Решение № 1355 от 18.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. Варна, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Вяра Ст. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110203360 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : Н.

Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Каварна, ул. „Н. Вапцаров“43, депозирана чрез процесуален представител - адв. П. В. Т. от АК - гр. Варна, против Наказателно постановление № 23-0002864 от 20.05.2024т,. изд. от Началник ОО „АА“ гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.5, пр.2 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва вмененото му нарушение. Счита, че административното нарушение не е доказано по безспорен начин, тъй като претоварването на ППС над допустимата маса се основава само на придружаващите го документи, които биха могли да са неизрядно съставени или при съставянето им да са допуснати грешки. Сочи, че за да бъдат законосъобразно издадени АУАН и НП, контролните органи следвало да извършат проверката на ППС спазвайки разпоредбата па чл. 35, ал.3З от Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ.

Липсвали каквото и да е доказателство МПС да е било претеглено и с техническо средство, което да е преминало техническа проверка и отговарящо на Закона за 1 измерванията не са спазени принципите па индивидуализация на наказанието. На следващо място намира, че е налице несъответствие между посочената за нарушена материално правна норма и съдържателната част на оспорваното НП. Отделно от горното намира определения размер на санкцията по отношение на това нарушение за прекомерно тежък. Сочи, че липсват изложени мотиви, поради каква причина АНО определя санкцията във възможния максимум. Същата не била съобразена с обществената опасност на дееца, с подбудите му, с доходите му и други относими обстоятелства. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП, алтернативно неговото изменение до законоустановения минимум. Претендира се и присъждането на сторените съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като претендира и за адвокатско възнаграждение, представяйки доказателства за направения разход

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от служител с юридическо образование , а именно мл.експерт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Представя писмено становище относно депозираните в жалбата възражения. Претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2024 год. свидетелят В. П. и негов колега- К. К., двамата инспектори в Областен отдел на „Автомобилна администрация“-Варна / ОО "АА"- Варна/, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали в района на АМ "ХЕМУС", на пътен възел Летище - Варна.

Около 11:27 часа, на южната дъга в посока гр. Аксаково инспекторите при ОО "АА" Варна спрели за проверка въззивника, който управлявал съчленена композиция, състояща се от състоящо се от влекач с две оси и полуремарке с три оси , а именно товарен автомобил марка ВОЛВО ФХ с peг. № *** от кат. N 3 с прикачено към него полуремарке БЕНАЛУ БРД 335 с peг. № *** от кат. О4. В хода на проверката по представените от въззивника товарителница 0026683/11.03.2024г., експедиционна бележка 38663/11.03.2024г. и пътен лист №0497139/11.03.2024г., те установили, че въззивникът извършва обществен превоз на 37 740 кг. трошен камък по маршрут с.Сини Вир – гр.Каварна. От така представените от въззивника документи било установено, че общата маса на натоварване на съчленената композиция възлиза на 51 900 кг. и надвишава допустима максимална маса определени в наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ – 40 000кг. с 11 900 кг. По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ. Органите на контрол не разполагали с техническо средство за 2 измерване.

На място св.П. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист, товарителница, кантарна бележка и разпечатка от дигитална карта на водача били иззети.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка

Началникът на

„Автомобилна администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал.5 от ЗДвП наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лева за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено лично на Н. на 19.06.2024г.. В законоустановения 14-дневен срок, на 19.06.2024г. /видно от входящия печат на ОО „АА“-Варна/, чрез Началника на ОО„Автомобилна администрация” –гр.Варна, Н. депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля В.П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля П. дадени в съдебно заседание, АУАН , товарителница, пътен лист, експедиционна бележка, извадка от дигиталната карта на водача, справка за водача, заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното 3 нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е К. К. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.Варна, южната дъга на АМ“ Хемус“, посока разклона за гр.Аксаково.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Правилно е било прието, че нарушението е извършено на 11.03.2024 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелят П. и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, както и съдържанието на придружаващите превоза документи.

И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията 4 на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Директор на ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД08-107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Съдът не споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е безспорно доказано от представените от самия водач документи, съпътстващи извършвания от него превоз. Последните в хода на проверката не са били оспорени, което да е наложило замерване с техническо средство на превозното средство. В тази връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да установи съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по същество извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че въззивникът не твърди неистинност на представените съпътстващи превоза документи. Прочие ако беше сторил това би се стигнало до други наказателноправни последици. Съдът не споделя и възражението в жалбата , че установяването на действителното тегло на проверяваното превозно средство следвало да бъде доказано чрез измерване с измервателно средство, кат вероятно се сочи разпоредбата на чл.35 ал.3 от НАРЕДБА № 11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Цитираната разпоредба касае проверката и заверяването на разрешителното или документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 на влизащите и напускащи страната извънгабаритни ППС и е относима към проверките извършвани на граничния контролно-пропускателен пункт от длъжностните лица на Агенция „Митници”.

От представените при проверката експедиционна бележка от „Ескана“ АД-карирета Сини вир -трето лице, както и товарителница № 0026683, както и от приложения по делото пътен лист в съвкупност се установява, че теглото на стоката е 37 740 кг. Видно от съдържанието на товарителницата това тегло е било налично към 11.03.2024г., което е отбелязано в самата нея. Видно от пътния лист, на 11.03.2024г. водачът е напуснал базата в 10:00ч. по маршрут с.Сини вир- гр.Кварна, като проверката от контролните органи е извършена около 11.27ч. т.е. непосредствено след напускане на базата и движение по маршрут. Ако е имало промяна в теглото на товара, то в товарителницата този факт е следвало да бъде отбелязан, а той не е. Нещо повече от 5 пътния лист и от самата товарителница въобще не е отразено водачът да е пребивавал на друго място след натоварването му в с.Сини вир, преди да тръгне по маршрут. От своя страна в товарителницата е вписано, че товарът към 11.03.24г. е 37 740 кг. и е предаден на представител на превозвача- възз.Н.. При измерването, извършено от изпращача, е определено и теглото на превозното средство, както и общата маса на натовареното превозно средство – 51 900 кг, която е с 11 900 кг. по-висока от допустимата максимална маса. Така представените документи са частни писмени документи, единият от които изхожда от превозвача и удостоверява неизгодни за него факти и обстоятелства, а вторият изхожда от трето лице, което не е заинтересувано от изхода на спора. Тези документи са подписани от водача, приел от името на превозвача превозвания товар и носещ отговорността за доставянето му до крайния получател във вида и количеството, в което го е приел. Ето защо те правилно са ценени от актосъставителя и от административнонаказващия орган като частни удостоверителни документи, безспорно доказващи удостоверените в тях факти относно общата маса на натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, и съответно, доказващи извършването на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП. Ето защо изводът на административнонаказващия орган, че е доказано извършеното нарушение е правилен и съответства на установените в производството обстоятелства.