Решение № 7898 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7898 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110162318 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Д. К. против „фирма” ЕООД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3484.28 евро, представляваща главница по договор за банков кредит от (дата)г. и анекс № */(дата)г., сумата от 260.38 евро, представляваща договорна лихва за периода 05.08.2013г. до 03.04.2014г., сумата от 118.15 евро, представляваща наказателна лихва за периода 05.09.2013г. до 29.04.2014г., както и сумата от 517.10 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 23720/2014г. на СРС, 65 с-в, на основание изтекла погасителна давност. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който признава предявените искове. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

В проведеното по делото съдебно заседание ищцата прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие от страна на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; признава, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение.

Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в другите, предвидени в закона изключения.

Съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника следва да се възложат 1 и направените по настоящето дело разноски.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), че Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес:

(село), (адрес), не дължи на „фирма“ ЕООД, по предявените искове с правно основание чл.

439 ГПК сумата от 3484.28 евро, представляваща главница по договор за банков кредит от (дата)г. и анекс № */(дата)г., сумата от 260.38 евро, представляваща договорна лихва за периода 05.08.2013г. до 03.04.2014г., сумата от 118.15 евро, представляваща наказателна лихва за периода 05.09.2013г. до 29.04.2014г., както и сумата от 517.10 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 23720/2014г. на СРС, 65 с-в.

ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес) да заплати на Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: (село), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1222.59 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.

Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2