Решение № 134 от 01.11.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 913/2020
- Вид
- Решение № 134
- Подписан
- 01.11.2021
- В сила
- 01.11.2021
- Състав
- Яни Георгиев Гайдурлиев, Цвета Живкова Попова, Ангел Димитров Гагашев
Цитирани разпоредби
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 134 гр. Бургас, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Яни Г. Гайдурлиев
Членове:
Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20202100600913 по описа за 2020 година С присъда № 106 от 17.07.2020 г., постановена по н.ч.д. № 4158/2019 г., Бургаският районен съд признал А. Д. С., ЕГН ********** за невиновна в това, че за времето от 5.08.2019 г. до 8.08.2019 г., от 16.08.2019 г. до 22.08.2019 г. и от 30.08.2019 г. до 5.09.2019 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление не е довела в дома на бащата Д. С. С., ЕГН **********, детето им Л. Д.С. за свиждане, с което не е изпълнила решение № 763 от 31.05.2017 г. по гр.д. № 1670/2017 г. по описа на Районен съдБургас, влязло в сила на 31.05.2017 г., поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата районният съд осъдил на основание чл. 190, ал. 1 НПК Д. С.
С. да заплати на А. Д. С. сумата от 600.00 лева, представляваща направени по делото разноски.
Недоволство срещу така постановената присъда е изразено от адв. Петър Димитров от БАК, повереник на частния тъжител Д.С.. Във въззивната жалба 1 се сочи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен, поради което се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата А.С. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и й бъде наложено съответното наказание. В Допълнително писмено изложение към жалбата са изложени съображения относно необосноваността на присъдата и неправилното приложение на материалния закон.
В съдебно заседание на въззивната инстанция повереникът и частният тъжител поддържат въззивната жалба и молят съда да уважи направените с нея искания.
Защитникът излага съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимата С. моли съда да потвърди присъдата, постановена от районния съд.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:
Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, въз основа на които делото е изяснено от фактическа страна. При направения собствен доказателствен анализ по силата на чл. 314 и чл. 316 НПК въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка:
По делото е установено, че частният тъжител Д.С. и подсъдимата А.С. са бивши съпрузи, като по време на брака им е родено детето Л. Д.С. с ЕГН **********. Гражданският брак между страните бил прекратен с решение № 763 от 31.05.2017 г. по гр.д. № 1670/2017 г. на Бургаския районен съд. С решението било утвърдено постигнато споразумение относно родителските права, режима на лични отношения, издръжката и местоживеенето на детето Л.. Съгласно споразумението родителските права по отношение на детето се предоставяли на майката А.С.. Бащата Д.С. трябвало да осъществява режим на лични контакти с детето Л., както следва: всяка четна седмица от месеца – от 08:00 ч. в понеделник до 08:00 ч. в четвъртък; всяка нечетна седмица от месеца – от 08:00 ч. в петък до 08:00 ч. в понеделник; рождените дни на детето родителите трябвало да празнуват заедно с него. При осъществяване на режима на лични отношения майката се задължавала да води детето в дома 2 на бащата (гр. Б., ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *) и да го взема от там в крайния час на свиждането. В утвърденото със съдебното решение споразумение изрично било упоменато, че местоживеенето на детето е в гр.
Б., както и че родителите ще вземат общи решения по въпросите, свързани с детска градина, училище, при постъпване в болница и др. Решението влязло в сила на 31.05.2017 г. (л. 6-8 от н.ч.х.д.№ 4158/19г.).
След развода частният тъжител и подсъдимата С. отново заживели заедно в квартира под наем, находяща се в гр. Б., ул. „***“ № *, ет. *, ап. *.
Отношенията помежду им не се подобрили, а скандалите зачестили. След поредния скандал и проявена вербална агресия от страна на Д.С. спрямо бившата му съпруга, подсъдимата напуснала жилището. Същия ден тя подала заявление срещу бившия си съпруг в Първо РУ на МВР-Бургас, с искане за предприемане на необходимите мерки спрямо С., който й нанасял психически тормоз, отправяйки към нея закани и заплахи за физическа саморазправа (л.
43). После взела дъщеря си от дома на свидетеля С. С. - баща на частния тъжител, и същата вечер заминала за родния си град В. без никакъв багаж.
На 6.08.2019 г. подс. С. заявила в Община Видин своя и на детето Л. нов настоящ адрес: гр. В., ул. „***“ № *, където се намирало жилището на нейната майка Н. К.. Незабавно след това тя изпратила уведомително писмо до тъжителя, с което му съобщила новия адрес (л. 9).
От 7.08.2019 г. здравословното състояние на детето се влошило – Л. била с температура 38.2 С, със силна болка в гърлото, сълзене и кашлица на пристъпи. Било й предписано домашно лечение в периода 9.08.2019 г.16.08.2019 г. (вж. Амбулаторен лист № 2748 от 9.08.2019 г. и медицинско направление от същата дата – л. 133 и л. 136). От 21.08.2019 г. детето отново било фебрилно и отпаднало, с хрема и болки в корема (вж. Амбулаторен лист № 1511 от 22.08.2019 г. – л. 132).
Поради здравословното състояние на детето и твърде голямото разстояние между градовете В. и Б. (около 600 км), подсъдимата не завела Л. в гр. Б., за да може бащата да осъществи лични контакти с нея през периодите от 5.08.2019 г. до 8.08.2019 г. и от 16.08.2019 г. до 22.08.2019 г.
Подс. С. не изпълнила задължението си съгласно решението по гр.д. № 1670/2017 г. и за периода от 30.08.2019 г. до 5.09.2019 г. Междувременно на 2.09.2019 г. тя депозирала искова молба в Районен съд - Видин за изменение 3 на местоживеенето на детето Л. и на режима на лични контакти на бащата Д.С. с детето (л. 150-153). По повод на молбата било образувано гр.д. № 2518/2019 г. по описа на Районен съд - Видин. С определение от 17.10.2019 г. по това дело районният съд постановил привременни мерки, като изменил местоживеенето на детето, определяйки същото на адреса на майката А.С. в гр. В., и определил нов режим на лични отношения на детето с бащата Д.С., като контактите през седмицата следвало да се осъществява на територията на гр. В. (л. 154-156).
От своя страна, веднага след получаване на уведомителното писмо за променения адрес на дъщеря си, Д.С. подал молба до Районен съд-Бургас за издаване на изпълнителен лист за режима на лични контакти между него и детето. Въз основа на издадения изпълнителен лист № 3404 от 13.08.2019 г. било образувано изпълнително дело № 742/2019 г. по описа на ДСИС при Районен съд - Бургас.
На 16.09.2019 г. Д.С. подал тъжбата против А.С., с която й било повдигнато обвинение по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Избожената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. К., С. С. и Н. К., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Вярно е, че с постановление от 15.08.2019 г. прокурор при РП-Бургас е отказал да образува досъдебно производство по преписка с рег. № 4310004907/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР-Бургас, образувана по повод подаденото на 4.08.2019 г. заявление от подсъдимата С.. Прокурорът е приел, че по преписката не са събрани данни за осъществен състав на престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. първо и трето вр. ал. 1 НК, като този извод е формиран въз основа на посочените в докладната записка по преписката обстоятелства, че не са били установени свидетели очевидци на инцидента и че към момента С. не е имала издадена заповед за защита от домашно насилие. В прокурорския акт обаче изрично е отбелязано, че ако изречените думи са били възприети от заявителката като закани и същите са възбудили у нея основателен страх от изпълнението им, то тогава би могъл да е осъществен съставът на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК, наказателното преследване за което се възбужда по тъжба на пострадалия (л. 51-52).
Посоченото постановление на БРП не налага промяна във фактическия 4 извод на съда, че причината подс. С. да напусне жилището в гр. Б. и да се премести да живее с детето Л. в родния си гр. В. било поведението на частния тъжител спрямо нея. В тази насока са показанията на свидетелката Р. К., съседка на тъжителя и подсъдимата. Според нейните показания след раждането на детето Л. почти всяка нощ бащата неистиво крещял, като „безумните крясъци и викове“ понякога били съпроводени с удари по предмети. Показанията на свидетелката не се отнасят само до минало време, както неоснователно се твърди във въззивната жалба. Свид. К. е заявила пред районния съд, че впоследствие се засилили още по-страшни скандали. След последния скандал свидетелката видяла от терасата си как А. хукнала по улицата с чанта на рамо и повече не я видяла. Това бил „последният ужасен ден“ (л. 87 гърба).
Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на свидетелката К., тъй като тя не е в близки отношения нито с частния тъжител, нито с подсъдимата – дори в контактите си с подсъдимата тя използвала учтивата форма на обръщение. Наред с това съдът не съзира съществени противоречия между показанията на тази свидетелка и показанията на останалите свидетели. Нещо повече, за правдивостта на показанията на Р. К. може да се съди от приложените по делото Амбулаторни листове № 33 от 5.02.2018 г. и № 109 от 30.04.2018 г., издадени на тъжителя Д.С.. В тях като основна диагноза е посочена Неврастения, а в графата Обективно състояние е отбелязано:„поляризация на афекта и повишена невротичност“ (л. 123-124).
Подсъдимата С. заминала с детето за гр. В. на 4.08.2019 г. вечерта и безспорно съзнателно не е изпълнила решението по гр.д. № 1670/2017 г. на БРС относно режима на лични контакти на частния тъжител Д.С. с детето Л. за периодите от 5.08.2019 г. до 8.08.2019 г., от 16.08.2019 г. до 22.08.2019 г. и от 30.08.2019 г. до 5.09.2019 г. По този начин деянията й формално са осъществили признаците на престъплението по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Настоящият съдебен състав споделя извода на първия съд, че обществената опасност на деянията е явно незначителна и затова те не са престъпни. При преценката за явната незначителност на обществената опасност на деянията съдът съобрази, че през месец август 2019 г. детето два пъти се е разболявало и предприемането на толкова дълги пътувания от гр. В. до гр. Б. и обратно не само не са били в негов интерес, но и биха поставили в риск здравето му. Самата промяна на местоживеенето на детето също е била в 5 негова полза, предвид честите скандали в дома на родителите му в гр.Б., което е могло да доведе до увреждане на психиката му. Не без значение е и обстоятелството, че подсъдимата не е целяла да преустанови поначало личните контакти на бащата с детето. Това ясно се илюстрира от последвалите й действия – още на 2.09.2019 г. тя подала искова молба в Районен съд - Видин за изменение на местоживеенето на детето Л. и на режима на родителските контакти на Д.С. с него, а след постановяването на привременните мерки подсъдимата по никакъв начин не препятствала срещите на частния тъжител с Л. (вж. показания на свид. Н. К.). Посочените обстоятелства налагат извод, че поведението на подс. С. е било подчинено в защита на интересите на детето, което в случая обуславя приложението на чл.
9, ал. 2 НК. Затова, като е признал подсъдимата за невиновна и я оправдал по повдигнатото й с тъжбата обвинение, районният съд е спазил материалния закон.
Въззивният съд не намери основания за отмяна на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна. Признаването на подсъдимата за невинна сочи на основателност на искането й за присъждане на направените от нея разноски по делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, подсъдимата С. е заплатила на защитника адв. Благой Потеров от БАК договореното възнаграждение за въззивното производство в размер на 800.00 лв. В съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК направените разноски в посочения размер следва да бъдат възложени на частния тъжител.