Решение № 69 от 17.03.2025, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Сандански, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200461 по описа за 2024 година и за да се произнеса, взех предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0339000667/15.08.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя П. П. Д., ЕГН - **********, с адрес – гр.

С****, ж.к.“Л****“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.343б, ал.1 НК не е наложено административно наказание, съответно е посочено като такова – „Глоба“ – 0 лева, а за второто нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП – на основание чл.179, ал.1, т.4, пр.5 ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 13 контролни точки.

Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е направено искане за неговата отмяна, като незаконосъобразно, мотивирана с твърдението на жалбоподателя, че са налице несъответствия с фактическата обстановка, както и налични съществени процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

За административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, и за Районна прокуратура – Сандански, уведомени по реда на чл.62, ЗАНН, представители не се явяват и не изразяват становище по спора.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 12.07.2024г. длъжностни лица при РУ – Сандански актосъставителят В. М., в присъствието на свидетеля М. Д., съставил на жалбоподателя А. С. GA № 1221468, затова, че на същата дата – 12.07.2024г. в 21.00 часа по ПП 1 Е 79 гр. Кресна, в района на км.397+100 до тир паркинг „Панорама“ в посока за гр. Благоевград, управлява поверения му товарен автомобил марка „Волво ФХ“ с рег. № ******, собственост на „Транс – Прогрес“ ЕООД гр. София и прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“ с рег. № **** собственост на „Транс - Прогрес“ ЕООД и при завой навлиза частично в насрещната пътна лента при насрещно движещ се лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***** с водач М. Д., ЕГН – ********** и пътник М. Ц. ЕГН – **********, като го принуждава да спре вдясно на пътното платно, като създава непосредствена опасност от ПТП при наличие на пътна маркировка М2. Водачът е тестван в присъствието на свидетелите, като пробата е показана водача - с Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM0698 с проба за алкохол № 05434 извършена на 12.07.2024г. в 21.02 часа, която отчела положителен резултат от 2,08 промила алкохол в издишания въздух. На водача е издаден и талон за медицинско изследване № 0169111.

Актът за административно нарушение бил съставен на място, предявен е на жалбоподателя, същия го разписал без възражения. В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник РУ към ОДМВР – Благоевград, РУ - Сандански, издал атакуваното Наказателно постановление № 24-0339-000667/15.08.2024г., с 2 което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.343б, ал.1 НК не е наложено административно наказание, съответно е посочено като такова – „Глоба“ – 0 лева, а за второто нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП – на основание чл.179, ал.1, т.4, пр.5 ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 13 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на актосъставителя М. и на свидетеля по акта Д., които потвърждават констатациите, отразено в акта за нарушение.

Съдът кредитира представените и приети на основание чл.281 от НПК писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между тях.

Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на актосъставителя М. и на свидетеля по акта Д., които потвърждават констатациите, отразени в акта за нарушение.

Съдът даде вяра на показанията на полицейските служители, които са категорични, че към момента на проверката жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение.

Посочените в НП фактически констатации се потвърждават от всички доказателства по делото, включително от показанията на свидетелите М., Д. и Ц., които са непротиворечиви, както помежду си, така и с останалите писмени доказателства. Направеното описание на установените нарушения съответства на законовото изискване за пълно описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са 3 съставени от компетентни лица, в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, актът е предявен лично на нарушителя и подписан от него.

На първо място – по отношение на нарушението, залегнало в пункт 1 от НП - административната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдът намира за установено следното:

Съотношението между наказателната и административно наказателната отговорност е регламентирано с разпоредбите на чл.32 ал.1 и ал.2, както и чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.Утвърден е принципа в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателни норми с един и същ обект на защита, наказателната отговорност да поглъща административнонаказателната.

Когато деянието засяга един и същ кръг на обществени отношения правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение или за престъпление. Не и за двете едновременно. Административнонаказателна отгоност следва да се носи, само ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно ТР №3/22.12.2015г. по т.д. №3/2015г. на ОСНК на ВКС т.3.1. деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност и в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита.

В настоящият случай, видно от приложените към делото материали от АНО, и по-конкретно от А. С. GA № 1221468 е, че на жалб.Д. е бил съставен акт за осъществени от него две нарушения, съответно: по чл.5, ал.3, т.1 и по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно е също от изискано и приобщено като доказателство по делото Протокол № 59/04.09.2024г., че по отношение на жалб.Д. има влязла в сила присъда – споразумение № 59/04.09.2024г. по НОХД № 467/2024г. по описа на РС – Сандански, с което на същия за престъпление по чл.343б, ал.1 НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 400 лева.

Същевременно с процесното НП на жалб.Д. за адм.нарушение по чл.5, ал.3, 4 т.1 ЗДвП не е наложено наказание, като единствено е посочено: „чл.343б, ал.1 НК – „Глоба“ – 0 лева“.

В този смисъл, възражението на жалбоподателя за нарушаване на забраната „че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление“, е неоснователно, досежно нарушението, залегнало в пункт 1 от НП, тъй като реално на жалб.Д. не е било наложено наказание, съответно: същия не е санкциониран по административен ред. Действително деянието по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, за което в случая не е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. е идентично с приетите за нарушени разпоредби на ЗДвП, посочени в състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, за което същия е осъден и му е наложено съответно наказание. Елементите от фактическия състав на престъплението съвпадат с елементите от фактическият състав на административното нарушение, поради което наказателната отговорност изключва административната. И именно поради тази причина АНО не го е санкционирал.

На следващо място – по отношение на нарушението, залегнало в пункт от НП - за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, съдът намира за установено следното:

При извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно постановление се установи, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила ограничило правото на защита на жалбоподателя. Съгласно трайната съдебна практика и правната теория, в съдържанието на А. и НП следва да бъде описано ясно и непротиворечиво изпълнителното деяние, в което се изразява извършеното нарушение с всички обективни признаци, характеризиращи същото. В настоящия случай посоченото изискване не е изпълнено по отношение описанието на нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП. В съдържанието на А. е описано единствено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Същевременно в НП освен посоченото нарушение е залегнало и второ такова, а именно по чл.6, т.1 ЗДвП. Последното води до липса на конкретизация на законовите разпоредби, които са нарушени и до несъответствие между фактическата обстановка в А. и тази в НП, досежно второто нарушение, и и не отговаря на разпоредбата на чл.42, т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които правни норми изискват задължителен минимум от реквизити и съответствие на 5 процесните актове в насока ясно, точно и пълно описание на законовите разпоредби, които са нарушени. Тези разпоредби са императивни и спазването им е не само абсолютно условие за формална изрядност, но е и условие за законосъобразност на издадения административен акт. Още повече, че в случая е налице абсолютно несъответствие между атакуваното НП и А. по отношение на второто вменено на нарушителя адм.нарушение, предвид факта, че в А. изобщо не е посочен състав на това нарушение - както словом, така и цифром, а същото за първи път е посочено в НП, което е абсолютно недопустимо и е в грубо нарушение на процесуалните правила.

Така издаденото наказателно постановление поставя в невъзможност съдът да прецени, какво всъщност е приел за установено от фактическа страна наказващия орган, респ. кое нарушение е приел, че е извършил жалбоподателя и по кой нормативен акт. Неясното описание на нарушението поставя в невъзможност и съда да извърши проверка на обосноваността на същото поради наличие на факти, указващи различни по своя характер изпълнителни деяния, визирани в различни нормативни акта. Още повече и, че в хода на съдебното следствие не бе установено по никакъв начин от свидетелските показания, жалбоподателя да е извършил нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, тъй като не бяха изложени никакви показания в тази насока, поради което остана и недоказано осъществяването на това деяние, както от обективна, така и от субективна страна.

Поради изложените доводи, наказателното постановление се явява незаконосъобразно в обжалваната му част и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора се явява и основателно искането за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата урежда друг ред за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл.78 от ГПК. Това е право на адвоката да претендира възнаграждение. Не се търсят реално направени от страната разноски, защото защитата е безплатна. За да упражни правото си за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да изпълни условие да представи писмен договор със страната, в което да е вписано някое от основанията по чл.38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. От събраните по делото 6 доказателства по несъмнен начин е установено, че на жалб.Д. е оказана безплатна адвокатска помощ, като в сключения договор за правна защита и съдействие е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание, в което е даден ход по съществото на делото адв.Г. изрично иска присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА вр. Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приложен и списък на разноските. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с Наредбата, а именно в размер на 300 лв.