Решение № 4731 от 09.05.2024, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4731

Варна, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - V състав, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 20237050701743 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба от М. М. К., [ЕГН], от [населено място], подадена чрез адв. Х., срещу Заповед № КС-225А-14/12.06.2023 г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която, на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Сграда с пристройка“, с кадастрален [идентификатор] /стари кадастрални идентификатори №№ идентификатор и идентификатор/, изграден в поземлен имот с кадастрален идентификатор № *** по КККР на Район „Аспарухово“, находящ се в местност к.з. „Прибой“, [населено място].

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта. Излагат се доводи, че сградата е изградена от предишен собственик на имота, преди жалбоподателят да закупи идеални части от [ПИ], и поради тази причина не разполага със строителни книжа и документи за нея. Сочи се, че в документа, с който е закупена 1/8 ид.ч. от поземления имот, намиращите се в него вилни сгради са отразени като приращения към имота. Твърди се, че с оглед извършването на делба на изградените в имота сгради собствениците са направили искания за снабдяване с удостоверение за търпимост за всяка сграда. Оспорват се изцяло констатациите в заповедта, тъй като не съдържат обследване на сградата с оглед разпоредбите, действали по време на извършване на строителството – 2001г., и с действащите разпоредби на ЗУТ, с предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПРЗ от 2006 г. за к.з. „Прибой“, и този за имота от 2008г., както и с ОУП на града и Специфичните правила и нормативите за неговото прилагане от 2012 година. Изтъква се, че в заповедта не са изложени съображения дали процесният строеж отговаря на предвижданията за строителство. Изразява се несъгласие с констатациите на органа, че имотът попада в зона със строителна забрана, наложена със Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС. Излагат се съображения, че имотът не попада в обхвата на посочената заповед, като се сочи, че със заповед на Кмета на Община Варна се забранява извършването на всички видове строителни работи само в летния период – от 15.05.2023 г. до 01.10.2023 г., на територията на к.з. „Прибой“. Посочва се, че контролният орган само е констатирал, че имотът попада в обхвата на зона „А“, съгласно чл. 10 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, но не е изследвал спазени ли са изискванията за обхвата на тази зона относно строежа. Оспорват се констатациите на органа, че имотът попада в горска територия, както и посочените в заповедта граници и размери на сградата и постройката, тъй като са посочени приблизително. Аргументира се, че в оспорената заповед липсват мотиви относно търпимостта на строежа, поради което са нарушени разпоредбата на чл. 35 и чл. 9, ал. 2 от АПК. Твърди се, че строежът е търпим, тъй като е изграден преди м. 03.2001г. и сградата е построена в съответствие с предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-284/18.09.2008 г. на Заместник-кмета на Община Варна. Сочи се, че са спазени и изискванията на ОУП на [населено място]. Позовавайки се на удостоверение за търпимост, издадено от гл. архитект на Община Варна, се твърди, че сградата е търпима. Отправеното до съда искане е за отмяна на заповедта и за присъждане на сторените по делото разноски.

В допълнение към жалба с.д. № 14001/04.10.2023 г. се излагат подробни съображения, че издадената заповед е не само неправилна и незаконосъобразна, но и недействителна, тъй като Кметът на Район „Аспарухово“ по същество отменя издаден акт от Община Варна от 18.10.2022 г. – удостоверение за търпимост на сградата, без да има такова правомощие. Счита се, че при издаване на заповедта не са съобразени указанията, дадени в писмо от МРРБ, ДНСК № СТ-54 73-02-119/20.03.2013 година. В условия на евентуалност, ако съдът счете процесния административен акт за действителен, се поддържа жалбата, като се твърди, че Кметът на Район „Аспарухово“ не е изследвал вида на територията и начина на трайно ползване на имота. С допълнителна молба с.д. № 14112/05.10.2022 г. жалбоподателят оспорва становищата на Изпълнителна агенция по горите, че извършеният строеж – вилна сграда 3, е изпълнен в нарушение на Закона за горите, както и че теренът, върху който е изграден, е горска територия.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че процесната заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Излага подробни съображения, че при издаване на заповедта не е изследван въпросът за търпимостта на строежа. Сочи, че по делото са налице доказателства, че територията е със сменено предназначение. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна, в писмено становище, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание, чрез процесуален представител – старши юрисконсулт Д., поддържа депозираното становище и сочи, че възможността за делегиране на правомощия е изрично предвидена в закона, поради което актът е издаден от компетентен орган. По същество на спора твърди, че категорично по делото е установено, че в имота на жалбоподателя е налице строеж, за който няма издадени строителни книжа. Излага доводи, че от представените доказателства се установява, че имотът попада в горска територия. Твърди, че няма решение за промяна на предназначението на имота. Сочи, че имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, но при ограничен режим на ползване. Позовавайки се на изготвените по делото експертизи, обосновава, че имотът попада в зона с наложена строителна забрана, инкорпорирана в ОУП на [населено място], в защитена зона по Директивата за птиците и в зона за защита по Директивата за хабитатите. Изтъква, че в част от експертизите е посочено, че сградите са напукани, от което следва, че свлачищните процеси са активни и дори съществуването на тези сгради е опасно за живущите в района. Твърди, че не може строежът да е търпим предвид факта, че строителната забрана е наложена през 1997 година. Сочи, че дори да се приеме, че сградата е построена преди м. 02.2001 г., въпреки че в писмените доказателства от предходния собственик е посочен м. 04.2001 г., то тя е несъвместима с предназначението на земята, върху която е построена и е изградена в зона със строителна забрана, без да са спазени специфичните изисквания за строителство в такива зони. Излага съображения, че строежът не е търпим и удостоверението за търпимост е неотносимо към настоящия спор. Позовавайки се на становището на гл. архитект на Район „Аспарухово“, излага доводи, че строежът не е търпим, тъй като е бил недопустим по разпоредбите, действали преди м. март 2001г., и не е допустим по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Твърди, че от експертизите по делото се установява, че строежът е изпълнен в нарушение на плановете за застрояване, като сочи, че ограничителната застроителна линия минава през постройката и част от стълбището на сградата. Моли заповедта да се потвърди като правилна и законосъобразна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Подробни доводи за законосъобразност на издадената заповед се излагат в депозирани по делото писмени бележки.

Съдът, след преценка на доказателствата и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на процесния имот с Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим [имот номер], том IV, рег. № 6242, дело № 636/2021 г. /л. 23-25 от делото/, съгласно който М. М. К. е закупил 1/8 ид.ч. от [ПИ] по КККР на [населено място], Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим [имот номер], том IV, рег. № 6244, дело № 637/2021 г. /л. 20 от делото/, с който М. М. К. е придобил 1/8 ид. части от ПИ с [идентификатор], целият с площ 345 кв.м., с трайно предназначение на територията – горска, с начин на трайно ползване – дървопроизводствена гора, отдел/подотдел – 315х, с номер по предходен план 72180, 72144, и с Нотариален акт за делба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 1108, дело № 129/2023 г. /л.15-17 от делото/, съгласно който М. М. К. е получил в свой дял и изключителна собственост следния недвижим имот: Еднофамилна вилна сграда с [идентификатор] по КККР, с адрес на сградата: [населено място], Район „Аспарухово“, к.з. „Прибой“, разположена в ПИ с [идентификатор], със застроена площ 112 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: Вилна сграда – еднофамилна, стар [идентификатор] и идентификатор.

Административното производство е започнало във връзка с постъпил сигнал, в който са изнесени данни за незаконно изградени сгради в горска територия, както и в имот, попадащ в зона „А“ по ЗУЧК.

На 10.06.2022 г. е депозирано писмо от гл. архитект на район „Аспарухово“ /л. 110/, с което уведомява Директора на Дирекция „КСИД“, че за територията на к.з. „Прибой“ е наличен ПУП-ПРЗ от 2006 г. и от 2008 година. Изрично е посочено, че в архива на Дирекция УТ при Район „Аспарухово“ не са налични разрешения за строеж и издадени документи съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за [УПИ], 72144 в кв. 17, идентичен с [ПИ] по плана на к.з. „Прибой“, Район „Аспарухово“, [населено място].

С писмо изх. № РД-1202-1071-1/14.06.2022 г. /л. 86/ от Областна служба по земеделие – Варна е предоставена информация, че ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] е идентичен с [имот номер] по КВС, който пък е получен от разделяне на [имот номер] по КВС, а [имот номер] по КВС е получен при разделянето на [имот номер], възстановен на наследниците на Г. С. П..

С писмо рег. № РД22012894АС/15.06.2022 г. /л.108/ Директорът на РДГ – Варна е предоставил информация, че след извършена проверка е установено, че [ПИ] е горска територия, попада в отдел 315, подотдел „х“, частна собственост, склопена култура от горско-дървесни видове – черен бор, морски бор, бряст, бяла топола, на възраст 50 години, със специални функции, част от Защитена зона Натура 2000. Посочено е, че имотите с трайно предназначение на територията „горска“ се стопанисват по реда на Закона за горите. При извършена проверка на място от служители на Т. Д. – Варна и РДГ – Варна е установено, че достъпът до имота е ограничен, тъй като същият е ограден с метална ограда и има метална порта, паркинг, алеи и няколко еднофамилни къщи. Посочено е, че достъпът до морето е ограничен.

С писмо рег. № СИГ22002954АС_005АС/16.06.2022 г. от Кмета на Район „Аспарухово“/л. 101/ собствениците на ПИ с [идентификатор] са уведомени за започнатото административно производство.

С писмо рег. № СИГ22002954АС_006ВН_001АС/21.06.2022 г. /л. 107/ от Директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ при Община Варна е предоставена информация, че след извършена проверка в Архив на Община Варна по „Регистър за разрешено строителство в [населено място]“ за периода от 2000 г. до 2020 г. не са установени подадени за съхранение разрешение за строеж, удостоверение за търпимост и строителна документация към тях за сгради с [идентификатор],идентификатор и идентификатор, находящи се в к.з. „Прибой“, Район „Аспарухово“, [населено място].

От писмо № РДГ04-3926/15.07.2022 г. на РДГ – Варна /л. 82/ се установява, че съгласно копие от КК с данни от КРНИ [ПИ] и незаконно построените в него 8 броя сгради са собственост на Н. Р. К., Т. Р. К., Ц. Н. М., Ц. В. И. и Н. К. К..

На 29.07.2022 г. от Н. К. К. е депозирано заявление с вх. № СИГ22002954АС_009АС /л. 71/, с което моли производството по преписка с рег. № СИГ22002954АС да бъде спряно, тъй като е започната процедура по издаване на удостоверение за търпимост. Към заявлението са приложени нотариален акт за собственост и 4 броя заявления за издаване на удостоверение за търпимост от 29.07.2022 г. /л. 73-79/, с които Н. К. К. е заявила желанието си да бъде издадено удостоверение за търпимост на вилни сгради 1, 2, 3 и 4, намиращи се в ПИ с [идентификатор].

Разпечатката съдържа 24 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6066dcdc-c684-4518-a727-b8ddc29e6434