Определение № 379 от 01.08.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. П., 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20235200500392 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274 ал.1 т.1 във връзка с чл.124 ал.1 и ал.4 и чл.130 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на В.ски районен съд №347 от 06.06.2023г. постановено по гр.д.№20235210100342 по описа на съда за 2023г., с което е върната искова молба вх.№2056 от 19.04. 2023г. подадена от М. А. С., по която е образувано гр.д.№342/2023г. по описа на същия съд и е прекратено производството по делото.

В частната си жалба подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК ,с вх.

№3147 от 16.06.2023г. ищецът в производството М. А. С., с ЕГН-********** от гр.Д., с посочени настоящ адрес и телефон, чрез пълномощника си адв. И.

Г. П. от АК-П. поддържа, че обжалваното прекратително определение е незаконосъобразно и постановено при нарушени съдопроизводствени правила. Изводът на съда за недопустимост на иска се квалифицира като неправилен. Твърди се, че описаният в нотариалния акт имот предмет на покупко-продажба между страните с идентификатор *** е различен от този за който страните са се споразумели да бъде закупен, че имотът по нотариалния акт е на същия 6-ти етаж на сградата с административен адрес- гр.В., ул.“Н.Х.“ №9, но срещуположния в коридора, при съседи-от север-самостоятелен обект с идентификатор

1

/ИДН/***; от запад-външен зид, изток-коридор и юг-зид към стълбище, докато имотът за когото са водени преговори между страните и е постигнато съгласие за продажба, и който ищецът владее към момента е при съседи-от север- самостоятелен обект с ИДН-***; от западкоридор, от изток -външен зид и юг-зид към стълбище/виж схемата/. Твърди се, че в нотариалният акт е описан друг имот, който по местоположение и граници не съвпада с имота закупен от ищеца. Твърди се, че ответницата смущава правото му на собственост с фактически действия като отказва да се яви пред нотариус за да се поправи допусната в документа за собственост на ищеца грешка при индивидуализацията на имота; че тя е наясно, че подписът й е необходим, за да получи документ, удостоверяващ действително притежавания от ищеца самостоятелен обект и че последната не оспорва, че е получила продажната му цена, но че изисква заплащане на допълнителна сума пари за поправка на допуснатата и от нея грешка по небрежност. Твърди се още, че това си поведение ответницата косвено му пречи/на ищеца/ да упражнява в пълен обем на правото си на собственост, тъй като без нейното съдействие за поправка, ищецът не би могъл да получи схема на обекта и да се разпореди с него. И че именно тези обстоятелства обосновават правния му интерес да предяви иска за поправка на съвместно допусната грешка в нотариалния акт поради отказа на ответницата и за постановяване на съдебно решение като правно валиден документ установяващ безспорно кой е обектът който притежава. Моли да се отмени прекратителното определение и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпила е и втора жалба с вх.№3221 от 20.06.2023г. , подадена чрез ЕПЕП с напълно идентично съдържание с първата, от същото лице, на същото основание и за същото искане, чрез

Електронен пакет от пълномощника на жалбоподателя адв.И. П..

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред В.ски районен съд на дата 19.04.2023г. е инициирано исково производство чрез подадена искова молба с вх.№2056 от ищеца М. А. С., с посочени по делото ЕГН и адрес, и против К. Р. И., ЕГН-********** от гр.С., с искане за приемане на установено по отношение на ответницата К. Р. И., че ищецът е собственик на апартамент 126 с площ от 45.94кв.м. с

2 административен адрес, гр.В., ул.“Н.Х.“ №9, ет.6, ап.126, ведно с 0.58% от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на апартамента -запад-коридор, изток- външен зид; север-студио 127, и юг-зид към стълбището, който апартамент е обозначен с идентификатор

*** по КККР на гр.В.. Обстоятелствата на които се основава исковата претенция са, че по сключен между страните нотариален акт за покупко -продажба №29 от 15.02.2022г., том I, рег.№530, нот.д.№27/ 2022г. по описа на нотариус М.П., е придобил в собственост апартамент №126 с площ от 45.94кв.м., с адм.адрес гр.В.,ул.“Н.Х.“ №9, ет.6, ап.126 ведно с прилежащите 0.58% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на апартамента-запад-коридор; изток-външен зид, северстудио 127 и юг-зид към стълбище. Твърди се, че в нот. акт апартаментът №126 е посочен с погрешен идентификатор 10450. 502.651.2.126 по КККР , а не с действителния верен ИДН №***. Имотът бил закупен от продавачката и ответница по иска К. Р. И., придобила го също по покупкопродажба от 14.12.2018г., а пък праводателите й го придобили с н.а.№30 от 23.12.2005г.,том 6, н.д.№968/2005г. на нотариус Г.Х.. Изложено е, че с влизане в сила на КККР на гр.В. от 06.06.2018г. за същия имот -апартамент №126 бил отреден идентификатор ***, а не ИДН

***, като двата имота с посочените идентификатори били огледални-с една и съща площ, на едно и също ниво-6-етаж, но при различни съседи- СОС с ИДН *** е при съседи -запад-коридор-,север студио 127, изток външен зид, юг-зид към стълбище, а ИДН ***, при съседи-запад-външен зид, север-студио 134, изток-коридор, юг-зид към стълбище. Твърди се, че ответницата и праводателите й погрешно са се снабдили със схема на СОС с ИДН ***, вместо със схема на ИДН ***, и че имотът погрешно е вписан в документа за собственост на ответницата и в този на ищеца. Коментира се историята на съставените нотариални актове за процесния

СОС с

ИДН

***, от отстъпването на право на строеж през 2005г., изготвените в тази връзка строителни книжа, като според ищеца първата разпоредителна сделка касае СОС с идентификатор ***, и че в същност само този имот би могъл да бъде предмет на последващи прехвърлителни сделки-н.а №64 от 14.12.2018г. том I, рег.№ 1755, н.д.

№258/2018г. придобит от ответницата/ и н.а. №29 по н.д.№27/2022г. издаден 3 в полза на ищеца. Твърди се, че именно върху този имот ищецът упражнява фактическа власт получена от ответницата И. през 2022г. Сочи се, че предмет и на трите сделки, посочени в исковата молба е един и същ имот-апартамент №126 с ИДН ***, за което е издадено и удостоверение за идентичност №1 от 02.02.2023г., като за двата огледални апартамента, записвания има за другия имот СОС ***, като било записано в имотни регистър, че е собственост на трето лице Б.Р. АД , докато за ИДН ***, нямало никакви вписвания, а самият апартамент №126 бил вписан без идентификатор и като собственик бил обозначен ищеца, като към момента няма посочен собственик на СОС, означен с идентификатор ***.Ответницата отказала да се състави нотариален акт за поправка на съществуващия пред същия нотариус, като поставила условия за допълнително заплащане на още 5000евро поради скок на цените на имотите, с което ищецът не бил съгласен тъй като вече платил цената на процесния имот.

По повод оставянето на исковата молба без движение от исковия съд за обосноваване от ищеца на правия си интерес да предяви положителен УИС и да посочи действията, с които ответницата оспорва или смущава правото му на собственост на процесния имот-апартамент №126 с площ от 45.94кв.м. с ИДН ***, ищецът с допълнителна молба, е конкретизирал, че записването на имота с идентификатор е предвидено в чл.26 ал.2 от ЗКИР, който представлява уникален номер за еднозначно посочване на недвижимия имот за територията на Р България и че в издадения му нотариален акт за покупко-продажба №29 от 15.02.2022г. закупеният имот е индивидуализиран с друг идентификатор ***, докато ищецът закупил и бил въведен във владение в друг имот, с ИДН ***, като ответницата му смущава правото на собственост с отказа си да се яви пред нотариус за поправка на допусната грешка относно индивидуализацията на имота по КККР на гр.В. предмет на покупко-продажбата и че същата е наясно, че подписа й е необходим за да получи ищеца действително-притежавания от нето самостоятелен обект и че се касае за небрежност на продавача и грешката следва да бъде поправена, а отказът й за това му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост без нейното съдействие както и да се разпореди с него.

За да постанови връщане на исковата молба и прекрати производството 4 по делото исковият съд е приел, че ищецът не е изложил обстоятелства относно правия си интерес, сочещ на нужда от защита с предявяването на установителния иск за собственост без да са посочени фактически и правни действия от ответницата оспорващи правото му на собственост, както и че същата не се е разпоредила с имота , който е различен от притежавания от нея. Счита, че твърдяното несъответствие по КККР не поражда правен интерес от водене на установителен иск за собственост доколкото идентификаторът не бил негов индивидуализиращ белег и че съдебната практика приема, че индивидуализиращите белези с основно значение е местоположението и границите на недвижимия имот и че в исковата молба не се твърди, че ответницата е продала на ищеца имот който по тези белези е различен от този по нотариалния акт и на който е собственик отказвайки да се яви пред нотариуса, за да бъде поправена грешката. Съдът счита, че в случая е предявен иск за установяване на факти по чл.124 ал.4 от ГПК което представлявало недопустимост на иска.

Обжалваното определен е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната си компетентност и по предвидения процесуален ред и форма.

По същество обжалваното определение е неправилно.

Въззивната инстанция не споделя нито един от доводите изложени в прекратителното определение в което се приема липса на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост /ПУИС/ и че в същност се касае за установяване на факти с правно значение каквито не са посочени в закона -чл.124 ал.1 и ал.4 от ГПК.

Исковата молба е ясна, недвусмислена, има изискуемото се съдържание предвидено в чл.127 от ГПК при ясно и недвусмислено заявен петитум.

Ищецът иска да се приеме, че той е едноличен собственик не на имота с посочения в нотариалния акт с идентификатор ИДН ***, а на друг имот, който е огледален на този по всички индивидуализиращи параметри, освен точното му местоположение и съседите, а именно на имот с И Д Н ***. Освен посочените в мотивите на определението индивидуализиращи признаци /белези/ на имота, даването/записването/ на уникален и неповторим идентификационен номер на всеки недвижим имот 5 по реда на ЗКИР и по съответните одобрени КККР на съответното населено място, е също един от основните и съществени индивидуализиращи всеки имот характеристики, наред с местоположението и съседи. Това му място и значение не може да бъде оспорено или пренебрегнато по никакъв начин.

Това е особено важно в хипотеза на огледални недвижими имоти разположени на един и същ етаж в сграда и които напълно си съвпадат по всички индивидуализиращи ги признаци и частично по съседи, както е в случая.

Ищецът твърди, че не е станал собственик на имота, описан в нотариалния акт за собственост с посочения в него идентификатор, защото уговорките с ответницата подавач са били за друг апартамент, с друга конфигурация и други съседи. И най-вече, че ответницата след като знае за това, без основание и видима причина отказва да съдейства на купувача за отстраняване на допуснатата фактическа грешка в изповядвания нотариален акт за собственост, като се извърши поправка относно предмета на сделката с описване на действителните му характеристики включително и с посочения индивидуализиращ имота идентификатор. Нещо повече, според твърденията в исковата молба евентуално е налице елемент на изнудване от страна на продавачката за промяна на уговорената и вече заплатена продажна цена чрез нейното увеличаване с още приблизително около 10000лв /5000евро/ при положение, че апартаментът е продаден за 24000лв само преди една година и 5месеца /15.02.2022г./ или се иска неправомерно коригиране на продажната цена нагоре с близо 42%. Тоест, във всички случаи налице е правен интерес за ищеца да установи, че собственик не на имота описан в нотариалния акт, а на друг имот в който фактически е въведен във владение и за който са били водени преддоговорните преговори между продавач и купувач.