Решение № 12309 от 06.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12309 гр. София, 06.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110109076 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против К. Г. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 2 178,76 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес] с абонатен № ******, 379,37 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.; 41,85 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 9,09 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 64040/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 19305 от 18.11.2021 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес] с абонатен № ******, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответникът е собственик на имота, а с това и клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като К. Г. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че 1 съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Г. не е погасил в срок дължимите суми в размер от 2 178,76 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., в размер от 379,37 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.; в размер от 41,85 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., както и в размер от 9,09 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Посочва, че за тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 64040/2021 г. по описа на съда е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С тези съображения обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К. Г. Г., чрез пълномощника си адв. Д., оспорва предявените искове. Твърди, че не притежава вещни права върху процесния имот, поради което не отговаря за претендираните задължения.

Счита, че не е изпаднал в забава за заплащане на стойността на топлинната енергия, тъй като клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като са противоправни, доколкото свързват падежа на изпълнение на задължението за заплащане стойността на топлинната енергия с публикуване на сметките на потребителите на сайта на дружеството, а не всеки има възможност да извърши такава проверка предвид обстоятелството, че не разполага със средство за това.

Освен това ответникът сочи, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че сметките са били публикувани. Изразява становище, че [фирма] не е титуляр на вземането за възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, тъй като услугата се извършва не от него, а от трето лице. Навежда възражение, че част от претендираните вземания са погасени по давност. С тези доводи К. Г. отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] в депозирана по делото писмена молба от 16.05.2022 г. заявява, че дяловото разпределение за абонатен № ****** е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Уточнява, че в рамките на релевантния за делото период в исковия имот са били налице уреди за дялово разпределение (разпределители) радио – дистанционен отчет, чийто показания се отразяват автоматично в електронната база данни на ФДР.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 64040/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване 2 на вземанията и е подадено в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че със Заповед № РД-4169/03.01.1984 г. на Председателя на ИК на Столичен народен съвет, издадена на основание чл. 100 ЗТСУ, ап. **, находящ се в блок № 14, местност „К.с.-С.“, [адрес] (съгласно писмото от Столична община, направление „А.и.г.“ същият представлява процесният имот – ап. **, находящ се в [адрес] ) е предоставен в обезщетение на лицето Х. Г. Г. срещу имот с пл. № ***, в гр. София, район К.с.-С., [адрес], отчужден за ведомствено жилищно строителство. В заповедта е отразено, че съгласно нотариално заверено искане по чл. 102 ЗТСУ № 2231/14.12.1983 г. имотът се дава направо на определено от правоимащата Х. Г. лице – сина и К. Г. Г.. Изяснява се, че сумата по т. 3 от заповедта по реда на чл. 90 ЗТСУ е за сметка на инвеститора.

С Декларация с вх. № 29358/21.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот ответникът К. Г. Г., чрез пълномощника си Г. Г., е декларирал пред Столична община правото на собственост върху процесния недвижим имот – ап. **, находящ се в [адрес] с вписано придобивно основание – по наследство и въз основа на заповед № РД **** от 03.01.1984 г. на председателя на ИК на СНС. В декларацията е посочено, че имотът е изключителна собственост на декларатора К. Г..

По делото се установява, че в Приложение II „Списък на абонатите от етажна 3 собственост [адрес], присъствали на общо събрание и съгласни с условията на протокола и договора, представляващ приложение към Протокол от Общо събрание на съсобствениците на ЕС с адрес: гр. София, [адрес] от 08.04.2002 г., на което е взето решение за сключване на договор с фирма [фирма] за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода за отоплителен сезон 2001 г. – 2002 г., в графата за ап. ** и абонатен № ****** е вписан ответникът К. Г. Г. с положен подпис от лицето в края на списъка (обстоятелство, останало не оспорено от ответната страна).

Съдържащите се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че ответникът К. Г. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот и е станал негов изключителен собственик по силата на Заповедта от 03.01.1984 г. на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет, издадена на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.).

Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗТСУ (отм.) в действащата и редакция към момента на издаване на заповедта, предишният собственик, чийто имот е отчужден, придобива собствеността на имота, отстъпен като обезщетение, по силата на самата заповед на органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.), при условие, че е изплатил разликата, която евентуално се дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот.