Решение № 26 от 31.08.2021, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. гр. Карнобат , 31.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно наказателно дело № 20212130200120 по описа за 2021 година УСТАНОВИ:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, като е образувано по повод подадената жалба от Х. М. Г. ЕГН **********, от с. *****************, против наказателно постановление № 11-01-576 ²º от 30. 03. 2021 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, с което на жалбоподателката за извършено административно нарушение по чл. 17, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 3, ал.1, т. 2 от Закона за обществените поръчки на основание чл. 256, ал.1 от Закона за обществените поръчки и е наложено административно наказание – глоба в размер на 1584, 15 лв.. Жалбоподателката е останала недоволна от така наложеното и административно наказание, поради което и обжалва пред РС Карнобат, като моли наказателното постановление да бъде отменено със следните аргументи: Твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразноиздадено при нарушение на материалноправните и процесуални норми.

Твърди, че при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които заедно и поотделно обуславят отмяната му.

Сочи, че посоченото нарушение не е надлежно описано в НП с всички 1 елементи на неговия състав и не е правилно съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба, въз основа на която е наложена глобата. Твърди, че е посочена цифрово разпоредба, част от обективния състав на нарушението, която не е словесно включена като част от описанието на нарушението, което води до порок в съдържанието на НП, касаещ неговите основни и задължителни реквизити съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и в случая е налице неточно и непълно описание на нарушението и неправилно посочване на законовите разпоредби, които са нарушени и неправилно санкциониране по несъотносима към описанието санкционна разпоредба.

Твърди, че налице нарушаване на изискването за ясно и точно посочване на изискуемия рекнвизит и следователно при издаването на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като не е определена несъмнено и категорично нарушената законова разпоредба и нормата с която следва да бъде санкционирана по начин изключващ тълкуване. съответно не са посочени правилно и законните разпоредби, конто са били нарушени и от друга страна същото неправилно е санкционирано по неотносима към конкретното описание санкционна разпоредба.

Жалбоподателката претендира, че в констативната част на НП липсва индивидуализация на наложеното наказание- посочено е единствено като размер без да се посочат мотиви за начина на определяне на размера на глобата. Твърди, че посочените пороци са основание за отмяна на обжалваното НП, като дори и да се приеме, че същите не са налице извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, понеже не са налице вредоносни последици, не е нарушена целесъобразността при разходването на публични средства и с оглед на конкретната тежест на извършеното и обстоятелството, че се касае за първо нарушение, както и липсата на общественоопасни последици, същото съставлява маловажен случай според разпоредбата на ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява лично, явява се неин процесуален представител редовно упълномощен, който поддържа внесената жалбата, желае обжалваното НП да бъде отменено като 2 незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган редовно призован се явява негов процесуален представител в съдебно заседание, като оспорва жалбата като недоказана и необоснована и моли да се остави без уважение.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № 11-01-576 от 30. 09. 2020 година, съставен против Х. М. Г., в нейно присъствие за констатирано извършено от нея административно нарушение изразяващо се в следното на 15. 04. 2018 година (датата на извършена доставка, с която е превишен стойностният праг от 70000 лв. без ДДС, съгласно фактура № 6000002622 / 15. 04. 2018 г. издадена от „Кохима“ ООД, гр. Бургас) в гр. Сунгурларе, Х. М. Г., в качеството си на заместник- кмет на Община Сунгурларе и упълномощено длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) съгласно Заповед № 570 / 22. 08. 2016 г. на кмета на Община Сунгурларе, не е приложила предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за доставка на гориво за автомобилите на Община Сунгурларе чрез процедура по ЗОП, въпреки наличието на законоустановените условия за това /обект, субект и стойност на доставката/.

За периода от 15. 01. 2018 г. до 31. 12. 2018 г. по 41 бр. фактури издадени от „Кохима“ ООД, гр. Бургас и ЕТ „Гериша – Мехмед Копук“ с. Манолич, община Сунгурларе, са извършени директни доставки на гориво за нуждите на автомобилите на Община Сунгурларе на обща стойност от 158415, 39 лв. с ДДС ( 132012, 83 лв. без ДДС) , която попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП и задължава възлагане на обществена поръчка чрез процедурата по чл. 18, ал.1, т.12 или т. 13 от ЗОП – публично състезание или пряко договаряне. С деянието е нарушен чл. 17, ал. 1, във връзка чл. 20, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки.

Въз основа на така съставеният АУАН, АНО е издал и обжалваното пред настоящия съд НП № 11-01-576²º от 30. 03. 2021 година на директор на Агенцията за държавна финансова инспекция / АДФИ / в гр. София, с което 3 на жалбоподателката Г. на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки е наложено административно наказание – глоба в размер на 1584, 15 лева.

НП е връчено на жалбоподателката на 02. 04. 2021 г. по пощата.

Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелят Д. Й. М. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От приложената по делото Заповед ФК-10-1062 / 28. 07. 2020 г. на Директор АДФИ се установява компетентността на актосъставителят,като освен това същата произтича и ЗОП – чл. 261, ал. 1, а компетентността на АНО произтича от Закона- чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН и чл. 57 и следващите от ЗАНН, както и срока посочен в чл. 261, ал. 1 от ЗОП. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна и 4 субективна страна.

Правилно е посочен и приложен относимият към случая материален закон- ЗОП.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, а именно: Справка за отговорните длъжностни лица при Община Сунгурларе за периода от 09.

11. 2015 г. до 05. 11. 2019 г.; Заповед № 570/ 22. 08. 2016 г. с която е определена жалбоподателката за длъжностно лице, което да организира и възлага обществени поръчки, да отговаря за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане на резултатите от обществените поръчки по ЗОП; Справка относно извършените доставки на горива на автомобилите на Община Сунгурларе за периода от 01. 01. 2018 г. до 31. 12. 2018 г. в т. ч. закупуването и отчитането им, обект на финансова инспекция по заповед № ФК-10-1062 от 28. 07. 2020 г. на директора на АДФИ, гр. София; фактура № 6000002622 от 15. 04. 2018 г. издадена от КОХИМА ООД; удостоверение, че жалбоподателката Г. на длъжност Зам.

Кмет на Община Сунгурларе-мандат 2015 г.-2019 г., не е отсъствала от работа в периода 15. 04. 2018 г.- 30. 06. 2019 г.;, както и от показанията на свидетеля Д. Й. М.-актосъставител се доказва, че жалбоподателката е извършила соченото в АУАН и НП адм. Нарушение, като за опровергаване на посочените по горе обстоятелства не са представени каквито и да било доказателства. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателката е извършила посоченото в НП административно нарушение на разпоредбите на ЗОП, които нарушения са установени с АУАН № 11-01-576 от 30. 09. 2020 г..

Съдът не споделя твърдението на процесуалният представител на жалбоподателката относно неправилно приложение на материалния закон и несъответствие между фактическото и правно основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателката. Както в представените писмени бележки е посочил процесуалният представител на жалбоподателката, същата безспорно е длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП и съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗОП „Възложителите са длъжни да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това.“, е била длъжна да приложи предвидения в 5 закона ред, а именно процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13, когато обществената поръчка има прогнозна стойност при доставката над 70 000 лева до съответния праг в ал. 1 / чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП/. Със извършената доставка по фактура № 6000002622 от 15. 04. 2018 г. издадена от КОХИМА ООД е превишен стойностния праг посочен в чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП.

Изрично в АУАН е посочено, че доставките на гориво за нуждите на Община Сунгурларе са извършвани директно – по фактури, без да е провеждана процедура по ЗОП, като същите са възложени по по- облекчен ред от предвидения в закона. В тази връзка правилно е приложена и санкциониращата административно наказателна разпоредба на чл. 256, ал. 1 от ЗОП в редакцията му към извършване на нарушението „Възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лв. „ допълнението към ЗОП с ДВ бр. 30 от 03. 04. 2018 г. В тази връзка съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни спрямо процесуалните и материалния закони.

Относно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, че е налице неяснота в размера на наложената административна санкция- начина на определянето и е посочен както в разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП, така и е изложена в издаденото НП на стр. 3 от същото, като е определена предвидената в закона административна санкция от 1 % от стойността на извършения разход.

Относно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, че извършеното от нея деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не са взети предвид обстоятелствата характеризиращи случая като такъв административно наказващия орган е нарушил закона и на това основание се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът след като разгледа така направеното възражение намира че в случая не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съответно нормата на чл. 93, т. 9 от НК. Съдът намира, че преценката на АНО за „маловажност„ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на 6 извършеното от жалбоподателката, се прави по законосъобразност и съответно подлежи на съдебен контрол. Преценката относно дали случая е маловажен следва да се извърши съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която доколкото в ЗАНН, не се предвижда друго, се прилагат нормите на Общата част на НК, относно въпросите за вината, обстоятелствата изключващи отговорността и др.. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" е дадена в чл. 93, т. 9 от НК, като такъв е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представляват по– ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи изводът, че от деянието липсват вредни последици и същото е с по– ниска степен на обществена опасност от други нарушения от съответния вид. Предвид събраните доказателства по делото, съдът счита, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същия не е маловажен. Извършеното административно нарушение е обществено опасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл.