Решение № 306 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

П. Н. Славчев

Диана Василева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100600305 по описа за 2024 година

Производството по делото е с правно основание Глава 21 от НПК „Въззивно производство“ Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ от адв.П. Ц. Г., като защитник на подсъдимия Г. Р. П., срещу Присъда от 15.02.2023 г. по НОХД№ 5826/2021 г. по описа на СРС,НО,8-ми състав.С този съдебен акт подс.П. е бил признат за виновен и осъден ,в процедура по чл.371,т.2,в.чл.373,ал.2 от НПК, в извършването на престъпление по чл.209,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изтърпяване е било отложено за срок от 4 години.Със същата Присъда е бил уважен изцяло и гражданския иск ведно със законната лихва , считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.

В своята ВЖ защитникът намира ,че постановения съдебен акт на СРС е незаконосъобразен и неправилен.Навеждат се твърдения ,че не е установено подс. да е извършил престъплението , за което е бил осъден е първата инстанция/Заб.Предс. на състава -независимо ,че производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 от НПК с признание на фактите/, като по повод на това се иска от въззивния съд да отмени осъдителната присъда и да постанови нова , оправдателна такава.Алтернативно, ако не се уважи основното искане, да се измени присъдата като се намали размера на наложеното наказание и изпитателния срок,тъй като последният е преценен като „ненужно дълъг“.на последно място , иска се въззивния съд да отмени Присъдата и в гражданската й част , тъй като гражданския иск бил неоснователен , а на следващо място и - недоказан по размер.

Ч.обвинител и граждански ищец Т. М. Т. депозира писмен отговор на ВЖ на защитника на подсъдимия

, в който намира жалбата за неоснователна и предлага на съда да я остави без уважение.Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като добавя твърдения за високата степен на обществена опасност на подсъдимия като лице , което е извършвало неведнъж престъпления и което се „издържа от измами“, извършвани в национален мащаб.Счита още, че не следва да се намаляват нито срока на наказанието , нито изпитателния срок.

В хода на администриране на депозираната ВЖ до СРС е постъпила и Молба от ч.обв. и гр.

1 ищец за уточняване на датата на деянието /касателно гражданско - осъдителната част на Присъдата/,тъй като се счита че в тази част съд. акт бил неясен.В текста на Молбата се посочва ,че ако не бъде уважена тази Молба за уточняване ,то последната следвало да се счита като Жалба срещу Присъдата в гражданската й част.Първата инстанция е администрирала делото към СГС по повод постъпилата ВЖ ,без да взима отделно отношение по Молбата за допълване или уточняване на датата на деянието.

Въззивният СГС в процедурата по ч л.327 от НПК, в закрито СЗ ,е насрочил делото за разглеждане в открито СЗ пред себе си , без да е счел че следва да върне делото на първата инстанция за допълнително администриране или за допълнително произнасяне от СРС по допълнителен предмет , заявен от тази страна.Без да се теоретизира излишно , достатъчно е да се посочи ,че наказателното производство не познава хипотеза относно сезиращ документ „Молба“ , за която да е налице възможност/според това дали е уважена или не от даден орган/ да се преценява по-нататък като „Въззивна Жалба“ срещу краен съдебен акт ,какъвто е една Присъда.Ноторно е известно ,че към Въззивните Жалби има специален ред и срокове за подаване,изисквания към съдържанието й,връчване на преписи и т.н.Не буди съмнение и обстоятелството,че след като е постановил една присъда наказателен първоинстанционен съд не може сам да коригира съдържанието на този съдебен акт.След като има процесуална регламентация в НПК за реда за подаване и разглеждане на Жалби срещу Присъди,то тогава няма как да се прилага субсидиарно ГПК по повод формулираното искане към СРС/търсейки правоприлагане по аналогия/ да проведе закрито СЗ за допълване или уточняване на части от Присъдата.Действително , известни са случаи в правораздаването когато чрез един неправилно озаглавен или изцяло неозаглавен писмен сезиращ документ ,в който обаче се съдържат характеристиките на Жалба срещу Присъда, да се администрира като Въззивна Жалба срещу Присъда , но това е ясно още от самото начало и съответния съд администрира този документ именно като Въззивна Жалба като след това се спазва определена процедура по размяна на книжа и т.н..Настоящият случай обаче е различен.Депозирана е една Молба за допълване на съд. акт, а като алтернатива /ако не се уважи Молбата/трябвало Молбата да се считало като Въззивна Жалба.Настоящият въззивен съд намира това за практически невъзможно и правно абсурдно по горните съображения.В крайна сметка една Молба не може да се превърне във Въззивна Жалба.За разлика от писмените молби , които носят характеристиките и реквизитите на Въззивни Жалби и които още при постъпването им са администрирани като такива,то в настоящата ситуация това не е възможно,тъй като най-общо казано в аспекта на посочените по-горе аргументи,би се накърнила правната сигурност.

Преди насроченото открито съдебно заседание ,постъпи писмена защита от повереника на ч.обв. и гр. ищец , както и сведение от същия.В писмената защита се излагат доводи в подкрепа на правилността и законосъобразността на обжалваната Присъда на СРС, като се предлага на СГС да отхвърли ВЖ на подсъдимия и да потвърди Присъдата.В сведението се сочат данни за предишни осъждания на същия подсъдим в подкрепа на тезата за неговата висока степен на обществена опасност.

В ОСЗ пред въззивния съд се явиха прокурор от СГП , подсъдимия със защитника ,както и повереника на ч.обв. и гр. ищец.Самата ч.обв. и гр. ищец не се явява редовно призована.Защитникът поддържа ВЖ, а прокурорът и повереникът я оспорват.

Защитникът/по същество/ лаконично повтаря основните си искания във ВЖ.На първо място се иска от съда да отмени осъдителната Присъда на СРС , като на нейно място да постанови една нова оправдателна Присъда,без да сочи конкретни доводи и аргументи в това отношение.на следващо място , алтернативно се иска от въззивния съд да измени Присъдата на СРС като намали размера на наказанието и продължителността на изпитателния срок, като отнова не се излагат конкретни причини това да се стори от горната инстанция.Като трето искане ,се иска от съда да отхвърли гражданския иск,но без да се уточнява коя правна аргументация би обусловила това.

Въззивамеият жалбоподател и подсъдим се присъединява изцзяло към казаното от защитата си.

Прокурорът счита ,че ВЖ е неоснователна и предлага на съда да я остави без уважение като неоснователна.СРС е постановил една правилна и законосъобразна Присъда , оценени са правилно доказателствата

, а наказанието е справедливо и правилно индивидуализирано.Прокурорът намира ,че доводите на гр. ищец за неясноти на началната и крайна дата на деянието са неоснователни, тъй като съдът ясно ги е посочил.

2

Повереникът на ч.обв. и гр. ищец/ по същество/ предлага на съда да остави без уважение ВЖ на защитника като несонователна.В нея не се сочат никакви доводи и аргументи , които да потвърдят нуждата от намаляване на наказанието, изпитателния срок и присъденото обезщетение.Подсъдимият пред първата инстанция е признал фактите в обв. акт, а те са установени въз основа на доказателствената съвкупност.Присъдата е правилна както в наказателната , така и гражданската част.Повереникът уточнява ,че депозира писмени защити за наказателната и гражданска части на Присъдата по искане на ч.обв. и гр. ищец.

При последната си дума подсъдимия поддържа казаното от защитника си и иска от съда уважаване на ВЖ.

Въззивният съд намира като прецени доводите и аргументите в депозираната ВЖ , становищата на страните в писмена форма и в съдебното заседание, както и след анализ на доказателствената съвкупност , намира за установено следното :

Подс.Г. Р. П. е бил род. на **** г. в гр.София,българин, български гражданин, с висше образование,разведен, неосъждан/до 10.06.2020 г./,безработен/без данни да се е пенсионирал/, ЕГН-**********, жив.гр.София,жк.“Христо Смирненски“ ,бл.****.По делото няма събрани доказателства и данни каква е професионалната биография и трудов стаж на подсъдимия.

Според приложената Справка за съдимост , издадена на 28.05.2021 г. /л.11 от съд. производство и най- актуална от всички останали по делото/ Г. Р. П. е бил осъждан през 1997 г. от РС,гр.Варна на 6 месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.316,вр.чл.308,ал.1 от НК, като изтърпяването е било отложено по чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години.На основание чл.86,ал.1,т.1 от НК е настъпила реабилитация по право, доколкото не е установено П. да е извършил престъпление в рамките на изпитателния срок.Поради което за периода от края на месец май до 10.06.2020 г./времето на извършване на престъплението по настоящия обв.акт/ подс.Г. П. е неосъждан/реабилитиран по право/.

След 28.05.2021 г в по-нататъшния ход на наказателното производство не е издавано поактуално Свидетелство или Справка за съдимост за подсъдимия.Като приложение към Сведение от повереника на ч.обв. и гр. ищец /постъпило на 11.04.2024г.в СГС, тоест един ден преди откритото СЗ на следващия ден-12.04.2024 г./ е приложено електронно копие на Решение на СГС,НО,9-ти въззивен състав по ВНОХД№ 3368/2023 г. , с което е потвърдена Присъда на СРС,НО,1-ви състав по НОХД№ 19068/2019 г., в която за извършено престъпление от Г. П. по чл.209,ал.1,вр.чл.26 от НК/8 деяния спрямо четири пострадали лица ,като П. се е представял за лице с контакти в посолството на Руската федерация/,и с наложено наказание от 1 г. и 4 месеца „Лишаване от свобода , с отложено изпълнение по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години.Съдебният акт не подлежи на обжалване и е бил постановен на 17.10.2023 г./тоест , преди образуването на настоящото ВНОХД№ 305:24г. , което е станало на 18.01.2024г./.

През периода от края на м.май до началото на м.юни 2020 г. подсъдимия Г. П. имал срещи с пострадалата св.Т. Т., която била вече пенсионер.Преди това тя се запознала с него чрез свои познати. Подс.започнал да я посещава в дома й, като се стремял да предизвика нейното доверие по различни начини.В даден момент той заявил на Т. невярното обстоятелство,че е бивш служител на Посолството на Руската федерация в София и поради това вече бил изградил там добри връзки и контакти.Същевременно събирал данни и за интересите на св.Т. , като последната му споделила ,че се нуждае от нов автомобил.В желанието си „да помогне“ на пострадалата , подсъдимият й заявил на неустановена дата в края на месец май 2020 г. че руското посолство ще проведе търг за продажба на употребявани МПС за свои служители на преференциални цени.Макар да било лесно да се прецени ,че в разгара на обявеното извънредно положение в страната поради пандемията от „Ковид 19“ е нереалистично да се провежда публичен търг, при това между служители в посолството/което пък изключва въобще понятието „търг“,тъй като можело автомобилите да им се предложат директно и без търг/, пострадалата била заблудена от това обяснение на подсъдимия и му повярвала.За да затвърди заблуждението на пострадалата , при тяхна следваща среща подс. й представил списък от автомобили.Този списък не бил придружен от никаква тръжна документация и данни за време и място на провеждане на търга, така че човек с висше образование като пострадалата Т. да може да бъде аргументирано и обосновано убедена ,че търг наистина ще има в правния мир.Въпреки това пострадалата искрено и наивно повярвала на думите на подсъдимия и избрала два автомобила „Фолксваген“ и „Тойота“.От своя страна подс.П. посочил ,че е нужно капаро за двата автомобила в общ размер от 690 лв/съответно 330 лв за Фолксвагена и 360 за Тойотата/.Така , на 09.06.2020 г. пострадалата в 3 дома си предала сумата от 690 лв на подсъдимия в присъствието на св.Калковска и Божилова.