Определение № 3923 от 30.03.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 525/2026
- Вид
- Определение № 3923
- Подписан
- 30.03.2026
- Състав
- Искрена Димитрова, Елена Янакиева, Ивета Пекова
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.154а, ал.1, т.7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.156а, т.7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.252 · Граждански процесуален кодекс
- чл.438, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.638 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал. 4 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3923
Варна, 30.03.2026 г.
Административният съд - Варна - I тричленен състав, в закрито заседание в състав:
Председател:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
Членове:
ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията Искрена Димитрова канд № 525/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.252 ГПК, вр. чл.144 АПК.
В проведеното на 19.03.2026г. открито съдебно заседание, настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна е счел делото за изяснено от фактическа и правна страна, и е дал ход по същество.
В хода на произнасянето по същество, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба на „Сладко изкушение България“ ЕООД, [ЕИК], против Решение № 23/09.01.2026г. на ВРС, 22-ри състав, постановено по АНД № 3632/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърден електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0053623 на ОДМВР – Варна, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 КЗ, на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв. (1022,58 EUR). С решението на ОДМВР – Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро.
Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.438, ал.1, т.1 и 2 НПК. Конкретно сочи, че в ЕФ липсва описание на нарушението, от съдържанието на ЕФ не става ясно какво конкретно нарушение е извършено от дружеството, доколкото е посочена единствено нарушената материалноправна разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, както и че „е установено управление на МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност“. При дадената правна квалификация на нарушението – чл.483, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 КЗ, не става ясно в какво се изразява изпълнителното деяние на нарушението, дали същото е осъществено с действие или бездействие, съответно обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че разпоредбата на чл.638, ал.1 и ал.3 КЗ съдържа два състава на нарушения, като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи договор за гражданска отговорност по отношение на автомобила, а вторият касае несобственик, който управлява МПС без такава застраховка. Административнонаказателна отговорност се предвижда както за несключване на задължителната застраховка „ГО“ за притежаваното МПС – чл.438, ал.1, т.1 КЗ, така и за управлението на МПС, за което не е сключена такава застраховка. Собственикът на автомобила може да бъде субект на административно нарушение – управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, както и на нарушение – неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“, но само първото подлежи на санкциониране с ЕФ. В тази връзка твърди, че когато се касае за неизпълнение на задължението на собственика да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, това нарушение може да бъде установено и санкционирано само по общия ред – със съставянето на АУАН и НП. Смесването между описателната част на ЕФ и отразената като нарушена материалноправна разпоредба, съществено нарушава процесуалните права на санкционираното лице до степен, че не би могло да разбере за какво нарушение е наказано. С жалбата са неведени твърдения и че ВРС неправилно е приел, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, както и че при издаването му не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилна била и правната квалификация на деянието. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш.
Ответната страна – ОДМВР-Варна, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор С.д. № 5437/17.03.2026г.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и моли да бъде потвърдено.
Настоящият състав, като взе предвид доводите в жалбата, преценява, че са налице основания за отмяна на дадения ход по същество и спиране на производството на основание чл.154а, ал.1, т.7 АПК.
С Разпореждане от 08.12.2023г. на Председателя на Върховния административен съд и Председателя на Върховния касационен съд, е образувано тълкувателно дело № 2/2023г., за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, по следните въпроси:
„1. Каква е формата на изпълнителното деяние на нарушението по чл.638, ал.4 от Кодекса на застраховането?
2. Как се съотнася нормата на ал.4 на чл.638 от Кодекса на застраховането КЗ) към ал.1 на същия член? Налице ли са два отделни състава на различни административни нарушения, или става въпрос за едно и също нарушение, като способите за установяване на едното от тях (това по чл.638, ал. 4 КЗ) са по-различни?
3. Когато няколко пъти с едно или с различни технически средства е установено/заснето управление на моторно превозно средство (МПС), за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, дали се касае за едно и също нарушение, или са налице няколко отделни такива, чиито брой отговаря на броя на заснеманията, и съответно какъв следва да е периодът от време между отделните заснемания?“.
Така поставените за тълкуване въпроси са пряко относими към правилното разрешаване на спора в настоящото производство, очертан от твърденията в касационната жалба, което налага спиране на производството до постановяване на краен съдебен акт по тълкувателно дело № 2/2023г.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, вр. чл.144 АПК и чл.156а, т.7 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 19.03.2026г., с което е даден ход по същество.
СПИРА производството по КАД № 525/2026г. по описа на Административен съд – Варна до приключване с краен съдебен акт на производството по съвместно тълк.д. № 2/2023г. по описа на Общо събрание на съдиите от наказателната колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от уведомяване на страните и ВОП!
Председател:
Членове: