Определение № 955 от 13.10.2023, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 481/2023
- Вид
- Определение № 955
- Подписан
- 13.10.2023
- В сила
- 08.11.2023
- Състав
- Мария Велкова
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 955 гр. Русе, 13.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Велкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20234500100481 по описа за 2023 година
Производството е по чл.118 от ГПК във вр.чл.119, ал.3 от с.з.
Делото е образувано въз основа на искова молба от Р. И. М. от гр.Русе против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София, ЕИК 203670940 за установяване погасяването на вземания на ответника по издадени заповеди за изпълнение на парично задължение- предмет на изп.д.№ 20138310400491 по описа на ЧСИ М. М. рег.№ 831 на КЧСИ.
В срок ответникът Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.София, ЕИК 203670940 е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, в който е направил възражение по реда на чл.119, ал.3 от ГПК- за неподсъдност на спора на РОС.
Съдът като съобразява доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:
Възражението изхожда от процесуално легитимирано лице, направено е в законоустановения срок, поради което е допустимо.
Разгледано по същество възражението за неподсъдност на спора на Русенския окръжен съд се явява основателно.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПКза установяване недължимост на вземане по издадени заповеди за изпълнение.
Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение, обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на 1 изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти като в случая ищцата в качеството й на длъжникт е навел доводи, че вземането на взискателя е погасено с оглед настъпили нови факти.
В исковата молба при определяне подсъдността на спора ищцата се е позовала на разпоредбата на чл.113 от ГПК.
С оглед характера на предявеният иск настоящият състав счита, че същият не е потребителски по смисъла на чл.113 от ГПК, поради което по отношение на местната подсъдност следват да намерят приложение общите правила. Съгласно чл.105 от ГПК местно компетентен да разгледа спора е съдът по седалището на ответника, поради което и наведеното от последния възражение по чл.119, ал.3 от ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено.
Производството пред Русенският окръжен съд следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на СГС по компетентност.
По изложените съображения и на основание чл.118 от ГПК във вр.чл.119, ал.3 от ГПК вр.чл.105 Русенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 481/2023 г. по описа на РОС пред Русенския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане на СГС по подсъдност.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 2