Определение № 2412 от 23.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2412 гр. София, 23.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000501825 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е частна жалба на В. М. Н., представлявана от адв. Й. Д. срещу Определение рег. № 232/22.05.2025 г. по гр.д. № 20251000501825 по описа на Окръжен съдВраца, с което й е отказано освобождаване от задължението да внесат държавна такса по подадена от нея искова молба. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел декларираните данни, а дори да се приеме, че от притежаваните земеделски земи получава рента, то тя би възлязла на 1200 лв. или по 100 лв. на месец, обуславящо месечен доход от 547 лв. Навежда се довод, че при тези обстоятелства не се установява възможност ищцата да заплати такса от 1020 лв. Иска се определението да бъде отменено, а ищцата да бъде освободена от задължението, тъй като декларацията не разкрива възможност за безпроблемно заплащане на дължимата държавна такса.

По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт. Представено е и доказателство за внесена държавна такса.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По заявеното искане за освобождаване от държавна такса с нарочен акт – разпореждане от 24.03.2025 г. първоинстанционният съд е указал на ищцата необходимостта да декларира конкретно изброени обстоятелства, сред които дали получава доходи в това число от наем или друг източник. Съобщението е връчено на ищцата чрез адв. Д. на 07.04.2025 г.

С молба, депозирана в съда на 08.04.2025 г., е представена декларация на бланка, 1 попълнена на ръка, без да е указано дали: 1) притежава влогове на свое име (липсва попълнен текст на предвиденото за целта място в бланката), 2) получава рента и аренда на земеделски земи (декларирана е площ на притежавана земя) и 3) наеми (липсва попълнен текст на предвиденото за целта място в бланката.

С разпореждане от 11.04.2025 г. първоинстанционният съд повторно е дал указания с идентично съдържание, но при изрична констатация за липсваща информация в депозираната декларация. Съобщението с указание да съдържа и акта от 11.04.2025 г. е връчено на адв. Д. на 09.05.2025 г.

В електронната папка по делото не се установява да е депозирано искане в изпълнение на указанията.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че от представената декларация не е възможно да се установи размерът на доходите на ищцата, което препятства и извод, че не разполага с доходи, позволяващи й да заплати държавна такса от 1020 лв.

Съдът дължи да разгледа предявено искане за защита. Предвиденото задължение за предварително заплащане на държавна такса би възпрепятствало страна, която не разполага с необходимите средства, за да я заплати. В тази насока и нормата на чл. 83 ал. 2 ГПК овластява съда да освободи страната от финансовото задължение. По изричен текст на закона обаче това произтича от документално обоснован извод на съда, че страната няма достатъчно средства да заплати дължимата такса.

При нормативно утвърдения принцип на дължимост на държавната такса съдът дължи да събере публичното вземане. Съдът не може да предполага невъзможност у страната да го изпълни. С оглед подлежащия на доказване отрицателен факт нормата на чл.

83 ал. 2 т. 2 ГПК придава доказателствено значение на писмено обективираното изявление, очертаващо имущественото състояние на страната. Едва при разкриването му съдът е в състояние да прецени дали изпълнението на публичното задължение е непосилно за ищеца, за да упражни правомощите си да го освободи. В този смисъл съдът не дължи да установява пълния размер на доходите на страната. Съдът следва да се увери, че те не са достатъчни, а и естеството на наличното имущество не предпоставя възможност за осигуряване на средства за заплащане на държавна такса без това да засяга необходимата издръжка за страната.

В случая представената декларация не отразява данни досежно изрично посочени в бланката източници на доход. В контекста на чл. 7 ал. 1 ГПК за съда възниква задължение да предприеме необходимите процесуални мерки, за да разгледа искането за съдействие. Това ще рече да изиска съдействие от страната, за да получи необходимата информация за вземане на решение. Решаващият съд е осигурил дължимото съдействие, по делото липсва декларация досежно възможни източници на доход, изрично посочени в разпореждането от 11.04.2025 г.. Бездействието на страната в указания срок да осигури дължимо съдействие, за да бъде направена необходимата преценка от съда, обуславя неоснователност на искането.

Изложените доводи досежно значението на притежаваното собствено жилище не са 2 относими към съображенията в обжалвания акт, а и влиянието на произтичащите от притежанието допълнителни разходи подлежи на преценка едва при яснота за всички обективно възможни източници на приход, които страната дължи да оповести независимо дали както ако притежава такива, така и когато не разполага.

При достигане до аналогичен извод с формирания и от първоинстанционния съд обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, 1-ви граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 232/22.05.2025 г. по гр.д. № 20251000501825 по описа на Окръжен съд-Враца.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3