Определение № 183 от 16.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. София, 16.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20238002101299 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Р. Я. от [населено място] срещу въззивно решение № 216 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 189/2022 г. на Кърджалийския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 121 от 29.04.2022 г., поправено с решение № 228 от 23.06.2022 г., постановени по гр. д. № 1518/2021 г. на Кърджалийския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против К. М. А. и В. А. А. – А. искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на реална част от 200 кв. м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ 533 кв. м, която реална част е индивидуализирана в геодезическо заснемане под площ, обозначена в червен цвят и с № 1, на л. 40 от делото, неразделна част от решението, и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху имота, както и иска му по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 7200 лв., представляваща паричната равностойност на съборена от тях, собствена на ищеца част от масивна жилищна сграда (жилище) на един етаж от две стаи и салон, с площ от 40 кв. м, находяща в се посочения поземлен имот.

По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство Г. Р. Я. е единствен наследник по закон - син на С. Г. К. /Я./, починала на 28.03.2005 г. Ответникът К.

М. А. е наследник по закон на М. Г. А. /К./, починал на 13.09.1989 г., който е оставил за свои наследници още преживялата го съпруга Н. К. А., починала на 23.06.2019 г., и Д. М. В. 1 дъщеря. М. Г. К. и С. Г. Я. са брат и сестра. С договор за покупко-продажба /нот. акт № 171/1955 г./ М. Г. К. е закупил нива с площ от 360 кв. м, находяща се в землището на [населено място], общ. К., в м. „Е. “, при граници: К. Г., път и Я. С.. С нот. акт № 20/1969 г.

С. Г. К. е призната за собственик по давностно владение на дворно място от 200 кв. м, находящо се в [населено място], извън регулационния план на града, при граници: път, Я.

Ст. К., М. Г. и държавно място, ведно с масивно жилище на един етаж от две стаи и салон. С решение от 29.08.1969 г. по гр. д. № 247/1969 г. на Кърджалийския окръжен съд е потвърдено решение на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлен иск за делба на място с построена къща, като е прието, че имотът няма наследствен характер, а е собственост на единия от наследниците, който е собственик на мястото, върху което е построена къщата, като жалбоподателката Т. К. е осъдена да заплати на С. Г. разноските по делото. С одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж № 253/01.08.1979г., издадени на името на М. А., е позволено да се построи пристройка към жилищната сграда върху 38 кв. м от дворното място в кв. 159, собствеността на което е констатирана в нот. акт № 171/1955 г. С решение от 08.11.1988 г. по гр. д. № 358/1988 г. на Кърджалийския районен съд, оставено в сила с решение № 25/24.03.1989 г. по в. гр. д. № 23/1989 г. на Кърджалийския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от С. Г. Я. срещу М. Г. А. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС по отношение на една стая със северно изложение на къщата, находяща се в процесния имот. От удостоверение изх. № 2851/15.12.1997 г., издадено от [община], и скица от 15.03.2005 г. е установено, че имот с пл. № * в кв. 121 е с площ 524 кв. м. Построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда е със застроена площ 112 кв. м, състояща се от три стаи, дневна, кухня, баня с тоалетна и коридор със самостоятелен вход от изток и една стая с коридор в северозападната част на сградата със самостоятелен вход от север, като 80 кв. м от сградата са декларирани с декларация № 1555/189 от 1963 г. на името на М. А., а съгласно одобрени архитектурен проект и разрешение за строеж № 253/01.08.1979 г., издадени на негово име, жилищната сграда е пристроена с 32 кв. м. Имот с пл. № * в кв. 121 е идентичен с нивата по нот. акт № 171/1955 г. С нот. акт № 145/2016 г. Н. К. А. дарила на сина си К. М. А. 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ 531 кв. м по кадастрална скица и 360 кв. м по документ за собственост, ведно с 4/6 ид. части от едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 112 кв. м, състояща се от три стаи, кухня, дневна, баня с тоалетна и коридор със самостоятелен вход от изток и една стая и коридор - северозападната част на сградата със самостоятелен вход от север. С нотариален акт за продажба на недвижим имот по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове № 144/29.11.2016 г. Д. М. В. е продала на К. М.

А. 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с 1/6 ид. части от изградената в него жилищна сграда с идентификатор ****. С нот. акт № 193/2021 г., поправен с нот акт № 59/2021 г., ответниците са признати за собственици по давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ 531 кв. м, с номер по предходен план - 50, а с нот. акт № 191/2021г., издаден на основание приложени писмени доказателства, те са признати за собственици на 2 едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 112 кв. м, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място].

В показанията на свидетелите Н. Ц. Т. и А. З. С. е посочено, че ищецът е притежавал къща в процесния имот, състояща от две стаи, като едната стая била заключена от ответника, а другата стая и коридорът се ползвали от него. Къщата е била с общ покрив и е била измазана само от страната на ответниците. В двора имало ограда от дървен плет, която разделяла имота и сградата. Свидетелят Е. А. Г. също е посочил, че в имота е имало построена една къща от две части с общ покрив, едната от които измазана, но не е сигурен дали в имота е имало ограда. Свидетелите С. Г. К., Г. Н. К. и С. Я. К. са посочили, че процесният имот е закупен през 1955 г., като през 1958 г. е построена къща, състояща се от три стаи, едната от които недовършена. В къщата живеели бащата на ответника и неговите родители. През 1962 г. в къщата дошла да живее майката на ищеца, която била бременна. За целта недовършената стая била измазана и тя била настанена в тази стая заедно със своя съпруг, докато получат ведомствено жилище. След раждането на ищеца същата останала да живее в стаята. Според тези свидетели в двора на къщата не е имало ограда, която да разделя имота, като свидетелката С. К. е посочила, че съпругът на С. Я. се опитал да изгради ограда в дворното място, но М. К. не му позволил.

Според приетата по делото съдебно-техническа експертиза към 10.11.1955 г. по КРП на [населено място], одобрен със заповед № 5304/01.08.1956 г., за квартал IV има предвиждане „за стопански двор на градското благоустрояване при ГОНС“, като недвижимият имот е отразен с № * и е с площ 540 кв. м. В имота има нанесена сграда с квадратура 80 кв. м и външно стълбище с квадратура 6 кв. м. Имотът е урегулиран след 01.08.1956 г., като с плана са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение.

Постройка в имота е заснета след 01.08.1956 г. - едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 80 кв. м и външно стълбище с площ от 6 кв. м. Към месец август 2021 г. пазарната стойност на 40 кв. м РЗП на едноетажна масивна сграда, състояща се от две стаи и салон, неизмазана, с покрив от керемиди, изградена през 1958 г., като част от цялата едноетажна масивна жилищна сграда, е 700 лв.

При така установените по делото факти, въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост върху претендираните имоти на основание наследство от неговата майка С. Г. Я., тъй като същата не е придобила собствеността по давностно владение.

Имотът е закупен от М. Г. през 1955 г., а процесната къща е построена от него през 1958 г., където същият живеел със семейството си и своите родители. С. Я. е дошла да живее в къщата в началото на 1962 г. и не е установила свое владение в продължение на 10 години върху процесните имоти до 1969 г., когато е съставен нот. акт № 20/1969 г. В подкрепа на този си извод съдът се е позовал и на посочените по-горе съдебни решения, с които същата не е призната за собственик на процесните имоти, а напротив - нейните права са били отречени. Изложени са и съображения, че по делото не е установено дали и коя точно реална част от поземления имот е владяла наследодателката на ищеца, както и че тя не би могла да придобие собствеността върху процесното жилище по давност, тъй като то не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Наред с това е посочено, че 3 тя е била допусната със съгласието на наследодателя на ответника да живее в една стая в северната част на къщата, предвид роднинските й връзки с него, което обстоятелство не представлява установяване на фактическа власт с намерение за своене.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои - не, кои възприема и кои - не; 2. При оспорване на признатото с нотариален акт, съставен по реда на чл. 587 ГПК, право на собственост, от кого се носи тежестта за доказване и кой следва да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право; 3. Когато заявилото възражение за придобивна давност лице е упражнявало фактическа власт върху имота, без да е налице основание за това, в тежест на другата страна ли е да установи наличието на основание за упражняване на фактическа власт, с оглед на което фактическата власт би била квалифицирана като държане; 4. При наличието на позоваване, правните последици придобиване на вещното право, от кой момент се зачитат; 5. По приложението на чл. 79 ЗС и чл. 69 ЗС и предпоставките на придобивната давност като придобивен способ - владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, в частност относно субективната страна на владението, изразяваща се в намерението да се свои вещта, за което законът е предвидил и презумпцията по чл. 69 ЗС; 6. Кое е релевантно за спора дали е налице десетгодишно явно, спокойно и непрекъснато владение към момента на предявяване на иска, или дали е изтекъл давностният срок към момента, в който владелецът се е позовал на придобивна давност, снабдявайки се с констативен нотариален акт за собственост, като в този случай в тежест на насрещната страна по спора ли е да опровергае презумпцията на чл. 69 ЗС, или да установи прекъсване на придобивната давност; 7. При завладяването на чужд имот изисква ли се уведомяване на собственика за намерението за своене на имота или следва единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно и спокойно. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.