Решение № 207 от 31.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20221001000100 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 261442/28.10.2021 г. по т.д. № 642/2020 г. СГС, ТО, VI-13 състав е осъдил „Интернешънъл Асет Банк“ АД да заплати на „Деведжи – 2005“ ООД както следва:

1./ на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 61 857.52 лв. – платена сума с платежно нареждане 102751060/03.07.2019 г. на основание чл. 13 ал. 2 вр. чл. 31 ал. 1 т. 8 и 10 от Общи правила и условия за кредитиране на лица, осъществяващи търговска дейност, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2020 г. до погасяване на главницата; 2./ на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 5568.80 лева – разноски в производството пред Софийски градски съд.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, с която моли решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните норми. Моли въззивният съд да отхвърли предявените искове като неоснователни и при условията на евентуалност, ако приеме, че предявените искове са основателни, да отмените протоколно определение на съда от съдебно заседание, проведено на 31.03.2021 г. и да допусне направеното възражение за прихващане с дължимата от ищеца такса за предсрочно погасяване на основание чл. 5, ал. 1 от Договор Асет Бизнес Динамика № ДК-123-002438153/12.07.2017 г. в размер на 23 839,06 лева - 5 % от рефинансирания кредит, който е в размер на 476 781,25 лв., и да постановите неговата основателност.

Въззивникът счита, че не се подкрепя от доказателствата по делото изводът на съда, че Н. М. не е действал като пълномощник при получаването на уведомлението за предсрочна изискуемост. От представеното по делото нотариално заверено пълномощно с per. № 837 от 08.04.2014 г. на нотариус Г. Г. с per. № *** с район на действие Районен съд Момчилград се установявало, че Е. А. А., в качеството си на управител на “Деведжи-2005“ 1

ООД, упълномощила Н. А. с изключителни правомощия да представлява ищцовото дружество пред банки, юридически и физически лица, да подава, подписва и получава документи, в които се включват и уведомления за предсрочна изискуемост. В подкрепа на доводите на въззивника били и показанията на свидетеля Н. А. в съдебно заседание на 26.05.2021 г. Н. А. бил пълномощник на „Деведжи-2005“ ООД с правото да го представлява пред банки и уведомлението за предсрочна изискуемост му било връчено редовно в качеството му на лице с надлежно учредена представителна власт от адресата на поканата.

Без значение било обстоятелството дали пълномощникът Н. А. е изпълнил задължението си да предаде на представляващия „Деведжи-2005“ ООД уведомлението за предсрочна изискуемост. Не се подкрепял от доказателствата по делото и изводът на съда, че датата на уведомлението за предсрочна изискуемост не съответствала на датата, на която е получен документът, тъй като било налице признание за знание за предсрочната изискуемост от „Деведжи-2005“ ООД в молба с вх. № 044/22.03.2019 г., която е подадена от „Деведжи2005“ ООД до Банката. В тази връзка не следвало да се имат предвид показанията на Н. А. за подписване „със задна дата“, както и това, че кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем едва на 22.03.2019 г. Отделно несъблюдаването на реда по чл.31, ал.3 от ОУ на банката не водело до нередовност на процедурата по уведомяване на страните по кредитната сделка за дадени обстоятелства по кредитната сделка при определени обстоятелства. Неотносим бил и аргументът на съда за липса на доказателства за осъществена нарочна процедура - кога е взето решение за препращане на кредита към Дирекция „Проблемни кредити“ и съответно е взето решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е един от възможните варианти за управление на проблемен кредит. Формата на уведомлението за предсрочна изискуемост била спазена и обявяването на предсрочната изискуемост било съобразено с константната съдебна практика.

Неправилен бил изводът на съда, че при обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем Банката-кредитор е нарушила разпоредбата на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България и Директива № 93/13/ЕИО, както и, че при обявяване на предсрочната изискуемост е следвало същата да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 432. ал. 1, т. 4 от ТЗ. Неправилен бил изводът на съда, че не се сочели обстоятелства по смисъла на чл. 31, ал.

1, т. 8 от Общите условия към договора, което било самостоятелно основание за обявяване на предсрочна изискуемост. В противоречие с разпоредбите на процесуалния закон, съдът не приел за разглеждане въведеното от банката в условията на евентуалност възражение за прихващане.

Въззиваемият „Деведжи – 2005“ ООД оспорва въззивната жалба по изложените подробни съображения.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Деведжи – 2005“ ООД срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата 61 857.52 лв., недължимо платена сума с платежно нареждане 102751060/03.07.2019 г. Ищецът твърди, че солидарно с кредитополучателя „М.-Д“ ЕООД бил длъжник на ответника по договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г., с предмет кредитна линия, предназначена за оборотни средства, в общ размер на 475 000 лв., със срок от 84 месеца. Кредитът бил обезпечен по реда на Закона за договорите и финансови обезпечения и ипотеки върху недвижими имоти. С уведомление изх.№ 31-284/22.03.2019 г.

„Интернешънъл Асет Банк“ АД уведомила кредитополучателя, че дължи към 22.03.2019 г. сумата 520 916.66 лв., от които просрочена главница 475 000 лв. и 45 916.66 лв. – лихви. На 03.07.2019 г. ищецът превел сумата 61 857.52 лв. при изрично указание, че я смята за недължима. Поддържа, че липсвали законоустановените предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита. При обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл.4, ал.7 от договора във вр. чл.31, ал.1, т.8 от ОУ, банката била длъжна да проучи финансовото 2 състояние на кредитополучателя и солидарния длъжник и да им даде достатъчно време за погасяване на задължението и едва след това да обяви кредита за предсрочно изискуем, което не било сторено. Не била спазена разпоредбата на чл.31, ал.3 от ОУ, като ищецът не бил уведомен за предсрочната изискуемост Изявлението на банката за предсрочна изискуемост не било в изискваната от чл.293, ал.2 от ТЗ форма, било нищожно и не пораждало правни последици. За първи път солидарният длъжник бил уведомен с връчване на уведомлението от 28.02.2019 г., когато е издаден изпълнителният лист срещу двамата длъжници. Страните не били договорили условията, при които настъпва предсрочна изискуемост на вземанията. Договорът между страните не препращал към гл.XI на ОУ „Предсрочна изискуемост“ и чл.31, ал.1, т.8 от ОУ не бил приложим. Незаконосъобразно била начислена наказателна надбавка – в противоречие на ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г., съгласно което при предсрочна изискуемост била дължима единствено законната лихва. Евентуално застъпва теза, че надбавка от 10 процентни пункта противоречи и на добрите нрави, съответно е прекомерна. Претендира сумата от 61 857.52 лв. /увеличение в съдебно заседание от 29.09.2021 г./ и евентуално, в случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на предсрочната изискуемост - сумата 2000 лв., съставляваща разлика между платеното и дължимата законна лихва за периода 19.04.2018 г. – 03.07.2019 г.

Претендира законна лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане и разноските по делото.

Ответникът „Интернешънъл Асет Банк“ АД оспорва предявения иск.

Поддържа, че съгласно чл. 4 от договора за кредит във вр. чл.31, ал.1, т.8 от ОУ, в случай, че върху сметките на кредитополучателя/солидарния длъжник бъде наложен запор и/или бъдат предприети действия по принудително изпълнение от страна на трето лице, или бъдат предприети обезпечителни или изпълнителни действия, или мерки върху имуществото от трето лице, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Налице било неизпълнение от страна на свързаните лица „М.-Д“ ЕООД и „Преработвателна компания“ ЕООД на задълженията за редовно погасяване на сумите, дължими по договор за инвестиционен кредит № ДК-491-022076-142/29.12.2015 г., както и наложени запори от страна на НАП, което обусловило настъпването на предсрочната изискуемост. Ответникът твърди, че с договор за инвестиционен кредит № ДК-491-022076-142/29.12.2015 г. предоставил кредит на „Преработвателна компания“ ЕООД, чийто едноличен собственик е „М.-Д“ ЕООД, който бил и солидарен длъжник. По този договор било допуснато неизпълнение – не са заплатени погасителни вноски през периода 31.12.2017 г. – 03.04.2018 г. Банката обявила вземанията по този договор за предсрочно изискуеми на 19.04.2018 г., а съществуването им било установено и по съдебен ред. При обявяването на предсрочната изискуемост и изчисляването на размера на мораторна лихва банката е действала съобразно уговореното в договора – чл. 13 ал. 2 от общите условия. Разпоредбата на чл.432, ал.1, т.4 била неприложима. Твърди Н. А. да е упълномощен да представлява „Деведжи-2005“ ООД вкл. да получава документи, като на 19.04.2018 г. приел уведомлението за предсрочна изискуемост, адресирано до „Деведжи-2005“ ООД, при указание, че управителят е и негова майка. При предходно издавани удостоверения била допусната грешка, като не е отразена обявената предсрочна изискуемост. След обявената предсрочна изискуемост било начислено мораторно обезщетение, а не се претендирала възнаградителна лихва.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа, че наложените обезпечителни мерки и образуваното изпълнително производство не били свързани с договора, предмет на делото. Общите условия не били договаряни между страните. Клаузата на чл. 31 ал. 1 т. 8 и т. 10 от общите условия била в противоречие на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи. Липсата на указание Н. А. да е действал като пълномощник при получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, опорочавала връчването. Предсрочната изискуемост не била обявена на другите съдлъжници, поради което не била настъпила. Към 18.04.2019 г. не е била настъпила предсрочна изискуемост, съответно ищецът не е бил уведомен за това обстоятелство към тази дата.

Представен е договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г., сключен 3 между „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „М.-Д“ ЕООД като кредитополучател; „Деведжи – 2005“ ООД като солидарен длъжник и И. К. като солидарен длъжник, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредитна линия, предназначена за оборотни средства в общ размер на 475 000 лева за срок от 84 месеца. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят и солидарните длъжници се задължават да погасяват предоставения кредит при условията на договора, анексите към него и общите условия /които съгласно чл.1 от договора са неразделна част от него/.

Представени са Общи правила и условия за кредитиране на лица, осъществяващи търговска дейност на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, приложими към договор за кредит № ДК-123-002438-153/12.07.2017 г. Съгласно чл. 13 ал. 2 от ОУ при обявяване на част или целия кредит за предсрочно изискуем, банката начислява върху размера на изискуемата главница наказателна лихва, формирана като сбор от приложимия годишен лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта. Наказателната лихва се дължи от датата на предсрочната изискуемост до окончателното погасяване на предсрочно изискуемата сума. Съгласно чл. 31 ал. 1, т.8 от ОУ банката има право по своя преценка да отнесе само размера на непогасените лихви и/или главница по кредита в просрочие или да обяви част или целия кредит за предсрочно изискуем, когато върху сметките на кредитополучателя и/или друга страна по кредитната сделка бъде наложен запор и/или започнат действия по принудително изпълнение от страна на трето лице или бъдат предприети и/или наложени други обезпечителни или изпълнителни мерки върху имуществото на кредитополучателя и/или третото задължено лице. Съгласно чл.31, ал.1, т.10 банката има право по своя преценка да отнесе само размера на непогасените лихви и/или главница по кредита в просрочие или да обяви част или целия кредит за предсрочно изискуем, когато е налице неизпълнение на задълженията по други договори между банката и кредитополучателя/другите страни по кредитната сделка, и/или свързани с тях лица, в т.ч. по свързаните договори във връзка с кредитната сделка, както и по договори между страни по кредитната сделка и трети лица, свързани с предоставения кредит.