Решение № 1653 от 24.11.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1653

Варна, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - IX състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИН

БОРИСОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20237050702136 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от А.К.А. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 2153-03-133/31.08.2023 г. на Директора на Териториално поделение – Варна на НОИ /ТП – Варна на НОИ/, с което, на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, вр. чл. 97, ал. 1, изречение първо, предложение последно от АПК, е отхвърлена нейна жалба вх. № 2112-03-388#27/01.08.2023г. срещу Разпореждане № **********/05.06.2023 г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, с което, на основание чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО, считано от 25.03.2022 г., й е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер.

В жалбата, и в уточняваща молба към нея, се релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречието му с материалния закон. Оспорва се определения от пенсионния орган начален момент на отпускане на пенсията с аргументи, че неизпълнението на условията на специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО не изключва приложението на общата норма на чл. 94, ал. 1 от КСО. Отправя се искане за отмяна на атакувания административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, с указания по тълкуването и прилагането на закона. Жалбоподателят претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/, за положения от нея труд по делото, като прилага копие на адвокатска карта.

В депозирано писмено становище жалбата се поддържа изцяло на посочените в нея основания.

Ответната страна – Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП – Варна на НОИ. Оспорва по основание и по размер претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С

ЕР № 2293/123/06.10.2020г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания, към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, на А.К.А. са определени 50% ТНР, с дата на инвалидизиране: 06.10.2020г., срок на инвалидността от 01.10.2021 г. за 1 година. Експертното решение е обжалвано от А., като с ЕР № 0192/016/25.01.2021 г. на НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, същото е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ЕР № 1083/061/27.04.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК, Общи заболявания, към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД на А.К.А. са определени 40% ТНР, дата на инвалидизиране: 06.10.2020 г., срок на инвалидността от 01.10.2020г. за 1 година. Във връзка с предприето обжалване на посоченото ЕР на ТЕЛК е издадено ЕР № 1493/143/02.08.2021 г. на НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, с което ЕР № 1083/061/27.04.2021 г. е потвърдено по всички поводи.

Експертно решение № 1493/143/02.08.2021 г. на НЕЛК е оспорено от А.К.А. по съдебен ред, по повод на което е образувано адм. дело № 1915/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, производството по което е приключило с прекратително определение № 2401/27.09.2021 г. на Административен съд – Варна, поради оттегляне на административния акт от неговия издател /НЕЛК/. С ЕР № 2114/239/17.12.2021 г. на НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, е отменено ЕР № 1083/061/27.04.2021 г. на ТЕЛК по оценката, СИ и ПУ на труд, и са потвърдени останалите поводи. На А.К.А. са определени 50% ТНР, дата на инвалидизиране: 06.10.2020г., срок на инвалидността до 01.10.2022 година.

След извършено преосвидетелстване, с ЕР № 92249/234/07.12.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина – Варна“ АД на А.К.А. са определени 50% ТНР, дата на инвалидизиране: 06.10.2020 г., срок на инвалидността до 01.12.2023 г.

Видно от приложеното към писмо от 25.08.2023 г. на НЕЛК известие за доставяне, А.К.А. е получила лично срещу подпис ЕР № 2114/239/17.12.2021 г. на НЕЛК на 02.02.2022 година. По делото не са налице данни същото да е обжалвано от А..

Със заявление вх. № 2112-03-388/25.03.2022 г., до ТП – Варна на НОИ А.К.А. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В заявлението е посочено, че има осигурителен стаж, придобит в друга държава – Австрия, както и че имената К.А. Б и А.К.А. са на заявителката. Приложени са медицински документи, включително и Експертно решение /ЕР/ на НЕЛК № 2114/239/17.12.2021 г., с което са й определени 50 % трайно намалена работоспособност /ТНР/.

С

Разпореждане № **********/05.06.2023 г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ на А.К.А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал 1 от КСО за 50 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано от 25.03.2022 г., със срок на инвалидността до 01.12.2023 г., в минимален размер, съгласно чл.75, ал. 4, т. 3 от КСО, в размер на 314,50 лева. От 01.07.2022 г., съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2022 г., пенсията е определена в минимален размер от 396,95 лева, до определянето на размера й по реда на КСО. Посочено е, че съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 пенсията се изплаща от 25.03.2022 г. в размер 314,50 лева, а от 01.07.2022 г. в размер 396,95 лева.

С жалба вх. № 2112-03-388#27/01.08.2023 г. А.К.А. е обжалвала Разпореждане № **********/05.06.2023 г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ по административен ред. С оспореното по съдебен ред Решение № 2153-03-133/31.08.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, вр. чл. 97, ал. 1, изречение първо, предложение последно от АПК, жалбата на А.А. е отхвърлена. Прието е, че А. е подала заявление в ТП – Варна на НОИ на 25.03.2023г., т.е. е пропуснала законоустановения едномесечен срок по чл.94, ал.3 от КСО, започващ от изтичане на срока за обжалване на ЕР /17.02.2023г./ Поради това, правилно длъжностното лице по чл.98, ал.1 КСО е отпуснало пенсията от датата на заявлението на А. – 25.03.2022г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – адресат на индивидуалния административен акт, в предвидените от закона форма и срок и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното

Решение № 2153-03-133/31.08.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ е издадено от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 вр. ал.

1, т. 2, буква „а“ от КСО.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в съответствие с изискуемата по чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. чл.

117, ал. 5 от КСО писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му в достатъчно подробен вид, позволяващ осъществяването на ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.

При извършената от съда служебната проверка не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне, като с решението си Директорът на ТП – Варна на НОИ е решил по същество отнесения до него въпрос, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Обжалваното решение, обаче, е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на КСО.

Между страните няма формиран спор по фактите. Спорният въпрос по делото, както е отбелязано и в оспореното решение, е свързан с определянето на датата, от която на А.К.А. следва да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО.

По аргумент от чл. 73, ал. 1, предложение първо от КСО, при пенсиите за инвалидност правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането.

Инвалидизирането, както и неговата начална дата, се установяват с експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, който орган извършва експертиза на работоспособността, а не по силата на прякото действие на закона. Оттук следва, че правото на пенсия за инвалидност се придобива от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, с което се установяват правнозначими факти за периода преди издаването му, в т.ч. и датата на инвалидизиране. Т.е., фактът на инвалидизиране придобива правно значение едва след като бъде установен като такъв в експертното решение. Ето защо, при пенсиите за инвалидност фактическият състав за упражняване на това право включва наличието на инвалидизиране с определена начална дата, влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК и подадено заявление пред съответното ТП на НОИ за отпускане на пенсията. В случая следва да се прави разграничение между придобиването на субективното правно на пенсия за инвалидност от неговото надлежно упражняване. С издаване на експертното решение възникналото право на пенсия е със завършен фактически състав и може да бъде упражнено. В този смисъл е формирана трайна съдебна практика – Решение № 4738 от 17.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 473/2022 г.; Решение № 6626 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2018 г.; Решение № 1473 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 237/2017 г.; Решение № 5970 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10979/2016 г.; Решение № 10399 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2015 г., Решение № 7828 от 30.06.2021г. на ВАС по адм. д. № 4691/2021г.

Съобразявайки изложеното, и в зависимост от момента на подаване на заявлението в сроковете по чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО, лична пенсия за инвалидност се отпуска в три хипотези: 1/ от датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК /чл. 94, ал. 3 от КСО/; 2/ от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата /чл. 94, ал. 1, изречение първо от КСО/, при пропускане на срока по чл. 94, ал. 3 от КСО; 3/ от датата на подаване на заявлението, ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото при пропускане на сроковете по чл.

94, ал. 3 от КСО и чл. 94, ал. 1, изречение първо от