Решение № 60 от 29.01.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. К., 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20255510102038 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК.

Ищецът действащ лично и със съгласието на З. С. Г. като майка и законен представител твърдят, че с решение №32/02.02.2022 г. по гр.д.

№2371/2021 г. по описа на PC-К. е изменена издръжката по гр.д.№4881/2016 г. по описа на РС-Стара Загора и ответникът е осъден да му заплаща 250 лв. месечна издръжка, считано от 27.07.2021 г. Освен тази сума ответникът не е поемал не само финансови, но и каквито и да било други ангажименти към него. Всички грижи по неговото отглеждане и възпитание поела изцяло майката, която работела в „*** гр.К. на длъжност „шлосер” със средно‐ месечното брутно възнаграждение е около 1590 лв. Това били единствените им доходи. Въпреки, че дъщеря им вече е пълнолетна, все още живее при тях и се налага понякога да се отделят средства и за нея. Майката плащала всички разходи и консумативи за жилището като особено трудно било през зимния период, през който голяма част от доходите й отивали за отопление. С издръжката, която ответникът следвало да плаща по решение №32/02.02.2022г. по гр.д.№2371/2021 г. по описа на РС- К. било невъзможно да се задоволят настоящите нужди на непълнолетния М.. Ответникът я плащал редовно, но сумата била крайно недостатъчна, за да може майката да се справя сама с отглеждането му. М. на 14 г. е ученик в 8 клас в „***” гр.К., поради което нуждата от средства за покриване на ежедневните разходи, лични и такива свързани с обучението му значително се увеличили. Сама закупувала целият набор от учебни помагала, тетрадки и др.пособия, необходими за учебната година. Дрехите и обувките вече се налагало да закупуват предимно от магазини за възрастни, които били значително поскъпи от детските. Обичал да спортува, като вече седем години тренирал футбол във ФК „***” - К., за което отделно заплащали по 60 лв. на месец.

Отборът имал срещи, които се осъществявали в други градове - София, 1

Пазарджик, Панагюрище, Шумен и др., което налагало допълнителни разходи за транспорт и хотел. Синът им вече искал да излиза и да се среща с приятели, да разполага с мобилен телефон и др., което било нормално за неговата възраст и допълнително ангажирало финансово. Учебната ангажираност, тренировките по футбол, както и социалния живот налагали ежедневно да се отделят все повече средства, не по-малко от 10 лв. на ден, без да се включват сумите за дрехите и обувкитe му. Към момента сумата, която ответникът плаща за издръжката била крайно недостатъчна и по-ниска от определения минимален размер за страната. От друга страна той от дълги години работел в Англия, където стандартът на живот бил значително по-висок от този в страната и получава високи доходи. Молят съда да постанови решение, с което да измени присъдената с Решение №32/ 02.02.2022 г., постановено по гр.д. № 2371/ 2021 г. по описа на РС-К. издръжка, като осъди ответника да заплаща на непълнолетния М. С. Н. роден на 20.07.2011 г. действащ със съгласието на своята майка З. С. Г. с ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от датата на подаване на исковата ни молба до настъпване на законни основания за промяната или прекратяването й, до 5 - то число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът не оспорва иска по основание, а оспорва неговия размер. Признава основателността на иска до размер на 350лв., която сума можел да си позволи да плаща, макар и със сериозни затруднения.Позовава се на чл.143, ал.2 от СК и чл.142, ал.2 от СК, както и че нуждите на лицето, което имал право на издръжка, се определяли съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и т.н.

Присъдената издръжка следвало да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето.Ако майката желаела да осигури висок стандарт на детето, това не давало основание да претендира издръжка лукс, която в претендирания размер от 600 лв. се явявал значително висок размер като претенция, още повече, че издръжката за децата се дължала и от двамата родители. Твърди, че не притежава недвижими имоти, влогове и банкови сметки или друго имущество, с което да може да реализира доходи за задоволяване на всички потребности на сина си. Сочи, че преимуществено живее и работи в Англия, но доходите му били около линията на бедност в Англия за 2025 г. Работата му била свързана с изграждане на електрически инсталации, но нямал постоянна работа, тъй като не бил на трудов договор, а бил физическо лице-търговец и под изпълнител на поръчки от други фирми Средно месечният му доход бил около 3000 британски лири месечно.

Заплащал месечно по 216 лири данък, месечен наем в размер на 1650 британски лири, както и консумативи- ток, газ и вода около 250 британски лири месечно. Живеел на съпружески начала с Р.И.К., с която имали родено на 03.08.2017 г. дете Б. С. Н.. По тази причина не можел да заплаща издръжка в размер по-висок от 350лв. месечно за непълнолетния си син М., тъй като същата ще му създава особено затруднение. Въпреки това, като отговорен родител заявява, че е съгласен да плаща издръжка в размер на 350 лв. месечно за детето си М., макар и с цената на много лишения от негова страна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

2

Съгласно представеното копие на удостоверение за раждане непълнолетният ищец М. С. Н., с ЕГН-**********, роден на 20.07.2011 г. е с родители: З. С. Н.а, с ЕГН-********** и С. Н. Н., с ЕГН-**********.

От приложеното гр.д.№2371/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че бащата С. Н. Н., с ЕГН-********** е осъден да заплаща на детето М. С. Н., с ЕГН-********** чрез З. С. Г., с ЕГН-********** като майка и законен представителка месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 27.07.2021 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. При постановяване на решението детето М. е бил на 11 години и 7 месеца.

По настоящем непълнолетният ищец М. С. Н. е на 14 години и през учебната 2025/2026 учебна година е ученик в 8а клас на *** в гр.К.

/удостоверение изх.№1277/06.08.2025 г./.

Съгласно представеното удостоверение за доходи изх.№93-04-168/05.08.2025 г. средно месечният доход на майката З. Г. от трудово правоотношение за периода една година назад от подаване на исковата молба е 1612.05 лв.

По делото е представен социален доклад на ДСП-К., съгласно който преките и непосредствени грижи за детето М. се осъществяват от майката З.

Г., която адекватно задоволява потребностите на детето. Становището на отдел“Закрила на детето“ К. е, че в интерес на непълнолетния е да бъде присъдена издръжка в размер, гарантиращ качествено задоволяване на неговите базисни потребности и съобразно съществуващия жизнен стандарт в страната.

Представени от ищеца и приети по делото са копия на фактура №0550001257/02.09.2025, фактура

№2699016028/13.11.2025, фактура

№2698877056/31.10.2025г.,

2008155006/

07.08.2025г., фактура

№**********/02.05.2025г., 4бр. фискални бонове издадени в периода от 25.06.2025г. до 28.05.2025г., 2бр. фискални бонове от 28.08.2025г. и 06.09.2025г., 4бр. фискални бона издадени на 20.03.2025г. и 30.05.2025г., 3бр. фискални бона 29.05.2025г., 25.08.2025г. и 28.08.2025г., 2бр. фискални бонове от 20.03.2025г. и 25.06.2025г., 2 бр. фискални бона от 28.08.2025г. и 10.05.2025г.

От удостоверение за раждане /л.28 на делото/ се установява, че С. Н. Н. и Р.И.К. са родители на детето Б. С. Н., роден на 03.08.2017 г.

В декларация от 13.01.2026г. на Ружа Кирова декларира месечните си доходи.

Представени от ответника и приети по делото са следните документи на английски език с превод на български език: месечни справка на доходите на С. Н. за периода м.04.2025 г.- м.10.2025 г. , договор за наем на недвижим имот, сметка за местен данък за 2025/2026 г., извлечения от месечни сметки за ток, месечни сметки за газ и месечни сметки за вода, препис-извлечение на вземане от училище „Хейзълууд“- спортен клуб „Уинчмор“ на английски с превод на български, препис-извлечение от Договор за условията на труд, препис-извлечение от Агенция „Приходи и митници“ на негово величество.

С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. За да бъде уважен искът за изменение на издръжка на дете е достатъчно наличието на една от двете алтернативни предпоставки: трайно съществено изменение 3 на нужди на издържаното дете или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице / т.19 от ППВС №5/16.11.1970 г./. От постановяване на предходната издръжка са изминали повече от три години, а и с това са се изменили/увеличили базовите нужди на детето М., респективно увеличили са се разходите, необходими за тяхното удовлетворяване. Увеличен е и минималният размер на издръжката, която родител дължи на ненавършило си пълнолетие дете, който размер за 2024 г. е 233.25 лв. /119.26 евро/, за 2025 г.

-269.25 лв. /137.67 евро/ и за 2026 г.- 303.25 лв. /155.05 евро/, предвид увеличеният размер на минималната работна заплата за Р.България, която за 2025 г. е 1077 лв., а от 01.01.2026 г. е 620.20 евро / 1213 лв.

Майката на непълноления ищец работи по трудово правоотношение и реализира доходи над минималната работна заплата за страната. Бащата живее с новото си семейство във Великобритания, където работи и реализира доходи.

Доходите на ответника и на съжителката му следва да бъдат преценени с оглед минималната заплата за Великобритания, която за 2025 г. е 1735 паунда /1980 евро, тъй като заедно отглеждат малолетното си дете Б..

Изхождайки от правната природа на издръжката на ненавършилите пълнолетие лица, която е абсолютно задължение на родителите, което не независи от трудоспособността им и липсата на имущество- арг. чл.143, ал.2 от СК, както и всички установени по делото обстоятелства съдът приема, че са налице предпоставките на чл.150 от СК за увеличение на размера на определената по гр.д.№2371/2021 г. по описа на РС-К. месечната издръжка на детето М.. При определяне размер на издръжка преди всичко следва да се изходи от правната й същност- доставяне на средства за съществуване на нуждаещото се от издръжка ненавършило пълнолетие лице. Издръжката по чл.143 от СК се определя според обикновените нужди на детето, които се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, възраст, нуждите от получаване на образование и задоволяване на неговите потребности от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания. В случая не са наведени доводи, а и ангажирани доказателства за специални, трайни нужди у непълнолетният ищец по-големи от обичайните за дете на неговата възраст.

Както майката, така и бащата са здрави и в трудоспособна възраст като не се твърди, а и не се доказа основателна причина за невъзможността им да реализират доходи в размер поне на средната заплата, включително да работят допълнително, за да осигурят по-добър стандарт на сина си. От необходимите средства за издръжка, предвид възрастта и нуждите на непълнолетното дете, доходите на родителите, при съобразяване с обстоятелството, че ответникът участва в месечната издръжка и на друго малолетно дете, както и разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира, че ответникът следва да заплаща месечна издръжка на непълнолетният М. в размер на 380 лв. /194.29 евро/, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите следва да бъдат осигурени от майката. Искът в частта над уважения размер 380 лв. /194.29 евро/ до претендираните 600 лв. /306.78 евро/ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва чл.146, ал.1 от СК.