Решение № 482 от 27.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е

27.05.2019 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Софийският Градски съд, Наказателно отделение, 7-ми въззивен състав в откритото съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесетата година в състав :

Председател : Николай Младенов

Членове : Веселина Ставрева

Марина Гюрова

При участието на съдебен секретар Мария Абаджиева и прокурора Лилия Симеонова, разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД № 1102/2019 г. по описа на СГС, като за да се произнесе по същество взе предвид следното :

Производството е по Глава ХХІ-ва от НПК /Въззивно производство/ чл.313-340 от НПК.

Постъпил е въззивен протест /ВП/ от СРП срещу присъда от 13.11.2018 г. по НОХД № 17205/2017 г. на СРС, НО, 108-ми състав, с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ц.Е.Х. за невиновен в това, че на 30.04.2013г. в гр. София, в офис на „Х.-Т.” ЕООД, находящ се в магазин „Кауфланд” в ж.к. „Люлин”, ул. „***********, в качеството си на длъжностно лице – продавач консултант в „Х.-Т.” ЕООД, съгласно трудов договор № 4027 / 22.05.2012 г., в кръга на службата си – съгласно длъжностна характеристика във вариант от 04.03.2013 г., в съучастие като съизвършител с Р.Н.В.

- продавач консултант, сам съставил неистински частен документ - анекс към договор за мобилни услуги № 1036601 от 30.04.2013 г., като положил подпис в графа „за потребителя” от името на С.И.З., а Р.Н.В. в качеството си на длъжностно лице - продавач консултант положила подпис в графа „за доставчика” и употребила посочения документ пред „М.” ЕАД в „бек офис”, като активирала действието на анекса от своя юзер /акаунт/ на 30.04.2013 г., за да докаже, че съществува правоотношение, произтичащо от анекс към договор за мобилни услуги № 1036601 от 30.04.2013г., сключен между доставчик - „Х.-Т.” ЕООД и потребител - С.И.З., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинението за извършено престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

С присъдата съдът е признал за невиновна подсъдимата Р.Н.В. в това, че на 30.04.2013 г. в гр.

София, в офис на „Х.-Т.” ЕООД, находящ се в магазин „Кауфланд” в ж.к. „Люлин”, ул. „***********, в качеството си на длъжностно лице - продавач консултант в „Х.-Т.” ЕООД, съгласно трудов договор № 3818/06.12.2011 г., в кръга на службата си – съгласно длъжностна характеристика във вариант от 04.03.2013 г., в съучастие като съизвършител с Ц.Е.Х. - продавач консултант, чрез другиго - чрез Ц.Е.Х., съставила неистински частен документ – анекс към договор за мобилни услуги № 1036601 от 30.04.2013г., като Х. положил подпис в графа „за потребителя” от името на С.И.З., а В. положила подпис в графа „за доставчика” и го употребила пред „М.” ЕАД в „бек офис”, като активирала действието на анекса от своя юзер /акаунт/ на 30.04.2013 г., за да докаже, че съществува правоотношение, произтичащо от анекс към договор за мобилни услуги № 1036601 от 30.04.2013 г. сключен между доставчик - „Х.-Т.” ЕООД и потребител - С.И.З., поради което и на основание чл. 304 НПК я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК.

С присъдата направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

В протеста се излагат доводи за неправилност на протестираната присъда, като се твърди, че повдигнатите обвинения срещу подсъдимите лица са доказани по категоричен начин. Отправя се искане неправилната присъда на СРС да бъде отменена, като на нейно място бъде постановена нова, с която подсъдимите лица да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения.

По делото е постъпило и допълнение към въззивния протест, в което се посочва, че обвинението се доказва от събраните по делото доказателства, а постановената присъда е неправилна. В подкрепа на горната теза представя се собствен прочит на доказателствата, с оглед на който се твърди, че съдът необосновано е приел, че подсъдимите не са действали при общност на умисъла и неоправдано ги е оправдал да са осъществили престъплението, както и да са го извършили в съучастие. Твърди се също така, че необосновано в мотивите съдът е приел, че според обвинението анексът е бил употребен пред „М.“ ЕАД, за да се докаже правоотношение между „Х.-Т.“ ЕООД и потребителя З., а такова в действителност не съществувало, с оглед на което съдът е заключил, че подсъдимите лица следва да бъдат оправдани и на друго основание. Според прокурора твърдение за употреба на документ с цел доказване на правоотношение между „Х.-Т.“ ЕООД и потребителя З. с обвинението не само, че не е било направено, но ясно се твърди, че анексът е бил употребен пред М.“ ЕАД, за да се докаже правоотношение, произтичащо от договор за мобилни услуги, сключен между „Х.-Т.“ ЕООД и З., като се твърди, че дружеството „Х.-Т.“ ЕООД само е представлявало мобилния оператор при сключване на договора с клиента, а страна по правоотношението е бил операторът „М.“ ЕАД. В заключение се моли протестираната присъда да бъде отменена, като на нейно място бъде постановена нова, с която оправданите подсъдими да бъдат осъдени по повдигнатите им обвинения.

С въззивния протест и допълнението към него не се правят доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 03.04.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция прокурорът не поддържа протеста, но не го оттегля. Изразява становище, че се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд за оправдаване на подсъдимите независимо от изготвения неистински частен документ, поради което моли присъда да бъде оставена в сила и за двамата подсъдими.

Защитникът на подс. Х. – адв. К. моли съда протестът на СРП да бъде оставен без уважение. В тази връзка посочва, че от събраните по делото множество гласни и писмени доказателства, не се установява по категоричен начин, че деянието, за което на подс. Х. е повдигнато обвинение е съставомерно.

Изразява се съгласие с посочените от СРС основания за оправдаване на доверителя ѝ. В заключение се твърди, че изложените в протеста доводи не съответстват на доказателствата, събрани по делото и на практика представляват необосновани хипотези, поради което моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

Защитникът на подс. В. – адв. Д. моли протестът да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда. Сочи се, че съдът е изложил три различни основания за оправдаване на подсъдимите, с които изцяло се съгласява и защитата. Оспорват се доводите в постъпилия по делото протест, като се излагат подробни съображения за тяхната неправилност. В заключение се моли протестираната присъда да бъде потвърдена.

В правото си на лична защита подсъдимите лица се придържат към казаното от защитниците си.

В правото си на последна дума подс. Х. и подс. В. молят присъдата на СРС да бъде потвърдена.

Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВП и допълнението към него, аргументацията на страните във въззивното производство пред СГС, както и събраните доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :

В производството пред

СРС са събрани необходимите доказателствени материали за разкриване на обективната истина. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

След извършен собствен анализ на доказателствата, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Ц.Е.Х., с

ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, осъждан, със средно образование, живущ ***.

Подсъдимата Р.Н.В., с

ЕГН ********** е родена на ***г. в гр. София, българка, българска гражданка, неосъждана, със средно образование, живуща ***.

Към инкриминираната дата дружеството „Х.-Т.” ЕООД било търговски партньор на мобилния оператор „М.” ЕАД и предлагало в своите магазини продукти и услуги на „М.” ЕАД.

На 06.12.2011 г. „Х.-Т.”

ЕООД и подсъдимата В. сключили трудов договор № 3818, съгласно който последната постъпила на работа в дружеството като „продавач - консултант”.

На 22.05.2012 г. „Х.-Т.”

ЕООД и подсъдимият Х. сключили трудов договор № 4027, съгласно който подсъдимият постъпил на работа в дружеството като „продавач - консултант”.

Съгласно длъжностната характеристика, задълженията на „продавач – консултант” включвали: продажби на крайни клиенти, издаване на касов бон и фактура; попълване на гаранционна карта; предлагане на клиент услугата за активиране на сим карта и изготвяне на документи, съпътстващи сключване на договор с мобилния оператор; съхраняване и опазване касовата наличност и други. Продавач – консултантът имал качеството и на материално отговорно лице и извършвал дейности по събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични и материални ценности.

Към месец април 2013 г. местоработата на двамата подсъдими била в магазин на „Х.-Т.” ЕООД в гр.

София, ж.к. „Люлин”, ул. „*********** - магазин „Кауфланд”.

Св. З. била абонат на

„М.” ЕАД, съгласно сключен между тях договор № 30340476/19.11.2010 г., като ползвала мобилен телефонен номер: ******* по тарифен план „М-Тел комфорт 100”, съгласно приложение № 1 към договора и фиксиран телефонен номер 02 ******* На 30.04.2013 г. св. З. отишла в магазина на „Х.-Т.” ЕООД, намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, ул. „*********** - магазин „Кауфланд”, за да плати месечната си сметка. На работа в магазина били подсъдимите лица В. и Х.. Подсъдимият Х. обяснил на св. З., че може да ѝ бъде предоставена безплатно нова сим карта с включени в нея 100 минути безплатни разговори, без обаче да ѝ обясни, че трябва да сключи нов договор с „М.” ЕАД. Също така ѝ казал, че може да се използват натрупани от нея до момента по договора ѝ точки, за да се приспаднат суми от нейни бъдещи задължения. Св. З. първоначално не искала да вземе нова сим карта, но впоследствие се съгласила, без да разбере, че трябва да сключи нов договор с оператора. Съгласила се и натрупаните точки по досегашния ѝ договор да се използват за приспадане на суми от бъдещи задължения. Подсъдимият Х. предоставил на свидетелката редица документи, които тя подписала без да разбира значението им, като мислела, че документите се отнасят единствено до използване на точките за приспадане на суми от бъдещи задължения. Така З. подписала бланка, озаглавена „Данни за потребител” и Искане за промяна на вида абонамент за номер ********. Подписала и договор № 1036601 30340476 и приложение № 1 към него за услугата „Mtel Voicebox” - фиксирана услуга, чрез която получила сим карта с мобилен и фиксиран телефонен номер********/*****по тарифен план „VoiceBox Standart”, която давала възможност за обаждания чрез фиксирания номер към номера от фиксирана електронна съобщителна мрежа и чрез мобилния номер към номера от мобилна електронна съобщителна мрежа. Срокът на договора бил посочен в приложението и бил 12 месеца. Св. З. подписала и заявление в самото приложение, съгласно което се съгласявала договорът да влезе в сила незабавно от датата на подписването му.

След като св. З. си тръгнала, подсъдимият Х. изготвил анекс от 30.04.2013 г. който се отнасял към договор № 30340476/19.11.2010 г. за мобилен телефонен номер: ******* по тарифен план „М-Тел комфорт 100”. В анекса вписал, че срокът на договора се удължава с 12 месеца. Той не повикал св. З. да дойде да подпише анекса, а изписал ръкописно имената и положил подпис вместо нея в графа „за потребителя”.

Подсъдимият Х. предал на подсъдимата В. договор № 1036601 30340476 и приложение № 1 към него, бланката „Данни за потребител” и Искане за промяна на вида абонамент за номер ********, подписани от св. З., както и изготвения от него анекс, в който се подписал в графа „за потребителя” вместо нея. Подсъдимата В. подписала всички тези документи от името на „М.” ЕАД /доставчик/ и положила печат на представителя му - Х.Т.” ЕООД, без да знае, че подписът в анекса не е бил положен от потребителя - св. З., а от подсъдимия Х.. След това подсъдимата В., използвайки своя профил, въвела в електронната система тези документи и те били регистрирани, а услугите и променените условия по тях - активирани.