Решение № 438 от 01.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Пловдив, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330208209 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 16-91/07.10.2021 г. издадено от Х.А.К. – началник отдел, ,Рибарство и контрол‘‘ – Южна България‘‘ гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на К. П.

П. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание „глоба‘‘ в размер от 400 лева за нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.

Жалбоподателят с жалбата и в съдебно заседание излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна в молба и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

На 21.08.2021г. жалбоподателят, заедно със свои приятели, сред които св. М. и св. В., решили да отидат на река и да си направят барбекю. За целта отишли около 16-16,30ч. на р. Марица, от северната страна, в района на устието на р. Стряма. Носили си столове и маси, запалили барбекю, пуснали въдици във водата. По някое време около 20,30-21ч. покрай тях преминал рибар, който ги предупредил, че има проверка. Междувременно лица от групата проверили в неустановен сайт в интернет, в който пишело, че нощният риболов по р. Марица е разрешен. Тъй като имали риболовни билети, жалбоподателят и приятелите му счели, че не извършват нарушение, поради което продължили да извършват действията си, без да изваждат въдиците от водата си. Впоследствие, дошли проверяващи, сред които бил и актосъставителят Ц.Б.. Било констатирано, че лицата осъществяват нощен риболов, тъй като часът бил 23,50ч., като св. Б. установил самоличността на П. и констатирал, че 3 от намиращите се на мястото въдици, които били потопени във водата в работно положение, със закачена на същите примамка, принадлежат на жалбоподателя. В АУАН актосъставителят описал координатните точки на мястото на установеното нарушение – 42.159420, 24.935701, което като място съответства на северната страна на р. Марица, в района на устието на р. Стряма.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Ц.Б.. В своите показания той потвърди отразеното от него в АУАН. Същият потвърждава, че той е съставил акта и че описаното в него отговаря на истината. Нарушението се изразявало в това, че има поставени 3 броя въдици, които са били потопени във водата в легнало положение. Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни. Свидетелят Б. по ясен и недвусмислен начин посочва, че е установил както самоличността на жалбоподателя, така и въдиците, с които той е ловял риба. Освен това показанията на св. Б. си кореспондират с показанията на доведените от страна на жалбоподателя свидетели М. и В., които също сочат че въдиците на жалбоподателя са били потопени във водата.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да 2 се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед № РД 09-131/16.02.2021г. се установява, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентен орган.

От Заповед № 09-353/02.04.2021г. на Министъра на земеделието и храните се установява, че за 2021г. р. Марица не е попадала сред местата, на които е бил разрешен любителският риболов през тъмната част от денонощието при условията на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.

От представения АУАН от 21.08.2021 г. с № 00204152 се установява, че същият е бил съставен и връчен на жалбоподателя, като последният не е възразил срещу него и е вписал, че осъзнава, че е нарушил ЗРА.

От представеното копие на билет за любителски риболов се установява, че жалбоподателят П. притежава такъв билет, валиден към датата на деянието.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 24, ал. 6 ЗРА гласи, че л юбителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9. От тази разпоредба следват следните правни изводи по отношение на правата и задълженията на лицата:

1. В периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА риболовът е напълно забранен;

2. Извън периода на забраната:

2.1. Риболовът през светлата част на денонощието се разрешава през всички дни на седмицата;

2.2. Риболовът през тъмната част на денонощието

2.2.1. В периода от 2 ноември до 31 март е забранен 2.2.3. В периода от 1 април до 1 ноември

- е разрешен само от брега в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.

3

- е забранен, когато не се извършва в някой от рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.

В случая процесното деяние е осъществено на 21 август, поради което попада в обхвата на периода от 1 април до 1 ноември. В конкретния случай жалбоподателят е бил установен, че в 23.50 часа, е извършвал риболов по р.

Марица, от северната страна, в района на устието на р. Стряма. За 2021г. река Марица не е попадала сред местата, на които е бил разрешен любителският риболов през тъмната част от денонощието съгласно Заповед № 09353/02.04.2021г. на Министъра на земеделието и храните, приета на основание чл. 24, ал. 9 от ЗРА. Съдът обсъди и възражението, че след извършена проверка на интернет сайт някой от компанията на жалбоподателя бил видял, че риболовът през нощта е разрешен на р. Марица, като счете същото за неоснователно. Свидетелите неясно посочват, че не се сещат кой от компанията е извършвал проверката, нито в кой сайт, като свидетелят М. дори сочи, че това не е бил сайтът на ИАРА, а св. В. - че се касаело за статия от 2019г. Отделно от това, съдебният състав положи усилия служебно да установи в интернет пространството наличие на статия с подобно съдържание, но не бе намерена такава, която да удостоверява възможност за ловене на риба в тъмната част от денонощието от р. Марица.

По отношение на въпроса дали деянието е извършено в „тъмната част на денонощието“, съгласно §1, т. 53 от ДР на ЗРА, "Тъмна част на денонощието" е периодът: а) от 18,30 ч. до 06,30 ч. - за месеците ноември, декември и януари; б) от 20,30 ч. до 06,00 ч. - за месеците февруари, март и април; в) от 22,00 ч. до 05,00 ч. - за месеците май, юни и юли; г) от 21,00 ч. до 06,00 ч. - за месеците август, септември и октомври, тоест за процесната дата 21.08.2021г. тъмната част на денонощието законодателно се възприема в периода от 21,00ч. до 06,00ч., в който попада и процесното деяние, извършено в 23,50 ч., поради което е налице и този съставомерен признак от обективна страна.

С оглед на изложеното, безспорно се установява, че процесното административно нарушение е било извършено.

4

Съдът обсъди възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен, като счете същото за неоснователно.

Доколкото в ЗАНН към момента на извършване на деянието е нямало легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Преценката за маловажност се прави на база фактическите данни по конкретния казус - видът на нарушението, начинът на извършването му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и други, като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. Към момента е налично и определение на понятието в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съгласно което "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Така на първо място, наличието или липсата на уловена риба е неотносима към маловажността на административното нарушение, доколкото не е съставомерен елемент на нарушението – нарушението е формално (на просто извършване), без да е необходимо за довършването му да настъпи вредоносен резултат чрез улавянето на риба. Също така, обстоятелствата, че осъществяващите риболова лица, включително – жалбоподателя, не били бракониери, не ловили с мрежи и били редовни риболовци, няма отношение към разглежданото нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и аквакултурите, доколкото подобни действия биха съставлявали други нарушения на действащото законодателство , например по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, за които са предвидени значително по-високи наказания – глоба от 1000 до 2000 лв. на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, а при определени обстоятелства, 5 включващи системност на извършваното, законодателят е предвидил ангажиране на наказателната отговорност с налагане на наказание лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева или пробация на основание чл. 238, ал. 2, т. 2 от НК. Л ипсата на предходни нарушения на жалбоподателя, е обстоятелство, което следва да се съобрази при индивидуализацията на наказанието, но само по себе си не съставлява основание за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН

На следващо място се установява, че жалбоподателят е използвал не един, а три броя въдици за риболов, всички поставени във водата в работно положение, което по никакъв начин не би могло да бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство, нито пък за маловажност на деянието. В случая обществената опасност на деянието следва да се прецени като немалка, предвид интересите, които се защитават, а именно – риболов по време на забрана за извършването му. Деянието е извършено в тъмната част на денонощието, при това в един продължителен период от време, до полунощ, което сочи на извод за целенасочено пренебрегване на установено от закона правило за поведение – в този изричен смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 659 от 2.04.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3297/2020 г., Решение № 1913 от 28.10.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1717/2020 г. , Решение № 1912 от 28.10.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2071/2020 г. , Решение № 1496 от 10.08.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1406/2020 г. , Решение № 1083 от 24.06.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1138/2020 г. и др.

Аргумент за липса на маловажност на деянието е и установеното в хода на процеса налично друго нарушение, извършено от жалбоподателя при риболова – такова по чл.24, ал. 1, т. 2 от ЗРА (използване на повече от 2 броя въдици, доколкото р. Марица не е измежду водните обекти по т. 1 от разпоредбата), за което видно от показанията на актосъставителя Б., жалбоподателят не е бил санкциониран.