апартамент е продаден на ищцата без спорното мазе, тъй като изрично е изключено от предмета й. Възразяват обаче, че същото не е единственото складово помещение към жилището на ищцата, тъй като такова е обособено в самия жилищен обект. Отделно от това възразяват, че като собственици на друго жилище в същата сграда могат да останат собственици на въпросното избено помещение, което твърдят да са присъединили към мазето на това жилище. В условията на евентуалност релевират възражение за придобиване на спорния обект на основание давностно владение осъществено в периода след процесната продажна сделка от 2008г. до датата на образуване на делото.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка от представените с отговора на исковата молба титули за собственост се установява, че на основание наследство и възмездна сделка /договор за издръжка и гледане/, сключена през 1992г. /по време на брака на ответниците/, последните са придобили правото на собственост върху апартамент № ***, находящ се на адрес гр. С., ул. „***“ № ***, ет. ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 18, с площ от 3, 33 кв.м. Съгласно посоченото в нотариалните актове жилището е с площ от 40, 25 кв.м. и се състои от дневна – спалня, кухня, баня – тоалетна, ВШ, антре, коридор и тераса. Ответниците са продали същото на ищцата с договор за покупко – продажба, за който е съставен нотариален акт № ***, том XI, рег. № ***, дело № ***/2008г., като по волята на страните от продажбата изрично е изключено прилежащото към апартамента избено помещение № 18 с площ от 3, 33 кв.м. Съгласно действащата КККР на гр. С. процесното жилище представлява самостоятелен обект с идентификатор ***. От представеното по делото копие от чертеж „разпределение на *** етаж“ към одобрен проект е видно, а и това не е спорно по делото, че в коридора на процесния апартамент има обособено пространство, заградено с три стени, което представлява ниша /вътрешен шкаф – ВШ/, съгласно разпределението на помещенията в жилището – писмо на Община С. от 10.03.2022г. Ответниците са притежавали и друг имот в жилищната сграда - апартамент № ***, ведно с прилежащата изба № 3, който през 1997г. са дарили на *** си, като са запазили за себе си правото на ползване върху него /нотариален акт № ***, том ***, дело № ***/1997г./.

3

От показанията на свид. С. П. – *** на ищцата се установява, че при изповядване на продажбената сделка страните са постигнали съгласие да се изключи от прехвърлянето спорното избено помещение, както и че последното е присъединено към избеното помещение на ап. *** и се ползва от ответниците. Свидетелката отрича вътре в ап. 14 да има складово помещение. Посочва, че като се е нанесла в апартамента в коридора е имало обособено пространство с три стени и врати от шперплат с височина от пода до тавана. С оглед на посочените от нея размери, свидетелката смята, че това пространство непредставлява помещение и го определя като ниша. Сочи, че понастоящем е махнала вратите и е поставила в него пералня и различни други вещи.

От показанията на свид. Н. К. – *** на ответниците се установява, че спорното мазе от много години, поне от края на 80 – те години на миналия век, е съединено с мазето на ап. ***, като е премахната преградната стена между тях и фактически е налице едно избено помещение с един вход. Според този свидетел обособеното пространство в коридора на процесното жилище е еднакво за всички апартаменти и е с размери метър на метър с височина до плочата. Някой от собствениците са направили там килер, други баня или тоалетна. Самия той е поставил пералня и рафтове над нея за зимнина.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС. Съгласно тази разпоредба собственика може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание за това. За да бъде основателен искът за ревандикация следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на ответника и той да не владее или държи веща на правно основание.

Доказването на първите две предпоставки е в тежест на ищеца, а при тяхното установяване в тежест на ответника е да докаже, че има основание да упражнява фактическа власт върху вещта. С оглед диспозитивното начало в процеса правото на собственост на ищеца се установява съгласно заявеното от него придобивно основание.

Липсата на доказателства, които да сочат на сигурното и несъмнено осъществяване на заявения придобивен способ има за последица неоснователност на предявения иск.

В случая ищцата твърди да е собственик на спорния обект на основание възмездна сделка - договор за покупко – продажба от 2008г., която е нищожна като противоречаща на закона в частта й относно уговорката, изключваща единственото избено помещение от обема на прехвърленото право на собственост, доколкото съгласно императивните изисквания на чл. 40 ЗУТ всяко жилище следва да има поне едно складово помещение, поради което и на основание чл. 98 ЗС, с оглед акцесорния характер на този обект, процесното мазе като принадлежност следва собствеността на главната вещ – апартамента.

4

По арг. от чл. 77 ЗС договора за покупко – продажба е един от способите за придобиване на право на собственост върху вещ, като прехвърлителното му действие е обусловено от принадлежността на вещното право към патримониума на праводателя и извършването на сделката по нотариален ред, когато се касае за недвижим имот /арг. чл. 189 ЗЗД и чл. 24 вр. чл. 18 ЗЗД/. Правото на собственост има за обект определена вещ – обособен материален предмет, върху който то се съсредоточва. Без вещта да съществува като самостоятелен обект не може да съществува и вещното право на собственост. Дали даден недвижим имот съществува като самостоятелен обект респ. дали е годен за прехвърляне се преценява към момента на придобивното основание, с оглед действащите строителни правила и норми.

Към момента на процесната продажба /2008г./, изискванията за жилище по чл.

40 ЗУТ са свързани с наличието най – малко на едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня – тоалетна, както и складово помещение, което може да е в жилището или извън него, като тези помещения следва да са обединени функционално и пространствено в едно цяло със самостоятелен вход /арг. § 5 т. 30 ЗУТ/. Нормата на чл. 40 ЗУТ има задължителен характер и не е допустимо отклонение от нея.

Разпоредбата на чл. 108 ал. 2 т. 2 б „г“ от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, която е приложима към датата на процесната прехвърлителна сделка, детайлизира че складово помещение към жилище може да е дрешник, килер и др. подобни, разположено във или извън него. Предвид функционалното предназначение на складовото помещение като такова с помощен и обслужващ характер същото представлява принадлежност към жилището. То няма самостоятелен характер и следва главната вещ, освен ако не е постановено или уговорено друго /арг. чл. 98 ЗС/. Следователно установеното в чл. 98 ЗС правило е диспозитивно и от него е допустимо отклонение по волята на страните по сделката. В случая при сключването на продажбения договор от 2008г. страните по него са постигнали изрична уговорка за изключване на прилежащото мазе № 18 към жилищния обект – ап. № *** от обема на прехвърлената собственост. Противно на оплакванията в жалбата тази уговорка на страните не лишава продаденото жилище от нормативно необходима принадлежност – единственото складово помещение и не води до нейната нищожност на основание чл. 26 ал. 1 пред. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона. От съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в коридора на жилището на ищцата има обособено пространство, което по предназначение може да изпълнява функциите на складово помещение като килер или дрешник /признание за последното се прави в самата въззивна жалба/. Въпросната ниша /вътрешен шкаф/ е част от разпределението на жилището /писмо на Община С./ и с оглед на размерите й /височина, дълбочина и дължина/ позволява да се използва като склад - килер /показания на Н. К./. С това предназначение същата е използвана към момента на придобиване на жилището, с 5 оглед на монтираните врати, които впоследствие са премахнати от свид. П..