Решение № 1085 от 19.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. Пловдив, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330203476 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от АИТ Интернешънъл транспорт ЕООД, седалище и адрес на управление : с. Милево, ул. 24 –та №10 против Електронен фиш № 8505306088 на Агенция Пътна инфраструктура, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл.187а, ал.2 т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. С жалбата се моли ел. фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е писмена молба, с която се поддържа подадената жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. Г., която счита, че ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.189ж, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 20.04.2022 г. в 12:20 ч. по път А-1 км 118+599 посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа е установено 1 движение на ППС влекач Ивеко АС 440 СТ ФП рег.№ *** с технически допустима максимална маса 20000 брой оси 2 екологична категория ЕВРО 6D в състав с ремарке с общ брой оси 5, с техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Марица, за което изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал. 1 т.2 от Закона за пътищата.

Нарушението било установено с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства - доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП, разрешение за строеж №57/14.06.2019 г., протокол за установяване годността за приема на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, свидетелство за регистрация на МПС, както и веществени доказателствени средства – снимков материал.

От приетия доклад от електронна система за събиране на данни и свидетелство за регистрация на МПС се установява, че собственик на описаното в ел. фиш МПС е дружеството жалбоподател.

Съгласно изготвения доклад е установено нарушение № DDECA6826A43620CE053041F160A841C за ППС влекач Ивеко АС 440 СТ ФП рег.№ *** с технически допустима максимална маса 20000 брой оси 2 екологична категория ЕВРО 6D в състав с ремарке с общ брой оси 5, с техническа допустима максимална маса на състава 44000, за което не е платена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.

Нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. първо от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал, както и като се вземе предвид, че длъжностните лица, проверяват създадените записи, то е изготвен и приложеният доклад.

След установяване на нарушението чрез съставяне на доклад е издаден и обжалваният ел. фиш. Същият съгласно чл.189 ж от ЗДвП следва да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 и чл.

28 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Обжалваният ел. фиш съдържа данни за дата, място, точен час на извършване на нарушението, рег. номер на ППС, собственика. Не се споделя оплакването за неяснота на мястото на нарушението. Същото е в достатъчна степен индивидуализирано. Не се споделя и оплакването, че ел. фиш няма дата на издаване. В разпоредбата на чл.189 ж от ЗДвП такова изискване не е 2 предвидено. За изясняване съставомерността на нарушението няма изискване да се посочва и рег. № на състава, а да се посочи общата техническа допустима максимална маса.

Неяснота се констатира относно това в какво се състои нарушението.

Посочената правна квалификация не може да помогне да се преодолее този пропуск. Изискването да бъде посочена нарушената норма има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. Описанието на нарушението е неясно, тъй като фактът, че е установено ППС в движение по платена пътна мрежа, за което няма платена дължима пътна такса, не внася яснота в какво се състои то - за това че собственикът на ППС е допуснал движение на такова ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на дължимата пътна такса или за това че не е заплатило дължимата пътна такса.

Описание на нарушението по предприетия от административнонаказващия орган начин, че „за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация“ не отговаря на изискванията за пълно и ясно описание на нарушението, тъй като словесно при описание на нарушението административнонаказвщият орган дължи да посочи в какво се изразява противоправното поведение и как е осъществено.

Само при пълно точно и ясно описание на нарушението по ясен и недвусмислен начин може да се направи извод за съответствие между описание на нарушението и посочената за нарушена правна норма. Така констатираният пропуск е от категорията на съществените, тъй като ограничава правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво се състои нарушението.

На следващо място санкцията за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена с електронен фиш, издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП .

Нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП /Нова - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г./ предвижда административнонаказателна отговорност за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Тази норма е действала и към датата на нарушението.

За издаване на ел. фиш на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в редакцията й с ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. е неприложима. Тази правна норма е от процесуалноправно естество, тъй като дава регламентация за реда по установяване на адм. нарушения и по налагане на наказания . Следователно това правило е част от процедура по ангажиране на административно наказателната отговорност на правните субекти.

Законодателят не й е придал обратно действие, поради което тя действа от датата на влизането й в сила занапред. По тази причина приложими са 3 нормите, действали към датата на извършване на твърдяното нарушение . С оглед липсата на друга законова норма, с която изрично да е предвидено издаване на електронен фиш за посоченото нарушение, съобразно изискванията на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, отговорността на нарушителя следва да се реализира с издаване на наказателно постановление, което в настоящия случай не е сторено. В тази връзка и независимо от приложените към преписката Заповед за утвърждаване на образец на ел. фиш № РД-11983/13.09.2021 г. към датата, на която е било извършено движението с ППС такава законова процедура не е била предвидена. Приема се, че процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност е опорочена и по тази причина е допуснато съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш.

На следващо място на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, за която е предвиден фиксиран размер. Според решение на СЕС по дело С61/23 г. член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане н а „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Директивата е акт, който обвързва по отношение постигането на даден резултат от държавите - членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат според чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Следователно въвеждането на ниво българска правна система на наказания с фиксиран размер противоречи на изискването за съразмерност по чл. 9а от Директивата и при подобно противоречие българският съд не следва да приложи националната правна норма.

С жалбата е направено и оплакване, че бил изтекъл срокът за наказателно преследване. Срокът по чл. 34, ал. 1 , изр. 2 ЗАНН е приложим само в случаите, в които административнонаказателното производство се образува по общия ред, указан в чл. 36, ал. 1 ЗАНН - със съставянето на АУАН. В отклонение на общото правило по чл. 36, ал. 1 ЗАНН, разпоредбата н а чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП предвижда за определени нарушения, установени и заснети от електронната система по чл. 167а, ал. 3, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Нарушенията се установяват от електронната система, а не със съставянето на ЕФ, поради което общите правила за производствата, започващи със съставянето на АУАН и приключващи с издаването на НП, са неприложими. С оглед търсената от 4 закона бързина и превенция производството за издаване на ЕФ е специфично и за него е неприложим срокът по чл. 34, ал. 1 , изр. 2 ЗАНН. Приложим е този по чл. 81, ал. 3 , във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - три години от извършване на нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, които да прекъсват давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. В случая обаче предвид направените изводи за това, че е опорочена процедурата по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а именно че е следвало съставянето на АУАН, а след него и на наказателно постановление, то не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При този изход на спора и при направено искане от страна на жалбоподателя в негова полза следва да се присъдят и сторените по делото разноски. Същият се е представлявал от юрисконсулт . С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер 80 лв.