Решение № 1058 от 19.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. П., 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря С.И.М. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720101119 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника юрк. Т., срещу Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 400,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 17.06.2019 г. със “***“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., сумата 59,93 лв. - договорна лихва за периода от 17.06.2019 г. – 17.01.2020 г., сумата 483,94 лв. – обезщетение за забава за периода от 17.06.2019 г. – 12.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 3/03.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7100 по описа за 2024 г. на Районен съд - П..

В исковата молба се излага, че по електронен път между „***“ АД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който кредиторът предоставил на ответника сумата 400,00 лв., която последният се задължил да върне заедно с договорна лихва в размер на 36 % при ГПР 48,38% на 7 погасителни вноски, всяка в размер на 142,75 лв.

На 22.03.2024 г. с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, „***“ АД прехвърлило на ищеца вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1

***, сключен на 17.06.2019 г. с ответника. Твърди се, че по силата на изрично пълномощно от цедента ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление за извършената цесия, а в случай, че се приеме, че не е надлежно уведомен, следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба.

Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че не живее на адреса, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения от съда особен представител адв. Г., в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение по договор за кредит с ответника поради липсата на доказателства, че ответникът е изразил съгласие по електронен път с процесния договор за кредит и общите условия. Възразява длъжникът да е надлежно уведомен за извършената цесия. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, в който случай потребителят дължи връщане само на получената главница. Счита договорът за нищожен поради противоречие с добрите нрави. Възразява за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските за производството по делото.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „***“ ЕООД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение № 3/03.01.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 7100 по описа за 2025 г. на РС-П. срещу Д. Н. Г. за сумата 400,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № *** от 17.06.2019 г., сумата 59,93 лв. – договорна лихва за периода от 17.06.2019 г. до 17.01.2020 г., и сумата 483,94 лв. – законна лихва за забава за периода от 17.01.2020 г. до 12.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес.

С разпореждане от 12.03.2025 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, получено на 19.03.2025 г. На 24.03.2025 г. е депозирана исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен Договор за потребителски кредит от 17.06.2019 г., между „***“ АД като заемодател и Д. Н. Г. като заемател, по силата на който заемодателят предоставя на 2 заемателя кредит под формата на паричен заем съгласно условията на договора в размер на 400,00 лв. за срок от 7 месеца, с размер на погасителната вноска 142,75 лв., брой погасителни вноски 7, фиксиран годишен лихвен процент 36 %, при ГПР 53,17 %.

Съобразно приложения към договора погасителен план първата погасителна вноска е с падеж 17.07.2019 г., а последната 17.01.2020 г.

Представени са стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „***“ АД и потребителите.

Приложена е по делото разписка за извършено плащане от 17.06.2019 г. с наредител „***“ АД в полза на Д. Н. Г. с основание „паричен превод към EasyPay“ за сумата 400,00 лв.

Към исковата молба са приложени Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., пълномощно от „***“ АД в полза на „***“ ЕООД и уведомление за цесия от „***“ ЕООД, с което уведомява ответникът, че е придобило вземанията по договора за кредит.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Искът е предявен за установяване вземане на ищеца към ответника по заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „***“ АД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 400,00 лв. срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва в посочения размер, съответствие на клаузите на договора с императивните разпоредби на ЗПК, изпадането на заемателя в забава, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, както и че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете.

С отговора на исковата молба е наведено възражение от процесуалния представител на ответника, че представените с исковата молба доказателства са частни документи, изходящи от ищеца и нямат доказателствена стойност спрямо ответника.

Предвид липсата на подпис на ответника върху представените от ищеца договор за кредит и приложенията към него, с доклада по делото е указано на ищеца, че не сочи доказателство, че ответникът е изразил съгласие от разстояние със съдържанието на представения договор за кредит. Въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства за този факт.

3

С оглед изложеното, съдът намира, че цедентът не се легитимира като кредитор на ответника на основание представения договор за кредит, поради което не е могъл да прехвърли вземанията на ищеца с договора за цесия.

По изложените съображения предявеният е иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че ищецът се явява цесионер по процесния договор за кредит, то в конкретния случай липсват валидни договорни клаузи, от които да възникнат претендираните вземания по следните съображения.

Видно от договора, че в същия е посочено, че ГПР 53,17 /т. 1.5.9/, а в погасителния план е посочен ГПР 42,58 %. С оглед изложеното, от съдържанието му не може да се направи извод какъв е действителният размер на ГПР и по какъв начин е формиран. В случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.е. липсва яснота какъв е действителният ГПР по договора за кредит. Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 СЕС, с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички разходи по договора за кредит, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Предвид изложеното, неточно посоченият ГПР се приравнява по последица на липсващ посочен ГПР в договора за кредит, в противоречие с императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т 10 от ЗПК, а именно - същият е нищожен поради противоречие със закона. В този случай, на основание чл. 23 ЗКП кредитополучателят връща само чистата стойност на получения ресурс. От представената разписка обаче е видно, че цедентът е превел за изплащане чрез Изи пей сумата 400,00 лв., но липсват данни, че е получена от ответника.

На последно място, дори да се приеме, че разписката установява получаването на сумата от ответника на каса на Изи Пей /17.06.2019 г./, предвид липсата на съгласие от негова страна с договора и погасителния план, то тя е изискуема веднага, поради което вземането би се явило погасено по давност, каквото възражение е направено своевременно в отговора на исковата молба.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на 4

Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Предвид изхода на спора право на разноски се поражда за ответника, който не е представил доказателства за реалното им извършване, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 400,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 17.06.2019 г. със “***“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., сумата 59,93 лв. - договорна лихва за периода от 17.06.2019 г. – 17.01.2020 г., сумата 483,94 лв. – обезщетение за забава за периода от 17.06.2019 г. – 12.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 3/03.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7100 по описа за 2024 г. на Районен съд - П..