Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 11.12.2023, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Административно наказателно дело 231/2022
Вид
Решение № 117
Подписан
11.12.2023
В сила
24.01.2024
Състав
Симеон Горанов Гюров

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 29 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. , 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20221860200231 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от Д. Г. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*********, чрез адв. А. Г. и адв. К.С.-Д. - адвокати при САК, с адрес за съдебна кореспонденция и призоваване в гр. ************, срещу Наказателно постановление № ****** от 25.08.2022 година, издадено от Началника на РУ в ОДМВР София РУ- Етрополе, с което, по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя му e наложено административно наказание на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП, глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се развиват доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, като същото е издадено при липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си представители поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа на същата, ангажира доказателства, моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя и приетите в хода на производството писмени доказателства, а именно: НП № ******/25.08.2022 г. на Началник 1

РУ в ОДМВР София, РУ Етрополе; АУАН серия GA бл.№ ****** от 07.08.2022 г.; Талон за мед.изследване; Протокол от извършена последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, между които фигурира и анализатора, посочен в АУАН и в НП; Епикриза, издадена ог УМБАЛ „София мед“, Отделение по гастроентерология -заверено копие; Рецепта за изписани медикаменти - заверено копие; Справка за нарушител/водач за нарушени разпоредби на ЗДвП; Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, че административно-наказателната преписка е образувана по повод съставения срещу жалбоподателя Д. Ц. акт за установяване на административно нарушение.

От събраните писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, се установи, че на 07.08.2022 г. в 17:25 часа, в гр.Етрополе на бул.Руски, като Водач на лек автомобил, МЕРЦЕДЕС МЛ 270 ЦДИ, ********, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: При Табашки мост с посока на движение към газстанция Даков като водач на лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ с per. номер *******, собственост на водача, като Водача отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол. Същата лъха на алкохол. По данни на водача е употребила около 100 гр. ракия на 07.08.2022г. до към 14,00ч. Отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0171. Издаден талон за изследване номер 074395 връчен на водача в 18:40ч. на 07.08.2022г. заедно със седем броя стикери от 2 до 8 с номер А 038155 лично срещу подпис.

От извършена проверка лицето не се е явило в ФСМП-Етрополе за даване на кръвна проба за алкохол, е извършил: ОТКАЗВА ПРОВЕРКА С ТЕХН. СР-ВО ЗА УСТАНОВЯВ. УПОТР.

НА АЛК. В КРЪВТА И НЕ ИЗПЪЛНИ ПРЕДПИС.ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ С ДОКАЗ.

АНАЛИЗАТОР И ЗА МЕД. ИЗСЛЕДВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА БИОЛОГ. ПРОБИ ЗА ХИМ.

ЛАБ. ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА УСТАНОВЯВ. НА КОНЦ.НА АЛК.В КРЪВТА МУ, с което виновно е нарушил/а чл.174 ал. 3 от ЗДвП, като свидетелят Г. съставил акт за установяване на административно нарушение. Актът бил подписан от съставителя, свидетеля Х. и жалбоподателя, препис от него бил връчен на жалбоподателя, който не отразил, че има възражения, такива не са постъпили и в срока по члл.44, ал.1 ЗАНН, като на получения от него талон за медицинско изследване е отразено, че същия е връчен при отказ на жалбоподателя да бъде изследван.

От показанията на свидетеля Г. се установява, че същия е съставил АУАН, като поддържа констатациите в акта, няма какво да допълни по него. Всичко е така, както е отразено в него. Спрели жалбоподателката за проверка. Помолили я да дойде с нас за проверка за алкохол, но тя отказала, след което и съставили акта.

От показанията на свидетеля Х. се установява, че е свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта. Били дневна смяна, август месец с колега Г., смяната е от 07:00 до 19:00ч. Дежурният им съобщил, че водач употребил алкохол, управлява сив джип. Изпратил ги да видят дали ще мине и след малко им се обадил, че автомобилът е тръгнал посока изхода на града. Спрели водача, поискали документи, не им ги предоставил и няколко пъти го молели да му извършат проба за алкохол. Същият отказал, бил отведен до районното, на място му бил съставен и връчен акта.

Настоящият съдебен състав следва да кредитира показанията на св.св.Г. и Х., същите са 2 непосредствено възприети и кореспондират с установената фактическа обстановка, като установяват по категоричен начин, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС, както и отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо седство, които показания представляват отразяване на възприети от този свидетел факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, които факти да са възприети пряко и непосредствено от тези свидетели. От друга страна техните показания по своята доказателствена същност представляват преки доказателства, с оглед обстоятелството, че свидетелите пряко и непосредствено са възприели фактите, които изнасят пред съда, като безспорно се установява и доказва, изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не са ангажираха доказателства, които да опровергават тези преки по своята доказателствена същност гласни доказателства и едновременно с това не са налице и доказателства, които да опровергават доказателствената сила, придадена от законодателя на АУАН, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

От приета по делото справка за нарушител/водач за жалбоподателя, се установява, че жалбоподателя има наложени с НП и с фишове наказания по ЗДвП.

От приета по делото съдебномедицинска експертиза и изслушано в.л. в съдебно заседание се установява, че лекарството „Трансметил", е одобрено от Изпълнителната комисия по лекарствата, не се съобщава това лекарство да влияе по някакъв начин на метаболизма на алкохола в организма, в това число пробите за наличие на алкохол с техническо средство и кръвна такава фалшиво да позитивират след употреба. Отразено е, че при някои пациенти може да се появи замайване след прием и поради тази причина се съветват да не шофират по време на лечението, докато не се уверят, че не е повлияна способността им за това.

Медикаментът под търговското наименование „Канума" представлява концентрат за инфузионен разтвор за интравенозна употреба. Активното лекарствено вещество е себелипаза алфа, което представлява рекомбинантна човешка лизозомна кисела липаза, като действието й се изразява в намаляване на липидите и трансаминазити (ензимите) в черния дроб, потенцира метаболизирането на холестериловите естери и триглицеридите в лизозомите, което води до понижение на LDL (т.нар. „лош холестерол") и триглицеридите и повишаване на HDL (т.нар. „добър холестерол). Медикаментът е показан за дългосрочна ензимна заместителна терапия при пациенти с дефицит на лизозомна кисела липаза, други метаболитни нарушения или хронични чернодробни заболявания. В листовката за употреба на „Канума", също не се откриват данни този медикамент да повлиява тестовете за употреба на алкохол. Както за „Трансметил“, така и за „Канума“ е отразено, че приемът може в малка степен да повлияе способността за шофиране, тъй като се съобщава като нежелана реакция замайване. В.л. установява, че приемът на тези медикаменти не повлияват резултатите при отчитане на наличието на алкохол в кръвта при дадени проби с техническо средство „Дрегер“, както и тези от кръвна проба.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима. Наказателното постановление е връчено на 29.08.2022 г., 3 като същото е обжалвано с входирана жалба на 05.09.2022 година, поради което е налице спазване на срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:

По отношение на визираното в НП нарушение, настоящия състав намира, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. За реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Видно от приложените по делото доказателства в случая е попълнен и талон за медицинско изследване, в който са определени лечебното заведение, в което е следвало да се яви лицето и срокът на явяването му в съответното лечебното заведение, като не се установи по делото същото да е сторено и е отбелязано на талона, че лицето отказва медицински преглед и вземане на кръв за алкохолна проба. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя Ц., чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, които са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма. Административнонаказващият орган правилно е определил наказанието за извършеното нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, като е наложил глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, посочено в НП, което е определено в законовия фиксиран размер за същото. В случая е безспорно установено, че наложеното на наказаното лице лишаване от право да управлява МПС съответства на закона, тъй като разпоредбата предвижда такова във фиксиран размер на 24 месеца. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателката. В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози лимитативно са посочени начините, по които се извършва проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания и за да е налице правомерно поведение на водача е достатъчно да е приложен, който и да е от тези алтернативни способи за проверка. Изрично в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се съдържа задължение за проверяваното лице, при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози да изпълнява 4 точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, като съгласно, ал. 2 неизпълнението на тези негови задължения, с което се възпрепятства извършването на проверката, законодателят е приравнил на отказ на лицето да му бъде извършена такава. В настоящия случай е налице именно хипотезата на чл. 2, ал. 2, вр., ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като видно от показанията на актосъставителя Г., които свидетелски показания, както беше посочено по своята същност представляват преки доказателства, еднозначно и безспорно се установява, че жалбоподателя не е изпълнил дадените му указания, като няма спор, че жалбоподателя не е изпълнил и даденото му указание да се яви във ФСМП гр.Етрополе, в указания срок, където да му бъде извършено медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. От събраните в хода на производството по обжалване на наказателното постановление гласни доказателства, по никакъв начин не е опровергана и доказателствената сила, която разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП е придала на АУАН.