Акт № 3672 от 27.08.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 57

Номер

57

Година

17.09.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

08.19

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Десислава Пеева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ангел Фебов Павлов

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20105100600212 по описа за

2010 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 57/25.05.2010 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 322/2010 г. по описа на РС – К., същият съд е признал П. Т. И. Ю., роден на **.**.**** г. в Г. Харманли, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН *, за виновен в това, че на 08.06.2009 г., в Г. К., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на стъкло на предна дясна врата на лек автомобил марка „Хонда”, модел CR-V (ЦР-В), с рег. № К ** ** АР, собственост на А.В.М. от Г. К., отнел чужди движими вещи (както следва: парична сума в размер на 20,00 лева; 1 бр. дамска чанта на стойност 28,00 лева; 1 бр. фотоапарат марка „Сони”, на стойност 154,56 лева; 1 бр. свидетелство за управление на моторно превозно средство с контролен талон към него на името на Д.А.Т., на стойност 21,50 лева; 1 бр. дебитна карта от „Банка ДСК” на името на Д.А.Т., на стойност 2,00 лева; 7 бр. секретни ключове, на обща стойност 9,80 лева и 1 бр. ключ с дистанционно управление за лек автомобил на стойност 42,00 лева) – всичко на обща стойност 277,86 лева, от владението на собственика Д.А.Т. от Г. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му определил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, което намалил с 1/3, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 4 месеца, което наказание, на основание чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, постановил да се изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим. Със същата присъда посоченият подсъдим е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 45 лева. Делото е разгледано при условията на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. Ю.. В жалбата е посочено, че подсъдимият не е доволен от присъдата, без да бъдат направени конкретни искания и без да бъдат изложени конкретни съображения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят поддържа така подадената жалба. Счита размера на наложеното му наказание за прекалено голям и моли същият да бъде намален.

Също в съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на П. – А. К. от АК – К. – поддържа въззивната жалба. Твърди, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние, защото е бил поставен при условията на крайна нужда да извърши ремонт дома си, защото е следвало да отнемат едно от децата му и то да бъде предадено в дом „Майка и дете”. Моли съда с оглед тежкото състояние на подс. Ю. да бъде изменена присъдата, като бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което да бъде намалено с 1/3, т. е. – на „лишаване от свобода” за срок от 2 години.

Прокурорът от ОП – К. счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че първоинстанционният съд е събрал и проверил всички относими към предмета на делото доказателства. Сочи, че фактите, които съдът е приел за установени, не се оспорват от П.. Намира искането за намаляване размера на наказанието за неоснователно. Счита, че районният съд, при определяне на размера на наказанието, се е съобразил с всички обстоятелства, които имат значение в тази насока, както и с обществената опасност на деянието и дееца. Намира постановената присъда за правилна и законосъобразна, включително в обжалваната част. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на РС – К..

Окръжният съд, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:

Жалбата е неоснователна. Обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 08.06.2009 г., в Г. К., в неустановени с точност по делото час и минута, между 20:00 часа и 23:00 часа, подс. Т. И. Ю. минал покрай паркирания на паркинга на ресторант „Парадайс” лек автомобил марка „Хонда”, модел CR-V (ЦР-В), с рег. № К ** ** АР, собственост на св. А.В.М. от Г. К.. Подсъдимият забелязал оставената в автомобила, на предната дясна седалка, дамска чанта, собственост на св. Д.А.Т. от Г. К.. Т. Ю. решил да вземе чантата. За целта подсъдимият използвал камък, с който счупил предното дясно стъкло на автомобила, бръкнал вътре, взел дамската чанта и си тръгнал. По пътя Ю. отворил чантата и взел намиращите се вътре фотоапарат марка „Сони”, дебитна карта, издадена от „Банка ДСК” – К., на името на Д.А.Т., както и парична сума от 20 лева. Останалите вещи - свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него на името на Д.А.Т., връзка със 7 броя секретни ключове и ключ за лек автомобил с дистанционно управление към него, както и самата чанта Т. И. Ю. изхвърлил в р. Арда. По пътя към дома си Ю. неуспешно пробвал няколко пъти да изтегли пари от баÝкомат в кв. „Възрожденци” в Г. К. чрез дебитната карта на св. Т., въвеждайки произволни ПИН-кодове.

Около 23:00 часа свидетелите М. и Т. установили кражбата. В автомобила, на стелката пред предната дясна врата, М. намерил неголям камък.

Когато се прибрал в дома си, около полунощ подс. Ю. събудил св. Ф.Р.. Двамата отишли в центъра на Г. К.. Там подсъдимият пробвал отново на няколко пъти да изтегли пари чрез открадната дебитна карта, но не успял, защото не налучкал ПИН-код на картата. Първоначално Т. Ю. казал на св. Р., че сигурно още не били превели детските. Впоследствие обаче Ю. му признал, че е откраднал картата малко по-рано от паркиран автомобил. Като чул това, св. Ф.Р. не пожелал да остане повече с П..

На 09.06.2009 г., следобяд, Т. Ю. продължил да прави опити да налучка ПИН-кода на дебитната карта, за да изтегли пари от съответната сметка чрез различни банкомати в Г. К., но отново не успял.

Отнетите вещи – ведно със самата дамска чанта – били на стойност, както следва: самата чанта - 28,00 лева; фотоапаратът - 154,56 лева; свидетелството за управление на моторно превозно средство с контролен талон към него на името на Д.А.Т. - 21,50 лева; дебитната карта - 2,00 лева; 7 бр. секретни ключове - на обща стойност 9,80 лева; 1 бр. ключ с дистанционно управление за лек автомобил - 42,00 лева. Така общата стойност на отнетите вещи ведно със сумата от 20 лева, възлиза на 277,86 лева.

За да извърши гореописаното деяние, подсъдимият е бил мотивиран от лошото си материално положение, отразяващо се на отглеждането на детето му и водещо до възможност последното да му бъде отнето по съответния нормативноустановен ред, като в тази връзка се налагало да бъде извършен ремонт на жилището, където това дете живеело.

Т. И. Ю. е роден на **.**.**** г. в Г. Харманли. Същият е с начално образование, безработен. Не е женен. Ю. живее в лоши битови условия. Т. Ю. не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

Подс. Ю. е осъждан многократно за извършени от него в периода 2000 г. – 2009 г. над 15 деяния, представляващи кражби по смисъла на чл. 194 и сл. от НК, във връзка с които има влезли в сила присъди. В тази връзка:

1. За осъжданията на П. по НОХД №№ 99/2003 г. по описа на РС - К., 233/2003 г., 400/2003 г. по описа на РС - К., 796/2003 г. по описа на РС - К., 74/2003 г. по описа на РС – Хасково, 410/2003 г. по описа на РС – К. и 443/2003 г. по описа на РС – К., с Определение № 79/09.07.2008 г. по ЧНД № 541/2008 г. по описа на РС – К. (всички деяния, във връзка с които подсъдимият е бил осъден по изброените тук наказателни производства, са извършени преди датата на навършване на пълнолетие от негова страна – 04.08.2003 г.), на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, му е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 6 месеца и което е изтърпяно от страна на Ю. на 22.04.2005 г.;

2. За осъжданията на П. по НОХД №№ 44/2007 г. по описа на РС – К., 897/2007 г. по описа на РС – Хасково и 620/2007 г. по описа на РС – К. (всички деяния, във връзка с които подсъдимият е бил осъден по изброените тук наказателни производства, са извършени след датата на навършване на пълнолетие от негова страна – 04.08.2003 г.), със същото Определение № 79/09.07.2008 г. на РС – К. му е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, което е увеличено по реда на чл. 24 от НК с 3 месеца и което наказание е с начало на изтърпяването считано от 29.01.2010 г.;

3. С Присъда по НОХД № 202/2006 г. по описа на РС – К. на подс. Ю. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца (деянието, във връзка с което подсъдимият е бил осъден по това наказателно производство, е извършено след датата на навършване на пълнолетие от негова страна – 04.08.2003 г.), относно което с посоченото Определение № 79/09.07.2008 г. на РС – К. е постановено отделно изтърпяване (изтърпяно на 19.02.2007 г.).

Горната фактическа обстановка се установява от признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено от П. Ю. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, в който смисъл се е произнесъл първоинстанционния съд (по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК), както още и от приложените справки с номера 63 съответно – от 17.05.2010 г. и от 30.07.2010 г. от З. – С. З., от приложената справка за съдимост от РС – Харманли с изх. № 626/23.07.2010 г. и – отчасти - от обясненията на П., дадени в съдебно заседание.

Въззивният съд кредитира обясненията на П., дадени в съдебно заседание, относно обстоятелства, които са го мотивирали да извърши инкриминираното деяние.

Що се отнася до лошите условия на живот на П., обясненията му в този смисъл се подкрепят от приложената характеристична справка (на л. 34 от досъдебното производство).

Касателно същите обяснения в частта им относно отглеждането на дете от П., то, от една страна, в споменатата справка като роднини не фигурират никакви низходящи на Т. И. Ю., но, от друга страна, св. Р. е дал показания (протокол за разпит на свидетел на л. 14-15 от досъдебното производство) в смисъл, че подсъдимият му е обяснил неуспешните транзакции с отнетата дебитна карта с това, че „сигурно не са превели още детските”, поради което визираните обяснения следва да бъдат кредитирани и в тази им част.

Не могат да бъдат споделени становищата на Прокуратурата за липса на логика в обсъжданите обяснения, тъй като отнетите вещи били на много малка стойност недостатъчна за извършване на ремонт на жилището на П., както и за това, че същите обяснения в тази им част не следва да бъдат кредитирани и поради това, че Т. Ю. бил посочил въпросните причини за извършване на деянието едва в първоинстанционното съдебно заседание без да ги спомене в разпита си пред съдия в хода на досъдебното производство. В конкретния случай инкриминираното деяние – по отношение съдържанието на дамската чанта на св. Т. - е извършено при условията на т. нар. „пряк, неопределен умисъл”, по-конкретно – деецът е целял да отнеме и присвои съответните предмети ведно със съдържанието им (без да има точна представа за него) независимо какво е то, стига да има някаква имуществена стойност; с други думи, при извършване на самото деяние подсъдимият е нямал точна представа за стойността на отнетото имущество, поради което обсъжданото становище за нелогичност на обясненията на Ю. в тази им част поради горепосочената причина е очевидно погрешно. Следващ аргумент в тази насока може да бъде изведен от обстоятелството, че Т. И. Ю. е опитал да изтегли парични суми чрез отнетата дебитна карта, което – ако беше успял - би увеличило допълнително обогатяването му от процесното деяние. Освен това всяко едно отнемане на вещи, притежаващи някаква стойност и възможността за обогатяване в резултат на това, при всички случаи би спомогнало на П. да извърши желания от него ремонт. На следващо място, това, че обвиняемият (подсъдимият) не е заявил някакво обстоятелство в хода на проведен разпит по никакъв начин не може да бъде тълкувано във вреда на същия, доколкото законът му дава процесуалното право да не дава обяснения въобще; на още по-силно основание обвиняемият (подсъдимият) има правото да не дава обяснение за всички обстоятелства от предмета на делото.