Решение № 896 от 16.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100510622 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК

Образувано е по въззивна жалба на В. С. В., ЕГН **********, срещу Решение № 8520/25.07.2022г. по гр.д. № 62310/2021 по описа на СРС, 124-и състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Ф.И.К.“ ЕАД, ЕИК ******* /с предходно наименование „С. Г. Груп“ ЕАД /, искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК, че ищеца не дължи на ответното дружество сумата в размер на 542,35 лева - главница, дължима по Договор за кредит, сумата в размер на 162,36 лева - законна лихва за забава за периода от 30.04.2008г. до 21.06.2010 г., договорна лихва в размер на 85,74 лева за периода 28.03.2008г. - 30.03.2009г., както и разноски по делото в общ размер на 125,00 лева - сторени за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.11.2010 г. по гр. д. №30216/2010 г. по описа на СРС, 61 състав и за събирането на които е образувано изпълнително дело 20158380402138 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.

№ 838 при КЧСИ.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно 1 поради неправилно приложение на материалните и процесуални правила.

Поддържа се, че действие, поискано или извършено в рамките на прекратено изпълнително производство, не е годно да породи правни последици. В тази връзка се посочва, че постъпило искане за извършване на изпълнителни действия по прекратено производство не води до образуване на ново дело, тъй като за започване на принудително изпълнение законът изисква нарочно волеизявление на кредитора с нормативно уредено съдържание, предявено пред местно компетентен съдебен изпълнител по изрично разписан ред.

Твърди се, че самото искане за извършване на изпълнителни действия не е годно да прекъсне давността, без същите да се предприети. Излагат се съображения, че по отношение на процесните действия давността е изтекла.

Поддържа се, че последното валидно извършено изпълнително действие съставлява изпращането на запорни съобщения до различни търговски банки на 19.03.2015г., след което поради липса на други действия делото е прекратено на 19.03.2017г. по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Посочва се, че от последното извършено изпълнително действие до подаване на исковата молба е изтекъл предвидения в закона петгодишен давностен срок. Отправя се молба първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове- уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ф.И.К.“ ЕАД, ЕИК ******* /с предходно наименование „С. Г.

Груп“ ЕАД /, с който се отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно подадената въззивна жалба- оставена без уважение. Поддържа се, че изпълнителното дело не е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като кредиторът е подавал молби за извършване на изпълнителни действия. Твърди се, че давността се прекъсва с извършването на действие по изпълнение, но с обратна сила- от момента на направеното от кредитора искане, което в случая е 23.03.2018г.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2010г. СРС, 61-и състав, е издал изпълнителен лист по гр.дело № 30216/2010 въз основа на решение, с което съдът е осъдил В. В. да заплати на кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 542,35 лева – 2 главница, сумата от 85,74 лева- договорна лихва за периода от 28.03.2008г. до 30.03.2009г., сумата от 162,36 лева- законна лихва за забава за периода от 30.04.2008г. до 21.06.2010г., ведно със законната лихва от 28.06.2010г. до окончателното плащане, 25 лева – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение.

На 08.06.2014г. „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, e сключило договор за цесия, с който прехвърлило процесното вземане на Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *******.

Въз основа на изпълнителния лист на 04.03.2015г. и сключеният договор за цесия Ф. И.“ ЕАД подало молба до ЧСИ М.Б. за образуване на изпълнително дело, с която е поискало предприемането на конкретни действия по изпълнението, а именно- налагане на запор, и е възложило на съдебния изпълнител извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

По повод на молбата е образувано процесното изпълнително дело № 20158380402138 по описа на ЧСИ М.Б., вписан в КЧСИ под № 838.

На 19.03.2015г. ЧСИ М.Б. е изпратил запорно съобщение до „Райфайзенбанк“ ЕАД за налагане на запор върху сметки на длъжника в банката, както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касетки, предоставени ѝ за доверително управление.

Видно от съобщение с изх.№ 25235/24.03.2015г., „Райфайзенбанк“ ЕАД е наложила поискания запор, като е посочила, че сметката ще остане блокирана до получаване на надлежно съобщение за отмяна или последващи указания от съдебния изпълнител.

По делото е приложено съобщение и от „Банка ДСК“ ЕАД с изх. № 245079/25.03.2015г., от което се установява, че е наложен запор върху сметка на длъжника и в тази банка.

На 14.12.2016г. в деловодството на ЧСИ М.Б. е постъпила молба от Ф.

И.“ ЕАД, с която дружеството е поискало извършване на определени действия, в това число и налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

На 20.09.2017г. е получена нова молба от Ф. И.“ ЕАД, с която дружеството отново е поискало извършване на определени действия, в това число и налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

На 01.02.2018г. и 13.04.2018г. в деловодството на ЧСИ М.Б. са 3 постъпили нови молби от Ф. И.“ ЕАД, с която дружеството е поискало извършване на определени действия, в това число и налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

На 12.03.2020г. е входирана молба от Ф. И.“ ЕАД, с която дружеството е уведомило частният съдебен изпълнител за прехвърляне на вземането, предмет на изпълнителното дело, на „С. Г. Груп“ ЕАД по силата на сключен между тях Договор за цесия от 07.03.2019г.

На 20.03.2020г. „Ф.И.К.“ ЕАД депозира молба в канцеларията на ЧСИ М.Б., с която моли да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, като оправомощава съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата правилност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Във връзка с оплакванията относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба длъжникът може да оспорва с иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай длъжникът се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност.

4

От представените по делото документи се установява, че по отношение на процесните вземания е образувано изпълнително дело на 04.03.2015г. по молба на взискателя Ф. И.“ ЕАД. Въпросът относно давността по време на изпълнителния процес е предмет на няколко тълкувателни актове. Съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приетото впоследствие ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС /„ ТР № 2 от 26.06.2015г.“/ разрешението, дадено с посоченото ППВС е обявено за загубило действие, като в т. 10 от тълкувателното решение е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни деиствия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.

330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително деиствие. С оглед различните разрешения на тълкувателните актове и тяхното действие във времето е прието Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. /„ ТР № 3 от 28.03.2023г.“ /, съгласно което приетото в ППВС № 3 от 18.11.1980г. тълкуване, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес, запазва действието си по отношение на вземания по изпълнителни дела, образувани до датата на приемане на ТР № 2 от 26.06.2015г. В мотивите на ТР № 3 от 28.03.2023г. изрично е посочено, че „установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент.“ Прилагайки горепосочените постановки към процесния случай, съдът намира, че доколкото изпълнителното производство е инициирано по време на действието на ППВС № 3 от 18.11.1980г., след образуването му не е текла давност до 25.06.2015г.

На 26.06.2015г. е постановено ТР № 2 от

26.06.2015г., като от този момент е започнала да тече погасителната давност за вземанията. Следва да се отбележи, че не всички действия, осъществявани от съдебния изпълнител са годни да прекъснат давността, а такива единствено тези, с които се предприема действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя 5 и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител въз основа на оправомощаването му по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ), като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.

Доколкото по делото няма данни за развилото се заповедно производство, в това число и за момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, следва да се приеме, че давността за събиране на процесните вземания е започнала да тече най-късно на датата на издаване на изпълнителния лист, а именно 09.11.2010г. Предвид обстоятелството, че изпълнителното дело е образувано на 04.03.2015г., към този момент са били изтекли 4г., 8м. и 5 дни, след което въз основа на ППВС № 3 от 18.11.1980г. давността е спряла да тече до 26.06.2015г., датата на постановяване на новото тълкувателно решение по въпроса. Междувременно на 19.03.2015г. съдебният изпълнител е изпратил съобщения до банки, с които е наложил запор на вземания на длъжника по банкови сметки. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на изпълнителни действия, каквото несъмнено е налагането на запор. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори. Следователно с получаване на съобщенията от банките давността е прекъсната.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че след изпращане на запорните съобщения на 19.03.2015г., в рамките на 2 години не са извършвани други действия, поради което делото е прекратено на 19.03.2017г. по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. В тази връзка следва да бъде посочено, че перемпцията е без правно значение за давността.