Решение № 212 от 25.10.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Кърджали, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Николина Данева като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200651 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 25.06.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „И. по т.” гр.К., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „С. *****” ЕООД, ЕИК ***********, адрес ***********************, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.1, ал.1, предл. трето от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.335, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят „С. *****” ЕООД гр.********** намира наказателното постановление за незаконосъобразно, а наложената санкция за несправедлива. Твърди, че на 02.04.2024 г. с писмо с обратна разписка била изпратена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от 01.04.2024 г. На 03.04.2024 г. при опит за доставяне на единствения известен адрес на лицето, този по лична карта, било установено, че лицето се е преместило на друг адрес, но не е уведомило работодателя си за това. Съответно писмото с обратна разписка било върнато на работодателя. Дружеството се възползвало от всички възможности да се свърже с Б. М. И., но неуспешно. В тази ситуация това бил единствения начин да се прекрати едно нежелано правоотношение и да се подаде уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Считано от 01.04.2024 г. работното място на лицето било закрито и не се стопанисвало и управлявало от жалбоподателя. Моли наказателното постановление да бъде отменено, а при условията на евентуалност съдът да го измени, като квалифицира 1 извършеното деяние като маловажен случай по чл.415в от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА ГИТ.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2024 г. свидетелите П. Н.-Д. и Т. С. - инспектори в **************, извършили проверка по документи за спазване на трудовото законодателство на жалбоподателя „С. *****” ЕООД гр.*************. Проверявани били документи по осъществяване на трудовите правоотношения на лица, наемани от дружеството.

Свидетелите установили, че на 11.04.2024 г. работодателят „С. *****” ЕООД е уведомил ТД на НАП за прекратяване на Трудов договор № *****/22.01.2024 г., сключен с Б. М. И. с ЕГН **********, наета в предприятието на длъжност „продавач-консултант“, като по електронен път е изпратил уведомление съгласно образец - приложение № 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. В това уведомление работодателят посочил дата на прекратяване на договора 10.04.2024 г. и основание за прекратяване чл.330, ал.2, т.6 от КТ - едностранно и без предизвестие, без към посочената дата да е настъпил моментът на прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Уведомлението за прекратяване на трудовия договор между „С. *****” ЕООД и Б. М. И. било прието със Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх.№ *************/11.04.2024 г. в 12:47:05 часа, издадена от ТД на НАП.

Контролните органи констатирали, че в трудовото досие на работника не се съдържало писмено изявление от Б. М. И. или от „С. *****“ ЕООД, като страни по Трудов договор № ****/22.01.2024 г., за прекратяването му. Работодателят не представил издаден писмен акт за прекратяване на трудовия договор с дата на прекратяване 10.04.2024 г. Съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ, моментът на прекратяване на трудовия договор без предизвестие, каквото било това по чл.330, ал.2, т.6 от КТ, посочено в уведомлението за прекратяване, настъпвал от момента на получаване от страната по договора на писменото изявление за прекратяване.

Поради липсата на писмено изявление на страните по посочения трудов договор и/или на писмен акт на работодателя за прекратяването на договора, то към датата 10.04.2024 г. моментът на прекратяване на трудовия договор не бил настъпил. Жалбоподателят не трябвало да уведомява ТД на НАП с изпращане на уведомление относно прекратяване на трудовия договор, което сторил и уведомлението било прието видно от Справката на ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх.№ *************/11.04.2024 г. в 12:47:05 часа. Основанието за прекратяване на трудовия 2 договор, сключен с Б. М. И. било по чл.330, ал.2, т.6 от КТ - поради дисциплинарно уволнение на работника, наложено със Заповед № ****/01.04.2024 г. От работодателя обаче не било удостоверено връчване на заповедта на Б. М. И.. По този повод на 15.05.2024 г. свидетелката П. Н.-Д. съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.1, ал.1, предл. трето от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.335, ал.2 от КТ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана до „С. *****” ЕООД гр.************, връчена на 07.05.2024 г. На 17.05.2024 г. актът бил връчен по реда на чл.416, ал.3 от КТ - с препоръчано писмо с обратна разписка, изпратено на адреса на управление на дружеството-жалбоподател. Въз основа на така съставения акт, на 25.06.2024 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на „С. *****” ЕООД гр.************** било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.1, ал.1, предл. трето от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.335, ал.2 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели П. Н.-Д., Т. С. и К. С., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; Акт за установяване на административно нарушение от 15.05.2024 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Заповед № ****/01.04.2024 г.; известия за доставяне;

Покана от 30.04.2024 г.; Констативен протокол от 10.05.2024 г.; Констативен протокол от 13.05.2024 г.; Констативен протокол от 14.05.2024 г.; Протокол за извършена проверка изх.№ *********/30.04.2024 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 07.03.2024 г.; Трудов договор № ****/22.01.2024 г.; Длъжностна характеристика от 22.01.2024 г.; Опис на представени документи в ДИТ гр.Кърджали от 15.03.2024 г.; Работен график за м.01 и м.02.2024 г.;

Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх.№ ***********/11.04.2024 г.; Документ за заплати за м. януари 2024 г.; Документ за заплати за м. февруари 2024 г.; Работен график за м.03.2024 г.; Присъствена форма за м.03.2024 г.;

Идентификационна карта; Справка от ТР относно актуалното състояние на „С. *****” ЕООД; Сигнал от 01.03.2024 г.; Справка от Регистър на уведомления за трудови договори в Информационната система на ИА ГИТ, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.1, ал.1, предл. трето от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда задължава работодателя да уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите 3

(ТД на НАП) за прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1). Текстът на чл.335, ал.2 от КТ в т.3 предвижда, че трудовият договор се прекратява, при прекратяването без предизвестие - от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Работодателят „С. *****” ЕООД гр.************* на 11.04.2024 г. е подал до ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за прекратяване на трудовия договор на Б. М. И., без да са налице условията за това. Към посочената дата дружеството все още не е било връчило на работника издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, респ. не е било породено правното действие на чл.335, ал.2 вр. чл.330, ал.2, т.6 от КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие.

Задължението на работодателя да уведомява Националната агенция за приходите за обстоятелствата по чл.1, ал.1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда е предвидено, за да се създаде отчетност, сигурност и проследимост в регулираните обществени отношения, като създадената въз основа на уведомяването информация на свой ред се ползва и от органите на дирекциите „Инспекция по труда“ при осъществяване на дейност им. В този смисъл наличието на неправилно заявена и оттам на поддържана от НАП информация, която не отговаря на действителното състояние относно сключването, изменението или прекратяването на трудовите договори, нарушава охраняваните от КТ обществени отношения и препятства постигането на нормативно преследваните цели. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „С. *****” ЕООД гр.************* на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и 4 доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.