Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 381 от 27.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2024/2024
Вид
Решение № 381
Подписан
27.11.2024
В сила
27.11.2024
Състав
Весела Иванова Евстатиева, Миглена Руменова Маркова, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300602024 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Д.К. защитник на подс. Г. И. П. срещу Присъда №116/05.06.2024г. постановена по НОХД №674/2024г. по описа на ПРС, ХХ-ти н.с.

С Присъда №116/05.06.2024г. постановена по НОХД №674/2024г. по описа на ПРС, ХХ-ти н.с, подс. Г. И. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1, от НК, за което на осн. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 4/четири/ месеца, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години.

На осн. чл.59 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан за 24 часа по ЗМВР на 21.01.2024г, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс. П. е осъден да заплати направените по делото разноски: в размер на 497,22лв. по сметка на ОД на МВР-Пловдив.

1

С постановеният съдебен акт съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства по делото.

Срещу постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от адв.Д.К., с която съдебния акт се атакува като неправилен незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. Иска се същият да бъде изменен като бъде приложен закон за по- леко наказуемо престъпление – по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3 от НК и на подсъдимия бъде наложено наказание „глоба“ в минимален размер от 1000 /хиляда/ лева. В допълнението към жалбата изготвено в срока по чл.320 ал.4 от НПК са изложени обстойно съображения, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, поради което и същото следва да се преквалифицира по чл.354а ал.5 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.К. и подсъдимия П. поддържат жалбата и допълнението към нея. Излагат се съображения, че първостепенният съд е приложил неправилно материалния закон, доколкото деянието представлява маловажен случай съгласно чл. 93, т.9 от НК, с оглед ниската степен на обществена опасност на извършеното престъпление от подсъдимия, както и ниската му обществена опасност като деец, поради което се иска деянието да бъде преквалифицирано по чл.354а ал.5 от НК и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК.

Подсъдимият П. редовно призован в съдебното заседание се явява лично и моли да му бъде наложена глоба в минимален размер.

Представителят на ОП-Пловдив в съдебно заседание пледира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да се потвърди. Сочи, че първостепенният съд е събрал всички относими по случая доказателства, подробно ги е обсъдил и е стигнал до правилен правен извод. Излага съображения, че и наложеното наказание се явява справедливо, поради което се иска жалбата да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

2

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. И. П., ЕГН ********** е роден на ****** г. в гр. П., б., български гражданин, неосъждан, неженен, работещ, със средно-специално образование, живущ на адрес ********.

Подсъдимият П. употребявал метамфетамин и произвеждал наркотично вещество от този вид в домашни условия. На 21.01.2024 г. сутринта той се разхождал пеша в центъра на гр. Пловдив, като в себе си държал без надлежно разрешително кристално вещество с нетно тегло 0,261гр. със съдържание на активен компонент N-метил-1-фенилпропин-2-амин (метамфетамин) 21,4 тегловни процента. То било в хартиен лист, сгънат във формата на плик за писмо, поставен в бельото на подсъдимия. По същото време в дома си, намиращ се на адрес ******** подсъдимият държал за лична употреба отново без надлежно разрешително, следните наркотични вещества:

- кристално вещество с нетно тегло 0,465 гр. със съдържание на активен компонент N-метил-1-фенилпропин-2-амин (метамфетамин) 20,7 тегловни процента, на стойност 32,55 лева, съхранявано в стъклено шишенце с бяла капачка, поставено на метална маса в помещение в жилището, обзаведено като дневна стая с кухненски бокс;

- кристално вещество с нетно тегло 0,882 гр. със съдържание на активен компонент N-метил-1-фенилпропин-2-амин (метамфетамин) 2,9 тегловни процента, на стойност 61,74 лева, съхранявано в пластмасова кутийка със седем отделения, поставена на метална маса в помещение в жилището, обзаведено като дневна стая с кухненски бокс.

На различни места в жилището си подсъдимият съхранявал вещи, материали и прекурсори, предназначени за производство на метамфетамин – ефедрин, псевдоефедрин, солна киселина и ацетон (вещества, представляващи прекурсори по смисъла на закона), йод, фосфор, фосфорна киселина, натриев хидроксид, стъклена колба с обем 250 мл. и електронна везна, по които имало следи от метамфетамин, и др.

3

На 21.01.2024г. около 09:50ч. подсъдимият П. се намирал в централната част на гр. Пловдив в близост до кръстовището между улиците „Света Петка“ и „Леонардо да Винчи“. По същото време обход в района извършвали свидетелите Б.Д. и Т.Ч. – полицейски служители при 04 РУ на МВР-Пловдив.

Те забелязали подсъдимия и решили да извършат спрямо него рутинна проверка. При снемане на самоличността му установили, че той е регистриран в информационните масиви на МВР за държане на наркотични вещества.

Поради това го попитали дали носи в себе си забранени от закона субстанции.

Подсъдимият П. признал, че разполага с малко количество „пико“, т.е. метамфетамин. Полицейските служители го отвели в сградата на 04 РУ-МВРПловдив, където свид.Б.Д. извършил спрямо него личен обиск на основание чл. 80 ЗМВР. При това действие той открил поставения в бельото на подсъдимия сгънат хартиен лист, съдържащ метамфетамин. Пристъпило се към претърсване и изземване в условията на неотложност в жилището на подсъдимия, с което на основание чл. 356, ал. 3 НПК било започнато и настоящото наказателно производство, при което били открити и надлежно иззети гореописаните наркотични вещества (метамфетамин), намиращи се в апартамента, както и останалите изброени материали и прекурсори, предназначени за тяхното производство. В законноустановения срок процесуално следственото действие било одобрено от РС-Пловдив по реда на чл. 161, ал. 2 НПК.

Първостепенният съд е приел заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно химическа експертиза.

Възприетата фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС Пловдив. Правилно ПРС е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите: Б.Л.Д., Т.С.Ч., както и писмените доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване от 21.01.2024 г. ведно с фотоалбум, писмени доказателства - заповед за задържане от 21.01.2024г., протокол за обиск на лице от 21.01.2024г, както и заключението на извършената химическа експертиза.

Същите са обективни, логични, взаимодопълващи се, последователно описващи поведението на подсъдимия и намерените в него и в дома му наркотични вещества и суровини необходими за приготвяне на наркотичното 4 вещество, за които не е имал необходимото разрешение.

Законосъобразно обясненията на подсъдимия, в които твърди, че намерените в дома му наркотични вещества са били за лична употреба, и че е изчел много материали, за да може да приготви от намерените в дома му суровини наркотично вещество са ценени с доверие.

При правилно установената фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. Г. И. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, като на 21.01.2024 г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва:

- кристално вещество с нетно тегло 0,261 гр. със съдържание на Nметил1-фенилпропин-2-амин (метамфетамин) 21,4 тегловни процента, на стойност 18,27 лева;

- кристално вещество с нетно тегло 0,465 гр. със съдържание на Nметил1-фенилпропин-2-амин (метамфетамин) 20,7 тегловни процента, на стойност 32,55 лева;

- кристално вещество с нетно тегло 0,882 гр. със съдържание на Nметил1-фенилпропин-2-амин (метамфетамин) 2,9 тегловни процента, на стойност 61,74 лева, или всички наркотични вещества на обща стойност 112,56 лева, изчислена съгласно Приложението към член единствен, т. 1 от Постановление на Министерския съвет №23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Законосъобразно е прието, че са налице всички елементи от обективната страна на престъплението. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние – държане на наркотични вещества без надлежно разрешително, доколкото същият е упражнявал фактическа власт върху наркотичните вещества, които е държал в дома си и в себе си.

Правилно е прието, че деянието е извършено с пряк умисъл.

Настоящият съдебен състав не намира за основателно искането на адв.К. за преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5 от НК, доколкото макар и подсъдимият да не е осъждан, да е оказал съдействие на органите на реда и стойността на държаното наркотичното вещество да не е висока, то обстоятелството, че същия приготвя наркотичните вещества в дома си, в който 5 държи и нужните за това прекурсори, сочи че това деяние не е инцидентна проява в живота му, а се касае за поредно нарушаване на установения в страната правов ред, свързан с контрола върху държане на наркотичните вещества. Доказателство за това е и факта, че видно от представената от РППловдив справка от УИС на ПРБ спрямо същия има и друго висящо производство за държане на наркотични вещества, което е извършено точно един месец преди настоящото деяние- на 21.12.2023г. и за което е образувано ДП № 788/2023г. по описа на 3-то РУ на МВР-Пловдив. Изложеното сочи, че е несподелима тезата на защитата, че подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност и извършеното от него представлява деяние с ниска степен на обществена опасност, поради което и не са налице основания за преквалификация на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.354а ал.5 от НК.

Пловдивският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел индивидуализиращите отговорността на подсъдимия Г. П. обстоятелства, а именно като смекчаващи такива обосновано са отчетени: чистото му съдебно минало, оказаното съдействие на органите на разследването, безукорното му процесуално поведение и ниската стойност на наркотичните вещества. Законосъобразно не са отчетени отегчаващи вината обстоятелства. Предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства законосъобразно наказанието е определено при условията на чл.55, ал.1 т.1 и ал.3 от НК, като е преценено, че и най- лекото предвидено в закона наказание в настоящия случай се явява несъразмерно тежко за постигане целите на чл.36 от НК. По изложените съображения въззивният състав намира, че така определеното наказание от 4/ четири/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3/три/ години би постигнало нужния ефект, а именно поправяне и превъзпитание на лицето и оказването на необходимото предупредително и възпиращо въздействие върху обществото.