Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 955 от 13.10.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 481/2023
Вид
Определение № 955
Подписан
13.10.2023
В сила
08.11.2023
Състав
Мария Велкова

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. Русе, 13.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20234500100481 по описа за 2023 година

Производството е по чл.118 от ГПК във вр.чл.119, ал.3 от с.з.

Делото е образувано въз основа на искова молба от Р. И. М. от гр.Русе против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София, ЕИК 203670940 за установяване погасяването на вземания на ответника по издадени заповеди за изпълнение на парично задължение- предмет на изп.д.№ 20138310400491 по описа на ЧСИ М. М. рег.№ 831 на КЧСИ.

В срок ответникът Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София, ЕИК 203670940 е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, в който е направил възражение по реда на чл.119, ал.3 от ГПК- за неподсъдност на спора на РОС.

Съдът като съобразява доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Възражението изхожда от процесуално легитимирано лице, направено е в законоустановения срок, поради което е допустимо.

Разгледано по същество възражението за неподсъдност на спора на Русенския окръжен съд се явява основателно.

Производството е образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПКза установяване недължимост на вземане по издадени заповеди за изпълнение.

Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение, обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на 1 изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти като в случая ищцата в качеството й на длъжникт е навел доводи, че вземането на взискателя е погасено с оглед настъпили нови факти.

В исковата молба при определяне подсъдността на спора ищцата се е позовала на разпоредбата на чл.113 от ГПК.

С оглед характера на предявеният иск настоящият състав счита, че същият не е потребителски по смисъла на чл.113 от ГПК, поради което по отношение на местната подсъдност следват да намерят приложение общите правила. Съгласно чл.105 от ГПК местно компетентен да разгледа спора е съдът по седалището на ответника, поради което и наведеното от последния възражение по чл.119, ал.3 от ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено.

Производството пред Русенският окръжен съд следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на СГС по компетентност.

По изложените съображения и на основание чл.118 от ГПК във вр.чл.119, ал.3 от ГПК вр.чл.105 Русенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 481/2023 г. по описа на РОС пред Русенския окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на СГС по подсъдност.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Да се връчи препис на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 2