Решение № 206 от 09.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пловдив , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20215300501295 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2390/17.05.2021г. от „Р. И КО“ ООД, ЕИК 160070342, представлявано от управителя Б. Е. Р. чрез пълномощника му адв. Д. от АК П. против решение № 260112/11.03.2021г., постановено по гр. д. № 1893 по описа за 2019г. на РС Асеновград, II гр. с., с което се отхвърля предявеният иск от „Р. и Ко“ ООД, ЕИК 160070342 против „Дина Комерс“ ООД, ЕИК 115103950, за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 11 260, 60 лева с включен в тази сума ДДС, по фактура № 1000001690/06.07.2015г., издадена от „Р. и Ко“ ООД, ведно с мораторна лихва за забава върху сумата от 11260, 60 лева в размер на 3425, 15 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 14.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 723 от 20.06.2019г. по ч. гр. д. № 1266/2019г. по описа на Районен съд Асеновград.С решението се осъжда „Р. и Ко“ ООД, ЕИК 160070342 да заплати на „Дина Комерс“ ООД, ЕИК 115103950 сумата от 1470 лева – направени по производството разноски.

1

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.Оспорва се приетото от районния съд, че доказателствената тежест относно цената по договора, е разменена /в тежест на ищеца/, както и се твърди, че погрешно било тълкувано доказателственото значение на двустранно подписания констативен протокол образец 19, в който били посочени вида, количеството, единичната цена и общата стойност на отделните видове СМР и бил подписан от възложителя.Оспорва се като несъответстващ на събраните по делото доказателства и изводът на решаващия съд, че между страните било договорено материалите да се остойностяват, като включват покупната цена за изпълнителя, с увеличение 10 % транспортно-доставните разходи и 8 % печалба.Неправилен бил и изводът на съда, че заплатеният аванс по договора в размер на 25 000 лева, представлявал стойността на всички материали, описани в издадената фактура.Развиват се доводи, че цените за материалите, които вещото лице е определило в приетата по делото експертиза, са неточни и неправилни.Жалбоподателят поддържа, че с получаването на фактурата от ответника, отразяването й в счетоводството му, включването й в дневника за покупко-продажба и ползването на данъчен кредит по тази фактура, недвусмислено сочи на признание на задължението по фактурата, а изводът на районния съд в обратен смисъл се счита за неправилен.Моли се решението на районния съд да бъде отменено до размера от 8043, 33 лева, представляваща непогасената част от сумата по процесната фактура и за сумата от 2446, 55 лв. мораторна лихва върху тази главница за периода 13.06.2016г. до 12.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, вместо което да се постанови решение, с което искът до обжалваният размер, да бъде уважен.Претендират се разноски за двете инстанции и направените такива в заповедното производство.

В срока по чл. 263 от ГПК не е подаден писмен отговор от въззиваемото дружество.В съдебно заседание чрез пълномощника адв. К.Г. се оспорва въззивната жалба като неоснователна, иска се решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск пред първоинстанционния съд е с правно основание чл. 422 от ГПК 2 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца в размер на 11260, 60 лева с ДДС, за което е издадена фактура № 1000001690/06.07.2015г., ведно с мораторна лихва за забава върху сумата от 11260, 60 лева, считано от 13.06.2016г. до 12.06.2019г. в размер на 3425, 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.Исковото производство е образувано след издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по образуваното ч. гр. д. № 1266/2019г. по описа на РС Асеновград срещу „Дина Комерс“ ООД за процесното вземане.Доколкото длъжникът е възразил в законоустановения срок, на заявителя са дадени указания от заповедния съд за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, който е предмет на разглеждане в настоящето производство.

Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба са, че между страните по делото са съществували търговски правоотношения, във връзка с които ищцовото дружество извършило редица СМР-та по поръчка на ответника.На 20.05.2015г. подписали договор, по силата на който ответникът възложил на ищеца като изпълнител, извършването на СМР на обект: „Аквапарк Площадково ел. захранване ГРТ и табла“.В този договор били уговорени цените за СМР, като разплащането на изпълнените СМР се извършвало на база протокол обр. 19 и фактура, представена от възложителя.След подписване на договора възложителят се задължил да преведе на изпълнителя аванс в размер на 25 000 лева.Във връзка с извършените СМР бил съставен и Констативен протокол № 2/19.09.2015г. за действителните видове СМР-та обр. 19 и от ищеца били издадени няколко фактури, плащанията по които следвало да се извършат по банков път.По процесния договор била издадена фактура № 1000001690/06.07.2015г. на обща стойност 41 086, 33 лв. без ДДС.От тази стойност бил приспаднат заплатения аванс в размер на 25 000 лева.Остатъка за плащане бил в размер на 16086, 33 лв. и 3217, 27 лв. ДДС, или обща сума в размер на 19303, 60 лв.Фактурата била получена от представител на ответното дружество веднага след издаването й.Впоследствие била заплатена част от дължимата по нея сума, като останал непогасен размера от 11260 лв. с ДДС.По този повод ищеца търсел многократно ответника по телефона и на адреса по седалището на дружеството, но безрезултатно.Поради това на ответника била изпратена нотариална покана, получена от представител на дружеството на 16.04.2018г., но плащане не постъпило.От ищеца било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1266/2019г. по описа на РС Асеновград.След издаването на заповедта ответникът подал възражение по нея, което обуславяло и интереса на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск за вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е изразил становище, че искът е допустим, но неоснователен.Не спори, че между страните са били налице правоотношения, свързани с възлагане на СМР на ищеца от страна на ответника.От своя страна твърди, че след издаване на процесната фактура, възложителят е направил незабавно възражение за остойностените с фактурата видове работи и тяхната цена.Направено било и възражение, че 3 в представения и двустранно подписан акт обр. 19, за отделните видове работи и в подробната количествена сметка, е допуснато отстойностяване на цените, различно от уговореното в сключения от страните договор.Поискано било от управителя на дружеството-изпълнител, да обоснове количествата и цените на отделните работи.Същият обещал да представи фактура за закупените материали, за да обоснове цената, тъй като договорът предвиждал, че единичните цени на материалите се определят от цената, на която изпълнителят е закупил материалите, увеличена с 18 % транспортни и доставно-складови разходи и печалба.Въпреки, че управителят не изпълнил задължението си да обоснове количеството и единичните цени на видовете изпълнени работи, като се имало предвид, че имало действително извършени СМР, ответното дружество заплатило сумата 8 043 лв. по фактурата и 3217, 27 лв. ДДС.Ответникът възразява обаче, че описаните видове работи не са изпълнени в посочените количества, нито страните са уговаряли посочените в протокола единични цени за работа и материали.В подкрепа на това твърдение бил уговореният аванс в размер на 25 000 лв. без ДДС, който трябвало изцяло да покрие стойността на материалите по обекта и да се доплати само за положения труд.Само в констативен протокол № 2 ищецът начислил за материали 36 114, 90 лв. без ДДС и без печалба, като оставало неясно как, при положение че не били изпълнени изцяло възложените СМР, била начислена тази сума, а в договора цената на материалите била предвидена в размер на 25 000 лв. без ДДС.Последният не заплатил цената по фактурата, тъй като не бил съгласен с нея, което изрично заявил след получаването й.Възраженията били повторени и в писмения отговор по повод изпратената от ищеца нотариална покана.След като управителят на ищцовото дружество не обосновал цената, посочена във фактурата, изпълнителят преустановил и работата по обекта, без да довърши възложеното му.Изпълнението било довършено от друг изпълнител, като ответникът платил за същия обект допълнително материали и труд на стойност 4598, 55 лв. без ДДС.С оглед на изложеното се поддържа, че ищцовото дружество е получило изцяло уговорената с договора цена.

Районният съд е приел в оспорваното решение, че сключеният договор между страните на 20.05.2015г. с предмет: извършване на СМР на обект: „Аквапарк Площадково ел. захранване ГРТ и табла“, е валиден и надлежно обвързва страните по него, а според неговото съдържание същият има характеристиката на договор за изработка, чиято регламентация е предвидена в чл. 258 и сл. от ЗЗД.С договора от 20.05.2015г. възложителят /ответник/, е поръчал на изпълнителя /ищец/ осъществяването на дадена дейност – трудов резултат.Решаващият съд не е възприел становището на ищеца, че с получаването на фактурата от ответника, отразяването й в счетоводството му, включвайки я в дневника за покупко-продажби и ползвайки данъчен кредит по нея, същият недвусмислено е признал задължението си по фактурата.В тази насока е съобразено, че фактурата предхожда с повече от два месеца съставянето на протокол обр. 19, т. е. фактурата не доказва изпълнение на възложената работа, а е само счетоводен документ.Въз основа показанията на св. К. и представения отговор изх. № А-2647/26.04.2018г. от „Дина комерс“ ООД по нотариална покана рег. № 660, том 1, № 32 по описа на нотариус К. Б., районният съд е приел, че 4 възложителят е възразил за несъответствие между цени на фактурираните материали и методиката на ценообразуване по договора.Приел е също, че протокол обр. 19 е съставен след извършеното плащане по фактурата, т. е. плащането е преди да са изпълнени и приети съответните СМР.След съставяне на протокола възложителят повдигнал своите възражения пред изпълнителя, но последният не аргументирал единичните цени по ценообразуването.Акцентирано е в решението, че не е представено по делото приложението към договора, което следвало да съдържа оферта с единичните цени.Въз основа на приетото заключение на вещото лице инж. Н. И. районният съд е приел за установено, че ответникът е закупил материали, кабели и гофре от фирма „ТМТ-Елком“ ООД гр. Пловдив, по фактури на стойност 3 692, 34 лв. с ДДС, вложени за довършване на обект „Площадково ел. захранване на обект Аквапарк“ и по сключен договор с „СтроЕл-инженеринг“ ЕООД, гр.

Асеновград от 21.03.2016г. са извършени СМР в размер на 6555, 46 лв. с ДДС.С оглед на така приетото за установено районният съд е направил фактически извод, че ищецът не е изпълнил изцяло възложените му от ответника СМР по процесния договор.След анализ на събраните доказателства по делото и кредитирайки заключението на вещото лице инж. Н.