Решение № 260168 от 21.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 260168 Година 21.04.2021 Град

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На седми април Година две хиляди двадесет и първа,

В публичното заседание в следния състав:

Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

Секретар МИЛЕНА ЛЕВАШКА като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 421 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание по чл. 422 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.535 ТЗ.

Ищецът

Н.И.Г. ЕГН ********** *** иска от съда да признае за установено по отношение на „ФОРЕСТ ВИЛИДЖ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив, че дължи плащане на 36 500 лв. по Запис на заповед, издаден от „ФОРЕСТ ВИЛИДЖ“ ЕООД ЕИК ********* на 25.07.2009г., с който се задължава в полза на Н.И.Г. да плати 36 500лв. на дата 25.07.2019г., с клауза без протест и разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението пред ПРС на 16.10.2019г. до изплащане на сумата, за което ищецът е снабден със

Заповед за изпълнение № 9123 от 17.10.2019г. по ч.гр.д. № 16760/2019г. на РС Пловдив.

Твърди, че ответникът е издал в негова полза на 25.07.2009г. запис на заповед за 36 500лв. с падеж 25.07.2019г., който е настъпил, но сумата не е платена и за това подава заявление по чл.417 от ГПК пред ПРС и се снабдява със заповед за изпълнение на парично задължения, за лихва и за разноски. Длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК и след указание на съда ищецът предявява установителния иск за вземането си.

Твърди, че записът е издаден като обезпечение на сключен между страните Договор за заем от същата дата на издаване на записа на заповед 25.07.2009г., което е указано изрично в чл.8 на договора. Падежът за връщане на заема по договора е 10 години. Сумата по заема е предоставена от ищеца на ответника с цел закупуване на четири, конкретно посочени в ИМ, недвижими имота – три земеделски имота в землището на с.Левочево и една хлебопекарна със сградата и земята в с. Аврен.

Към датата на сключване на договора за заем ответното дружество е било собственост на ** на ищеца Г. И.Г.. Твърди, че имотите са придобити от дружеството, десетте години за връщане на заема са изтекли, но плащане не е постъпило, поради което ищецът се обръща към съда.

Твърди, че сумата е предадена на дружеството и е употребена за закупуване на недвижими имоти.

Уточнява, че при сключване на заемни договор ответното дружество е било еднолична собственост на ** Г. Г., а ищецът е бил управител. Дружеството е било семейно и за това е получило заема за осъществяване на сделките. Ищецът не е очаквал брат му да продаде семейното дружество. Обстоятелството, че новият собственик и управител не знае за събитията от 2009г. и какво има дружеството, е резултат на негово бездействие поради незапознаване с активите и документацията на дружеството. Поддържа, че дружеството е закупило имотите с нотариални актове като сделките за изповядани от ищеца в качеството му на управител и до момента имотите са в актива на ответника. За закупуване на имотите има решение на едноличния собственик на капитала, а за предоставяне на сумата е издаден ордер.

Претендира разноските в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът не признава иска по основание и размер. Възразява, че представляваното от управителя дружество не е получило в заем претендираната сума, не е придобило цитираните недвижими имоти след твърдяната от ищеца дата 25.07.2009г. и ЕСК на дружеството не е взимал решение от 25.07.2009г. за закупване на недвижимите имоти. Твърди, че ЕСК не е подписвал представения протокол за решения от 25.07.2009г. Възразява, че договорът за заем не е осчетоводен и не е отразен в ГДД.

Уточнява, че поддържа възраженията си за това, че дружеството не е сключило договор за заем с ищеца, нито е обезпечавало такъв със запис на заповед. Твърди, че договорът за заем, записа на заповед и квитанцията за получаване на сумата като документи са антидатирани за целите на процеса.

Възразява, че договорът за заем е реален договор, а в случая ищецът не е предал сумата на дружеството, поради което заемно правоотношение не е възникнало.

Твърди, че решението на ЕСК е антидатирано и подписът в протокола не е на ЕСК Г. И.Г.. Аргумент за това са вписванията в ТР. Съгласно партидата на дружеството в ТР, то е регистрирано на 27.07.2009г., поради което към 25.07.2009г. е нямало как ЕСК да знае ЕИК на дружеството и да го изпише в решението си и в договора за заем.

Евентуално възразява за погасяване на вземането на ищеца по заемния договор с изтичане на пет годишна давност.

Възразява евентуално, че договорът за заем е нищожен.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

От постъпилото в оригинал ч.гр.д.

№ 16760/2019 на ПРС ХІI гр.с. се констатира, че ищецът е подал на 16.10.2019г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за плащане на 36500 лв. по запис на заповед. На 17.10.2019г. е издадена Заповед № 9123, с която искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен лист. На 02.06.2020г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ Константин Павлов по изп.д. № 20198240402278 е връчена на 22.05.2020г. и за това възражението е в законовия срок. Ищецът е уведомен за необходимостта да предяви иск със съобщение на 16.06.2020г., исковата молба е подадена на 08.07.2020г., поради което срокът е спазен. Това обосновава допустимост на иска, за която съдът следи служебно, поради наличие на правен интерес – ищецът е снабден с изпълнителен лист в заповедно производство, но поради повдигнат от длъжника спор се нуждае от силата на пресъдено нещо на съдебното решение.

От справката в АВ – ТР се установява, че ответното дружество е учредено с Учредителен акт от 30.01.2009г. от Г. И.Г.

ЕГН ********** с капитал 5 000лв., разпределен на 50 дяла по 100лв. всеки, всички собственост на Г. Г.. С Решение на ЕСК от 30.01.2009г. за управител е назначен ищеца Н.И.Г. ЕГН **********. Заявлението за вписване на учреденото търговско дружество е подадено в АВ – ТР на 22.07.2009г. и дружеството е вписано на 27.07.2009г. с ЕСК Г. И. Г.eв и управител Н.И.Г..

Представеното от ищеца

Удостоверение за наследници № 340 от 11.11.2020г. на Община ** доказва, че ищецът Н.Г. и Г. Г. са **.

В кориците на ч.гр.д. № 16760/2019 на ПРС ХІI гр.с., на лист 4, се намира представения в заповедното производство от ищеца в оригинал запис на заповед, издаден на 25.07.2009г. в гр.Пловдив от „Форест Вилидж“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя си Н.И.Г., с която дружеството ще заплати срещу представянето й сумата от 36 500лв. с падеж 25.07.2019г., с място на плащане гр.Пловдив, бул. „Източен“ № 41, на поемателя Н.И.Г., с клауза без протест и разноски.

Ищецът изпълни вмененото му по чл.190 от ГПК задължение и представи в оригинал приложените към исковата молба писмени документи, с което доказа съществуването им. Съгласно тях, с писмено решение на ЕСК на ответното дружество Г. И.Г. от 25.07.2009г. са взети решения за закупуване на три недвижими имота от дружеството: 1. Поземлен имот № 002237 с площ от 1.260 дка в землището на село Левочево, местността Попово, земеделска земя – пасище, за сумата от 4 585лв.; 2. Поземлен имот № 003392 с площ от 1.888 дка в землището на село Левочево, местността Бурджийци, земеделска земя – ливада, за сумата от 6 870лв.; 3. Поземлен имот № 001533 с площ 0.489 дка, в землището на село Левочево, местността Ломето, земеделска земя – ливада, за сумата от 1 745лв. и 4. Хлебопекарна – едноетажна масивна сграда със ЗП 511 кв.м., ведно с право на строеж в поземлен имот № 013040 по КВС на с. Аврен, община Крумовград, област Кърджали, за сумата от 22 800лв. без ДДС /19 000лв. продажна цена и 3 800лв. ДДС/.

С този протокол ЕСК Г. Г. е дал съгласие за закупуване на имотите да се изтегли заем от 36 500лв. като за тази цел е разрешил на управителя да договаря с банките в страна и е посочил параметрите на заема – минимум 9 години срок за връщане и лихва. Взето е решение при предоставяне на търсената сума в заем от управителя, същата да му се върне при продажба на тези имоти или за срок от 10 години от получаване на заема от дружеството при заплащане на 10 % комисионна от продажната цена на имотите като сумата остане във владение на управителя на дружеството до осъществяване на сделките и за всяка сделка да се направи отчет.

На 25.07.2009г. е сключен писмен Договор за паричен заем между ищеца в качеството му на физическо лице и ответното търговско дружество, представлявано от него, в който е записано, че за плащане на цената на четирите изрично посочени в договора недвижими имоти по решението на ЕСК от 25.07.2009г., Н.Г. в качеството си на заемодател се е задължил да предостави в заем сумата от 36 500лв. в брой на дружеството. Уговорено е връщане на заема в срок до десет години от получаването й – чл.1 ал.3, или връщане на сумата веднага при продажба на имотите, по банков път или в брой. За обезпечаване на вземането заемателят ще издаден запис на заповед, съгласно чл.8 от договора.

Ищецът прилага към договора Квитанция към приходен касов ордер № 1 от 25.07.2009г. за получени от дружеството 36 500лв. в брой на 25.07.2009г. с основани заем по договор 25/07/2009г.

Според представените от ищеца два нотариални акта: на 03.08.2009г. с НА № 194, том I, рег. № 2057, н.д. № 177/2009г. на Нотариус Ана Шопова с рег. № 613 на НК дружеството е закупило от В.М.М.и съпругата му И.П.Б.-М. правото на собственост върху поземлен имот № 003392 от 1.888 дка в землището на село Левочево, община Смолян, представляващ земеделска земя – ливада, за сумата от 1 500лв.; на 17.11.2009г. с НА № 125, том II, рег. № 400, дело № 251/2009г. на Нотариус Ася Ангелова, съдия по вписване към РС Крумовград, ответното дружество е закупило правото на собственост от ВК „Възраждане“ с. Аврен върху хлебопекарната от 511 кв.м. застроена площ с правото на строеж за нея върху ПИ № 013040 по КВЗ на с.Аврен при цена от 19 000лв. без ДДС.

За втората покупка ВК Възраждане с. Аврен е издало фактура № 104 от 16.11.2009г. на ответното дружество с основание – продажба на недвижим имот хлебопекарна от 511 кв.м. на стойност 19 000лв.

На 06.01.2012г. ЕСК на ответното дружество Г. И.Г. е взел решение дружеството да продаден на ищеца Н.И.Г. *** от 1.888 дка – ПИ № 003392, при цена 2 000лв., като със същото решение е упълномощил управителя Н.И.Г. да извърши всички правни и фактически действия по продажба на имота и изповядване на сделката по нотариален ред, в това число да подписва всички документи.

Според представения препис на решението на ЕСК, от оригинала на документа на 27.08.2012г. е изготвен нотариално заверен препис, съгласно поставения за това печат.

Ищецът обяснява, че въпреки взетото решение, имотът не му е прехвърлен, тъй като брат му Г. Г. продава дружеството на С.Д.К., което се доказва от извършените на 29.03.2012г. вписвания в АВ – ТР, когато за нов ЕСК и управител на ответното дружество е вписан С.Д.К..

При тези данни искът е доказан по основание и размер и ще се уважи.

Ищецът се легитимира като поемател с вземане в размер на 36 500лв. по запис на заповед, издаде в негова ползва от ответното дружество, с настъпил падеж на 25.07.2019г., с клауза без протест и разноски. Записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички императивно изискуеми реквизити на чл.535 от ТЗ, поради което проявява менителничния си ефект.

Заявлението пред ПРС по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед е подадено на 16.10.2019г., поради което давността по чл.531 ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ не е изтекла от датата на падежа 25.07.2019г. до сезиране на съда.

Външно и формално записът на заповед е редовен откъм съдържание и реквизити, поради което не е нищожен.

За съществуването на вземането си в размер на 36 500лв. поемателят Н.Г. въвежда в предмета на делото и доказва съществуване на каузално правоотношение между него и ответното дружество по договор за паричен заем на сумата от 36 500лв. по чл.240 от ЗЗД, за чието обезпечаване е издаден записа на заповед.