Решение № 399 от 03.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000501059 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение № 1487 от 14.03.2024 г. , постановено по гр. д. № 7439/2023 г. на Софийски градски съд, ГО I-18 състав, е отхвърлен предявеният от „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 79 243 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – лишаване от ползването на иззетия от ищцовото дружество л . а . „Toyota Land Cruiser“, рама № JTEBZ29J300135054, с ДКН ********, за периода от 16.11.2017 г. до 06.01.2022 г., поради неоснователното му задържане като веществено доказателство по ДП № 295/2009 г. на СДВР, пр. пр. № 5404/2009 г. на СРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че част от мотивите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото. Поддържа, че съдът не е съобразил и специфичните функции на Прокуратурата на РБ по ръководство и надзор на досъдебното производство. Поддържа, че мотивите на съда са 1 непълни и постановени при неправилна преценка на доказателствата и закона.

Счита предявеният иск за доказан по основание и размер. Моли въззивният съд, след като съобрази оплакванията в жалбата, да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания отговор.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността т о й е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – София намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД против Прокуратурата на Република България за заплащане сумата от 79 243 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – лишаване от ползването на иззетия от ищеца л.а. „Toyota Land Cruiser“, рама № JTEBZ29J300135054, с ДКН ********, за периода от 16.11.2017 г. (датата на изземването) до 06.01.2022 г. (датата на връщането), който бил иззет като веществено доказателство по ДП № 295/2009 г. на СДВР, пр. пр. № 5404/2009 г. на СРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна не се спори, а и от събраните по делото доказателствени средства се установява, че процесният л.а. „Toyota Land Cruiser“, рама № JTEBZ29J300135054, с ДКН ******** е бил задържан на 13.08.2008 г. от служители на Национална служба полиция - МВР София поради интервенция върху рамата. Образувано е ДП № 295/2009 г. на СДВР, пр. пр. № 5404/2009 г. на СРП за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител за това, че в нарушение на установения за това ред е заличил и подправил идентификационен номер на МПС „Toyota Land Cruiser“ с ДКН ********. Наказателното производство е спряно с Постановление на СРП от 30.09.2009 г. на основание чл. 244 , ал. 1, т. 2 НПК поради неустановяване на извършителя. В рамките на това производство процесният автомобил е иззет и приобщен като веществено доказателство и върнат на ищеца с Постановление от 30.01.2017 г. на прокурор при СРП.

Видно от справка в ТР, приета и неоспорена като писмено доказателство пред първа инстанция, ищецът „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД, с предишно наименование „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е търговско дружество, чиято основна търговска дейност е свързана с предоставяне на автомобили под наем. Ищецът предприел действия по регистрация на процесния автомобил, при което на 16.11.2017 г. в КАТ-СДВР автомобилът бил отново задържан като веществено доказателство заради същата интервенция върху рамата. Задържането на процесния лек автомобил било докладвано по старото 2 досъдебно производство № 295/2009 г. на СДВР, пр. пр. № 5404/2009 г. на СРП и то било възобновено, с цел установяване виновното лице, извършило интервенцията върху рамата. С Постановление на СРП № 5404/2009 г. от 28.01.2019 г. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 295/2009 г. по описа на СДВР, поради изтичане давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК за възбуждане наказателно преследване спрямо конкретно лице за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК.

Въпреки прекратяване наказателното производство процесният лек автомобил не бил върнат на ищеца, тъй като съгласно чл. 113 НПК моторното превозно средство следва да бъде пазено до решаване въпроса за собствеността му.

Видно от представените пред СГС постановления на прокурор от СРП от 25.04.2018 г. и 11.09.2018 г., и двете потвърдени по реда на инстанционния прокурорски контрол, прокуратурата е отказала да върне на ищеца иззетия като веществено доказателство по наказателното производство автомобил. С Определение № 1729/25.11.2021 г., постановено по ч.н.д. № 5993/2021 г. на Софийски районен съд, НО, 93 състав, съдът на основание чл. 111 , ал. 3 НПК е уважил молбата на „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД за връщане на иззетия лек автомобил, а фактическото му получаване от ищеца е станало на 06.01.2022 г., видно от приетата и неоспорена като писмено доказателство пред първа инстанция разписка от 06.01.2022 г. от СДВР за предаване на л.а. във фактическата власт на ищеца. Установява се, че за периода, твърдян от ищеца и за който претендира обезщетение за имуществени вреди – от 16.11.2017 г. до 06.01.2022 г., процесният лек автомобил „Toyota Land Cruiser“ е бил задържан от Прокуратурата като веществено доказателство по наказателното производство.

По делото са приети като доказателства 4 броя запитвания от трети лица до ищеца от 20.08.2018 г., 7.02.2019 г., 20.12.2019 г. и последното без дата, с които се изразява интерес от дългосрочен наем на автомобил с характеристиките на процесното МПС.

Съгласно заключението на Съдебно автотехническата експертиза, прието и неоспорено пред първа инстанция, общият размер от месечните наеми на автомобил като процесния за периода от 16.11.2017 г. до 06.01.2022 г. възлиза на стойност 79 243 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна предявеният иск за основателен и доказан. Изложените фактически твърдения и основаният въз основа на тях петитум сочат на състава на непозволено увреждане, но не покриват нито една от специалните хипотези на Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ). Поради това, за причинените вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица извън случаите на този закон, държавата ще следва да отговаря на общо основание, каквото е това на чл. 7 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 49 ЗЗД, уреждащ основната хипотеза на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за вредите, 3 произлезли при или по повод извършването на възложената от него работа.

В конкретния случай вредата е причинена чрез изземване от ищцовото дружество на л.а. „Toyota Land Cruiser“, рама № JTEBZ29J300135054, с ДКН ******** като веществено доказателство, съчетано с бездействието по неговото връщане. Тъй като отнемането на процесния автомобил е извършено в досъдебната фаза на наказателния процес, който се ръководи и контролира от прокуратурата, то тя следва да отговаря за всички вреди от това.

Прокурорът ръководи досъдебното производство и решава всички възникнали въпроси, включително тези относно доказателствата. Събирането им е подчинено изцяло на преценката на прокурора, тъй като той е субектът, който ще доказва обвинението пред съда. Прокурорът, освен че ръководи досъдебното производство, в съдебната фаза е представител на обвинението.

Той е единственият орган на досъдебното производство, който може да иска разрешение от съда за извършване на действия по разследването, които са съпроводени с посегателство над правата и законните интереси нa гражданите (претърсване, изземване, освидетелстване, задържане и изземване на кореспонденция). Уредбата е продиктувана от разбирането, че ако прокурорът прецени, че съответното действие не го ползва при доказването на обвинението и разкриването на обективната истина, той не би сезирал съда със съответното искане. Когато се изземва и задържа вещ като веществено доказателство в досъдебното производство, същата подлежи на връщане на правоимащото лице след приключването на цялото наказателно производство.

Съгласно чл. 109, ал. 1 НПК веществени доказателства са „предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от прест ъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.“ От цитираната дефиниция следва, че във всички случаи вещите, иззети като веществено доказателство, следва да са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство. Предвиденият в чл. 111, ал. 1 НПК принцип е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. В случая, с Постановление на СРП № 5404/2009 г. от 28.01.2019 г. е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 295/2009 г. по описа на СДВР, поради изтичане давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК за възбуждане наказателно преследване спрямо конкретно лице за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК.

Със същото постановление прокуратурата отказва да върне процесния л.а.

„Toyota Land Cruiser“, рама № JTEBZ29J300135054, с ДКН ********, на ищеца, твърдейки на основание чл. 113 НПК , че е налице спор за собственост върху процесния автомобил. Същият бива окончателно предаден във фактическата власт на ищеца едва на 06.01.2022 г., след като с Определение № 1729/25.11.2021 г., постановено по ч.н.д. № 5993/2021 г. на Софийски районен съд, НО, 93 състав, съдът на основание чл. 111, ал. 3 НПК е уважил молбата на ищеца „ЛИЗИНГ ФИНАНС“ ЕАД за връщане на иззетия лек 4 автомобил, като в мотивите си е посочил, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 113 НПК, а именно: отправяне претенция за собственост от друго лице по делото или образувано гражданско дело с такъв предмет, изрично изведени в Тълкувателно решение № 2 от 12.11.2014 г. по тълк. д.

№ 2/2014 г. на Върховен касационен съд, ОСНК. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Неоснователно е възражението, че след като в процесуалния закон съществува абстрактна възможност за изземване на веществени доказателства и за тяхното задържане, докато трае процесът, то тези действия следва да се считат поначало за правомерни. Наказателното производство, в рамките на което е иззет процесният л.а., е приключило с постановление, с което е прекратено досъдебното производство поради изтичане на давност. Органите на досъдебното производство (прокурор и разследващи органи) са длъжни да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство, а когато досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено, не съставлява престъпление или изтичане на давност, вещите се връщат на лицето, от което са иззети. В тези случаи всички имуществени вреди, които са били причинени при изземване или задържане на вещта подлежат на обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД, с оглед невъзможността да се върне вещта и ползва от нейния собственик. В този смисъл е константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 76/16.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2926/2016 г., IV г. о., ГК.

Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6062c4eb-7af4-4561-b889-1122086e2cf1