Решение № 169 от 14.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Русе, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Татяна Черкезова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20264500500223 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Т. И. И. от гр.Русе, чрез назначен особен представител адвокат К. Д., против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д. №311/2025г., с което съдът е уважил исковете с правно основание чл. 422 ГПК, като е признал за установено, че дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, сумата 613.38лв., формирана от неплатени месечни абонаментни такси, такси за потребление на мобилни услуги и неустойки по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г. и по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от които: сумата от 105,21 лева – непогасени задължения за абонаментни такси и такси за потребление за мобилни услуги /от които 42,44 лв., дължими за период 15.02.2022г. – 14.03.2022г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г. и по допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 11.01.22г. с предпочетен номер *** и 62,77 лв., дължими за период 15.03.2022г. – 14.04.2022г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и по допълнително споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен номер ***; сумата от 508,17 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г. и по допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 11.01.2022г. с предпочетен номер *** ведно със законната лихва върху главницата, считано 1 от 22.05.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д.№3383/2024г. по описа на РРС и е осъден да заплати на ищеца разноските за заповедното производството и за исковото. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което претенцията да се отхвърли изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции.

Насрещната страна „Йеттел България“ ЕАД гр. София /с предходно наименование Теленор България ЕАД/, представлявано от МС и ДК, чрез пълномощник адвокат Л. Г. в подадения отговор на въззивната жалба излага съображения за нейната неоснователност, като счита, че обжалваното решение е правилно и иска то да бъде потвърдено.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Решението е валидно и допустимо.

По заявление на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. И. И., по ч.гр.д. №3383/2024г. по описа на РРС е издадена заповед №1699/18.06.2024г. за сумата 613,38 лв., представляваща - 42.44 лева – абонаментни такси и такси потребление на мобилни услуги, дължими за периода 15.02.2022г. – 14.03.2022г. по: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г.; 62.77 лева – абонаментни такси и такси потребление на мобилни услуги, дължими за периода 15.03.2022г. – 14.04.2022г. по: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г.; 508.17 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.05.2024г. до окончателното им изплащане, както и сумите 25лв. заплатена държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на задължения по сключени между Т. И. И. и „ЙЕТТЕЛ България” ЕАД, ЕИК:

130460283 (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г., съгласно фактура №7336973204/15.06.2022г. за клиентски номер *** Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като е указано на кредиторът да предяви иск за установяване на вземането си.

2

Съобщението е връчено на 08.01.2025г., а искът е предявен на 17.01.2025г. В исковата молба за основание на различните вземания - за неустойка, абонаменти такси и услуги и разлика в цена на мобилни устройства се сочат от една страна договор и допълнително споразумение към договор и издадена фактура, в които са отразени различни по характер вземания, основани на различни договори и допълнително споразумение към единия от тях.

Посочено е от какви вземания се формира исковата сума 613.38 лв.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител адвокат К. Д. е оспорил основателността на исковете, с твърдение за нищожност на основание чл.26 ЗЗД на процесните договори за мобилни услуги, а в условията на евентуалност-за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е доказано от представените по делото доказателства съществуването на облигационни отношения между страните, съответно правата и задълженията на страните по тях, в претендираните за заплащане фактури са посочени потребените услуги, периода, за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Приел е, че в процесните договори и допълнителното споразумение към единия от тях са описани ясно и разбираемо съществените условия и задълженията на страните. Прието е, че като изправна страна, доставчикът е прекратил договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение, начислил е освен дължимите суми за потребените мобилни услуги и договорни неустойки, размерът и основанието за възникване на които при предсрочно прекратяване на услугите по инициатива или по вина на потребителя са уредени в изрични клаузи, с удебелен шрифт. Прието е, че начислената неустойка е компенсаторна договорна неустойка, дължима при прекратяване на договора по вина на потребителя, което обуславя интересът на кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението, поради което предвидената неустойка в размер, ненадхвърлящ три месечни такси не се основава на неравноправна клауза.

Обжалваното решение е правилно.

Страните са сключили Договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** и Допълнително споразумение към договор за предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер *** като и в двата акта са налице клаузи за неустойка, в които тя е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси.

Липсват доказателства, от които да се направи извод, че процесните договори за мобилни услуги са нищожни поради липса на съгласие, тъй като са подписани от жалбоподателя Т. И. и не са оспорени.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че договорните клаузи за неустойка не са нищожни. Според разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо последните да се доказват.

Неустойката е изрична договорна клауза, чийто съществен елемент е предварителната определеност на размера на обезщетението за 3 предполагаемите вреди от неизпълнението. Същата освен обезпечителна и обезщетителна функция, изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да я претендира и в случай, когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер. За да бъде уважен иск за неустойка, следва да се установи наличието на договорна връзка между страните, клауза за неустойка, както и неизпълнение на задълженията от страна на длъжника. В случая безспорно е налице договорна връзка между страните, породена от сключен Договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** изменен с допълнително споразумение от 11.01.2022г. и Договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** от 11.01.2022г. В раздел IІІ, т. 2 от допълнителното споразумение към договор за предпочетен номер *** и в общите условия от Договор за мобилни услуги за предпочетен номер *** страните са уговорили неустойка, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на посочения срок, по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число и приложимите ОУ, потребителят дължи за всяка СИМ- карта, по отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и б/ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги – такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Претендираният трикратен размер на таксите и частта от разликата в цената на устройството и заплатената такава към момента на предоставянето му, кореспондират със санкционния и обезщетителен характер на неустойката по смисъла на чл. 92 от ЗЗД и не са израз на несъответствие с присъщите й функции. Установено е по делото, че е налице неизпълнение на поетите с Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 11.01.2022г. задължения от страна на абоната - за периодично заплащане на дължимите от него абонаментни такси и услуги, които жалбоподателят частично не е платил, поради което е налице основание за ангажиране на отговорността му, респ. налице е основание за заплащане на уговорената в договора неустойка. В исковата молба изрично е посочено, че и двата договора за мобилни услуги са прекратени едностранно на 09.06.2022г. и именно на това обстоятелство кредиторът е основал вземането си.

Клаузите за неустойка не могат да бъде определени като неравноправни или вероятно неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като ищецът не основава претенцията си на уговорки, чието съдържание да разкрива значително неравновесие в правата на потребителя и търговеца по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП. Всички клаузи в договора са уговорени индивидуално и по начин, че ответникът-потребител е могъл да въздейства върху всяка негова клауза, респ., липсват данни в договорите да няма постигнато съгласие по съдържанието на някоя от клаузите. Не е налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който те са съставени, които да 4 затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят Т. И. е подписал договорите, следва несъмнен извод, че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието им /да ги прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването им. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договорите.

Ето защо, настоящата инстанция счита, че клаузите за неустойка не се явяват неравноправни и не противоречат на добрите нрави, тъй като кредиторът следва бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда при предсрочно прекратяване на договора е нереализираната печалба от доставчика на услугата, защото за целия срок на действие на договора, той би реализирал печалба от месечните такси, което би надхвърлило трикратния им размер.