Решение № 51 от 15.04.2024, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Кубрат, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20233320100627 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86 ЗЗД и чл. 32, ал. 2 от СК.

Ищецът „Банка ДСК” АД гр. София чрез пълномощник юрк. А. М. твърди, че по подадено от заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК образувано в ЧГД № 445/2023 г. срещу Г. З. М. е била издадена Заповед № 241/10.07.2023 г. Поради връчване на издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес и в срока по чл.

415, ал. 1 от ГПК, видно от приложената по ЧГД № 445/2023 г. към преписа от исковата молба разписка, ищецът сезира съда с настоящата.

Сочи се, че на 17.12.2020 г. между банката и К. М. М., съпруга на ответника Г. З. М., е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 18 500 лева, а М. се задължила да върне предоставената сума ведно с уговорените лихви, в срокове и при условия на сключения договор. Кредитът бил преведен по разплащателната сметка на М. на 17.12.2020 г., като тя поела задължение на всяко 10-о число за срок от 120 месеца да заплаща уговорената 1 месечна вноска за погасяването му в размер на 233.64 лева. Ответникът допуснал нередовности в плащанията като за времето от 10.02.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда кредитополучателят е допуснал 14 просрочени вноски.

На 13.11.2021 г. К. М. М. е починала, за което длъжностно лице при Община Русе е съставило Акт за смърт № 3547/14.11.2021 г.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, че за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно, ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение срещу Г. З. М. – съпруг на кредитополучателя. Издадената Заповед № 241/10.07.2023 г. е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, поради което в изпълнение указанията на съда ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда за постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г. З. М., че съществува изискуемо вземане на „Банка ДСК“ АД в размер на сумите: 1351.62 лева – главница, ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за кредит за текущо потребление от 17.12.2020 г.; 1 988.59 лева – просрочена договорна лихва начислена за периода от 10.02.2021 г. до 27.03.2023 г. вкл.; 79.10 лева – обезщетение за забава за просрочени погасителни вноски начислено за периода от 10.02.2021 г. до 27.03.2023 г. вкл.; 164.07 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост начислено за периода от 28.03.2022 г. до 15.06.2022 г.

Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът Г. З. М., ЕГН **********, с пост. адрес в с. Тетово, общ.

Русе, обл. Русе, ул. „Тимок“ № 5а и наст. адрес в *** , се явява лично в съдебно заседание и оспорва исковата молба. Твърди, че с кредитополучателката били във фактическа раздяла над двадесет години, а той живял с друга жена. Не е поддържал контакт със съпругата си и не знае за какво е разходвала средствата, които е получила от банката. Моли съда да постанови съдебен акт, с който отхвърли предявените искове.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от 2 фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че между „Банка ДСК“ АД и К. М. М. като кредитополучател на 17.12.2020 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 18 500 лева, с краен срок за издължаване 120 месеца от датата на неговото усвояване. Неразделна част от Договора за кредит са приетите и подписани от кредитополучателя Общи условия на „Банка ДСК“ АД за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица (ОУ), които той е получил и приел, както и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по извършване услуги на клиента („Тарифа“).

Не е спорно между страните, че предоставената в заем сума е била усвоена от М. в договора за кредит негова разплащателна сметка при банката, чрез която се извършва и погасяване на задължението (чл. 4 и чл. 5 от Договора).

След подписване на договора за кредит задължението не е погасявано редовно, като още на 10.02.2021 г. е започнало системно закъснение в плащането на месечните погасителни вноски. Съгласно чл.19.1. от приложимите към договора Общи условия всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница дава право на Банката да направи изцяло и предсрочно изискуем целия кредит (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита). Предвид посочената непрекъсната забава „Банка ДСК“ АД обявила кредита за предсрочно изискуем на 28.03.2022 г.

Не е спорно в отношенията между страните, че кредитополучателят и ответникът са били в граждански брак.

От съдържанието на Удостоверение за наследници № 103/30.05.2022 г. издадено от Кметство с. Тетово, било установено, че К. М. М. е починала на 13.11.2021 г.

Поради това на 20.06.2023 г. банката е предприела действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си, като е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу съпруга на кредитополучателя – Г. З. М..

3

По образуваното въз основа на заявлението ч. гр. д. № 445/2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат производство е издадена Заповед № 241/10.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Г. З. М., която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В изпълнение указанията на съда кредиторът предявява настоящия иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

От показанията на св. К. Т. – кмет на село Тетово, чиито показания се кредитират изцяло, съдът приема за безспорно установено, че повече от двадесет години ответникът не е живял със съпругата си К. М. М.. Същият е съжителствал на семейни начала с Г. К. и сина й Т. до смъртта на Г..

От приложеното удостоверение (л. 53 от делото) се установява, че ответникът Г. З. М. се е отказал от наследството останало след смъртта на съпругата му, като отказът е вписан под № 75/08.02.2022 г. в книгата водена при РС – Русе.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 445/2023 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 17.12.2020 г., по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат 4 да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора; осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и размера на всяко от претендираните вземания (по пера).

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на договора.

Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично се установи по делото въз основа на представените извлечения, неоспорени от ответника.

Не се спори, че ответникът е бил съпруг на кредитополучателката, която е починала на 13.11.2021 г.

Ищецът се позовава на императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от СК, съгласно която съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под „нужди на семейството“ съдебната практика разбира общите потребности на членовете на семейството, които за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака с посочената цел е за нуждите на семейството. Така когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството Презумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В конкретния казус в тежест на ответника като оспорващ съпруг бе да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства – показания на разпитания свидетел, по несъмнен 5 начин се установи, че заетите средства не са ползвани за семейни нужди, тъй като ответникът и М. са били във фактическа раздяла продължила повече от двадесет години. В хода на съдебното дирене съдът констатира, че М. е съжителствал с друга жена, при което съдът приема законовата презумпция, че заетата сума е използвана за задоволяване нужди на семейството за оборена. Предвид изложеното искът на банката като неоснователен следва да се отхвърли.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски, но поради липса на такова искане съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БАНКА ДСК” АД, гр.София, ЕИК:

121830616, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Ю. Б.

Г. и Д. Д. М. – изпълнителни директори искове против Г. З. М., ЕГН **********, с пост. адрес в *** и наст. адрес в *** за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 241/10.07.2023 г. по ч. гр. д. № 445/2023 г. по описа на РС – Кубрат: 1 351.62 лева – главница, ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за кредит за текущо потребление от 17.12.2020 г.; 1 988.59 лева – просрочена договорна лихва начислена за периода от 10.02.2021 г. до 27.03.2023 г. вкл.;

79.10 лева – обезщетение за забава за просрочени погасителни вноски начислено за периода от 10.02.2021 г. до 27.03.2023 г. вкл.; 164.07 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост начислено за периода от 28.03.2022 г. до 15.06.2022 г., като неоснователни.