Определение № 12439 от 29.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ***39 гр. София, 29.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110152017 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Делото е постъпило по прав*та на местната подсъдност от Районен съд – Разлог въз основа на Определение №1849/09.10.2025г по гр. д. №***2/2024г.

Образувано е по искова молба, подадена от З. И. И. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /“ЕРМ Запад“ ЕАД/, която отговоря на процесуалните изисквания за редовност и допустимост.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Въведените възражение от ответника на нередовност на исковата молба са неоснователни, доколкото процесните енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа, за които се твърди, че са собственост на ищеца, са детайлно индивидуализирани в обстоятелствената част на исковата молба. Съдът отчете, че между изложеното основание на иска и заявения петитум не се установява противоречие, а същите се намират в логическо съответствие, поради което не е налице посочената нередовност по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Доказателствените искания на страните за допускане на съдебно-техническа и оценителна експертиза са основателни, доколкото поставените въпроси в исковата молба и отговора на исковата молба са относими и необходими за изясняване на предмета на доказване в настоящото производство.

Искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документи за направени от него разходи по обслужване на процесните съоръжения за исковия период е основателно, тъй като се касае за компонент по т. 3 от методиката, който следва да бъда съобразен от вещото лице. В останалата си част искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение, защото по заявените доказателствени искания в т. 2 и т. 4 не се сочат конкретни документи, които се намират в държане на ищеца, а представянето на документи за осъществена поддръжка на съоръженията не е необходимо.

Доказателственото искане на ответника за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел за установяване на обстоятелството кой обслужва съоръженията следва да бъде отхвърлено, т. к. посоченото обстоятелство е неотносимо за изясняване на предмета на доказване в настоящото производство.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито 1 съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото, да отговори на задачите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба. НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Е.

Б.. ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в размер на 500 евро, от който сумата в размер на 150 евро, вносима от ищеца в едноседмичен срок от съобщението, и сумата от 350 евро, вносима от ответника в едноседмичен срок от съобщението.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на документите по делото, след проверка на всички относими към поставените задачи документи навсякъде, където е необходимо, и след посещение на място на процесните енергийни съоръжения, както и че следва да представи заключението си най-малко една седмица преди датата на откритото съдебно заседание.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ако не представят в срок доказателства за внесени депозити за вещото лице, дължимата сума ще бъде събрана от тях принудително по реда на чл. 77 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи заверени преписи, заедно и с екземпляри за ответника, от намиращите се у него документи за извършени разходи по обслужване на процесните съоръжения за исковия период. УКАЗВА на ответника, че при неоснователно неизпълнение на възложеното процесуално задължение и при липса на обективни пречки за представянето на посочените документи, съдът може да цени непредставянето на документа по реда на чл. 161 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания на ответника с правно основание чл. 190, ал.

1 ГПК в останалата им част.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.05.2026 г. от 11:20 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г., издадено от НАП-ТД, гр. Варна, е придобил правото на собственост върху 62 кв. м., част от ПИ с кад. идент. ****, целият с площ от 3 786 кв. м., находящ се в гр. Банско, м. ***, ведно с построените в него сграда да енергопроизводство с кад. идент. ****.2 по КККР, одобрени със заповед РД-18.81/10.12.2009г. по ИД на АГКК, застроена площ от 5 кв. м., представляваща трансформатор, включващ уредби СрН, уредби НН и трансформатори; външно ел. захранване от трафопост на електроразпределителното дружество до КТП, състоящо се от кабели СрН 20 KV, кабели НН 0,4 KV, съгласно разрешение за въвеждане в експлоатация, както и външно електрозахранване, състоящо се от подробно описани проводи. Така посоченото електрическо съоръжение било въведено в експлоатация съгласно Разрешение за ползване №СТ-05-290/25.03.2009г., издадено от ДНСК. Ищецът поддържа твърдение, че между него и ответното дружество не е налице договорно правоотношение и ищецът не използва електрическа енергия, предоставена от ответника. Посредством енергийното съоръжение се захранвали трети лица, които заплащали цената за използване и пренос на електрическата енергия на ответника. Посочва се, че за периода от придобиване от 2 ищеца на правото на собственост върху съоръжението до настоящия момент ответникът го използвал без правно основание, като се обогатявал от получаваните граждански плодове цената за отдаване на ползването на съоръжението по предназначение на трети лица, за сметка на настъпило обедняване за ищеца, равняващо се дължимата цена при евентуално сключен договор по реда на чл. 117, ал. 8 ЗЕ. Ищецът посочва, че за периода от 01.06.2020г. до 31.07.2020г. ответното дружество използвало процесните електрически съоръжения, собственост на ищеца, при липса на валиден договор, сключен между страните, и без да заплаща дължимо обезщетение, което обуславяло възникване на правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. При така изложените твърдения ищецът претендира да осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 210,31 евро /равностойност на 4 323 лева/, представляваща дължимо обезщетение за неоснователно ползване на собствените на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа за периода от 01.06.2020г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от депозирането на исковата молба – 18.12.2024г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на активна материалноправна легетимация на ищеца да претендира процесната сума, доколкото същият нямал необходимото законоустановено качество да експлоатира процесните съоръжения, които са част от електроразпределителната мрежа и се характеризират със специфична функционалност. Процесните съоръжения съставлявали енергийни обекти, част от електроразпределителната мрежа на „ЕРМ Запад“ ЕАД, съответно собствеността върху тях не подлежала на придобиване от физически лица, а само от енергийно предприетия, разполагащо с издадена от ДКЕВР лицензия. Сочи, че процесните съоръжения се намирали извън от гражданския оборот. Твърди, че в нарушение на нормативната уредба и договора, сключен н ответното дружество, „Б*-б* център за регионално развитие“ ООД прехвърлило в полза на „М* Вю Ленд“ ООД правото на собственост върху изградения в недвижим имот с кад. идент. **** трафопост по с*та на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том 4, рег. № ***, дело № 696/2009 г. по описа на нотариус С* В*, с рег. № *** на НК. Ответникът уточнява, че предмет на сключения договор за покупко-продажба е единствено процесният трафопост, съставляващ недвижим имот, т.е. сградата съгласно § 1, т. 41 ДР ЗЕ, но без описаното от ищеца външно ел. захранване – кабели и главни електромерни табла, които представляват отделни енергийни съоръжения по смисъла на § 1, т. 21 ДР ЗЕ, и без оборудването на трафопоста. Предвид стеснения обхват на вещнопрехвърлителното действие на договора да покупко-продажба ответникът оспорва като незаконосъобразно издаденото възлагателно постановление в цялост, както и евентуално в частта, в която на ответника е възложено правото на собственост върху външно ел. захранване от трафопост на електроразпределетелното дружество до БКТП, състоящи се от кабели СрН 20 KV, кабели НН 0,4 KV, съответно придобиването на процесните енергийни обекти от ищеца на соченото деривативно придобивно основание. Развива съображения, че собствеността върху изграденото по договор за присъединяване преминава върху разпределителното предприятие с изграждането на съоръженията и приемането на изработеното, респ. с включването му в електроразпределителната мрежа, освен в хипотезите, когато е необходимо прехвърлянето на вещни права и учредяването на сервитути. Поради това твърди, че електропроводът средно напрежение е станал собственост на ответника от момента на неговото изграждане и включване под напрежение, т.е. през 2009 г. По отношение на трафопоста посочва, че за него в полза на електроразпределителното дружество не е било учредено предварително право на строеж от собственика на поземлен имот с идентификатор ****, но между ищеца и ответника е сключен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на сервитутни права по чл. 64 ЗЕ № ***, том 2, рег. № ***, дело № 309/2017 г. на нотариус М* К*, с рег. № *** в НК, с който трафопостът ведно с трайно монтираните в него уредба СрН и уредба НН е прехвърлен на ответното дружество и са учредени от ищеца сервитутни права за трафопоста и частта от кабелното трасе, попадащо в поземления имот. По отношение на трансформатора изтъква, че той е движима вещ и може да се демонтира. Оспорва идентичността на движимите енергийни съоръжения, описани в постановлението за възлагане, с енергийните съоръжения, ползвани от ответника. Оспорва възможността ищецът да извлича граждански плодове от процесните вещи, след като те са извадени от свободния търговски и граждански оборот с оглед тяхната специфична функционалност на енергийни обекти, поради което могат да се ползват единствено от ответното дружество.

Възразява, че учредяването на сервитутни права от ищеца за трафопоста и кабелите ниско 3 напрежение изключва правото му на наемоподобно обезщетение. Счита, че за да дължи обезщетение за ползването на собствения на ищеца трансформатор, електроразпределителното дружество следва неоснователно да е отказало на ищеца сключването на договор за прехвърляне правото на собственост на съоръжението по арг. от § 4 ПЗР ЗЕ, а в случая ищецът не е искал сключването на такъв договор. Твърди, че размерът на обезщетението за ползване на чужди енергийни съоръжения следва да се определи съобразно реално извършените разходи по поддръжка на процесните съоръжения, каквито ищецът не доказва да е извършил, а в случая такива са извършвани от ответника. Релевира възражение за изтекла давност, като сочи, че в случая е приложима 3-годишната погасителна давност, тъй като методиката предвижда периодично заплащане на цената за ползването на съоръженията. Претендира разноски.

Разпечатката съдържа 33 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/605fe45b-2cdf-47d4-9861-7d13093793eb