Решение № 514 от 29.10.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Русе, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20214520201269 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на СТ. П. СТ., чрез адв. К.К., депозирана против електронен фиш серия К № 2452191, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП

С жалбата се релевират твърдения, че издадения електронен фиш не е съобразен с разпоредбите на закона. Твърди се, че жалбоподателят не е могъл в по-ранен етап да оспори авторството на деянието, тъй като не е бил призован, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, а е узнал едва с връчването на обжалвания електронен фиш и наказващия орган не е събрал достатъчно доказателства за авторството на деянието, с което е нарушил разпоредбата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен издадения електронен фиш, тъй като жалбоподателят не е управлявал автомобила.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, в частта, в която се оспорва авторството на деянието. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща 1 представител и не заема становище по депозираната жалба Районна прокуратура - Русе, редовно призована, представител. не изпраща

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.02.2018г., в 14,22 часа, в град Русе, бул. „България“ до бензиностанция Лукойл, в посока Дунав мост, на GPS координати N:43.50.4776 EL:25.58.5572, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, № 003059047В97, фиксираща скорост, дата и час е било заснето МПС „Фолксваген Поло“, с рег. № Р 10 42 АК, собственост на жалбоподателя което пътно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 85 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с установена стойност на скоростта 82 км/ч. и превишение от 32 км/ч.

За така установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К № 2452191, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно средство е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.

В срока и по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не е била представена от 2 жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, декларация с данни за лицето, извършило нарушението.

В хода на производството по обжалване на наказателното постановление са събрани гласни доказателства, посредством разпита в процесуалното качество на свидетел на П.Р. С., чиито показания съдът кредитира, доколкото същите не се опровергават от останалите събрани в хода на производството доказателства и едновременно с това се намират в корелативно единство с писмените такива – епикриза, се установява, че на посочената в електронния фиш дата и час, не жалбоподателят, а братът на свидетеля и внук на жалбоподателя е управлявал автомобила.

От показанията на този свидетел и представената епикриза се установява, че жалбоподателят, който е на 87 години и е с прекаран инсулт, не е в състояние да управлява автомобил.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 05.02.2018г., 14:22:23 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП , собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и именно собственикът се наказва с наказанието, предвидено за 3 извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, собственикът на моторното превозно средство, в хипотезата, в която е предоставил същото на друго лице, разполага с изрично уредена в закона възможност, след като получи електронния фиш да подаде декларация, в която да посочи лицето, което е извършило нарушението, в която хипотеза издадения на собственика електронен фиш се анулира.

С оглед цитираните правни нороми не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че се касае за бездействие от страна на административнонаказващия орган във връзка с установяване на самоличността на лицето, управлявало автомобила, тъй като ако това лице е различно от собственика, именно собственика следва да има активно поведение и да представи, както изисква чл. 189, ал. 5 ЗДвП, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, а законът не вменява задължения на административнонаказващия орган, той по собствена инициатива да издирва дали автомобила е бил предоставен от собственика си на друго лице и кое е то.

В настоящия случай, жалбоподателят не упражнил това признато му по закон право. От събраните в хода на производството по обжалване на наказателното постановление гласни доказателства се установяват причините, във връзка с невъзможността да бъде представено СУМПС на лицето, което е управлявало автомобила и причините, поради които не е подадена декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, а именно, поради влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, същият не е имал възможност да посети КАТ и да депозира декларацията.

Въпреки, че от събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на свидетеля П.Р. С., които по своята доказателствена същност представляват косвени доказателства, тъй като свидетелят не е възприел пряко и непосредствено, че на посочената дата именно неговият брат е управлявал автомобила, а показанията на този свидетел представляват преразказ на твърденията на жалбоподателя, досежно това, на кого е предоставил автомобила на процесните ден и час, съдът намира, че не е опровергана придадената от законодателя доказателствена сила на издадения електронен фиш и правилно с оглед наличните по делото данни пред 4 административнонаказващия орган е ангажирана именно отговорността на жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Във връзка с възражението, за допуснато нарушение на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, същото не се поддържа в настоящото производство, а и на това възражение е даден отговор от Административен съд – Русе, с постановеното по делото решение, с което е върнато делото за ново разглеждане, като възражението е прието за неоснователно, тъй като редът за индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно средство е разписан в чл. 189, ал. 5 ЗДвП , а нормата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, се отнася за процедури по издаване на фишове за нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, и която процедура изисква на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, да се изпрати покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението и разликата между двете процедури е в техническото средство, с което е извършено заснемането на нарушението, като процедурите касаят отсъствие на контролен орган, а при първата и нарушител. Доколкото случая касае констатирано нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, е приложима процедурата по чл. 189 ал. 4 и ал.5 ЗДвП, поради което е неоснователно възражението за приложимостта, респективно за нарушаване на процедурата по чл.186, ал.4 ЗДвП.

Видно от представеното в касационното производство, при предходното разглеждане на делото писмено доказателство - епикриза от м.юни 2020г. за претърпян от жалбоподателя паренхиматозен мозъчен кръвоизлив в лява голяма мозъчна хемисфера, десностранна централна латентна хемипареза, в която епикриза са посочени и други придружаващи заболявания хипертонична болест III ст., лек когнитивен дефицит се установява и доказва, че жалбоподателят е в напреднала възраст - 87г. и предвид данните за неговото здравословно състояние, същите обективно не позволяват 5 управление на МПС и както към настоящия момент, така и в един продължителен предходен период, същият не е бил в състояние да управлява МПС. Липсват и данни за извършвани от жалбоподателя други нарушения по ЗДвП, което следва да обоснове извод, че същият е лице с изключително ниска обществена опасност, поради което са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК, субсидиарно приложим на основание чл. 11 ЗАНН, за изключване на наказателната му отговорност.

В същия смисъл е Решение на Административен съд – Русе от дата 04.08.2021г., постановено по КАНД № 193 по описа на съда за 2021г.

С оглед изложеното издадения електронен фиш следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от последния разноски за възнаграждение на един адвокат, в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 2452191, издаден от ОДМВР Русе, с който на СТ. П. СТ. , ЕГН: **********, с адрес град Русе, ул. ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П. СТ. , ЕГН:

**********, с адрес град Русе, ул. ***, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 1 АПК, СУМАТА в размер на 100,00 лева (сто лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.